Влакът за Свиленград и тази сутрин закъснява вече с 10 минути, защото държавната железница няма достатъчно локомотиви.
Възникнал технически проблем прави закъснението вече 20 минути.
Потегляме.
Кой ни води по железния път? „Казвам се Петко Георгиев Петков, локомотивен машинист съм от 1991 г. В момента обслужваме влак 1621 гара София – гара Свиленград. Бърз влак. Локомотивът е чешки, модел „Шкода”, 45-та серия. Колегата ми Мартин Петков, второ лице локомотивен машинист . Това е съставът на локомотивната бригада”.
„Това е ежедневието в момента в БДЖ. Всичко се прави набързо. Видяхте сами кога дойде локомотивът. Локомотивът просто дойде от път и нямаше време. Просто в БДЖ не достигат локомотивите в работоспособно състояние, да са годни и обикновено локомотивът идва от път и заминава отново на път и често, когато няма влак от който да вземат локомотив, влакът закъснява. Днес, например, с 20 минути закъсняхме”, признава Мартин.
В първи вагон във влака пътува омбудсманът Мая Манолова и приема граждани в купето. На път за Димитровград и Хасково. „Явно в случая и омбудсманът на помогна. Това се случва в момента често. Реално има спрени локомотиви, но не се ремонтират. Аз виждам, че не достигат, отменят се влакове. Закъсняват”, отбелязва Мартин.
Влакът продължава. Само с една чистачка на предното стъкло. „Ние гледаме положението на стрелките, дали съответстват отговарят на сигнала на светофара, същевременно гледаме състоянието на контактната мрежа, чистотата на пътя, евентуално някое паднало препятствие. Евентуално човек дали пресича. Доста са компонентите, които ние сме длъжни да следим”, обяснява Петко.
Професионализмът спасява животи
Последният инцидент от Кресненското дефиле, когато влакът от Петрич за София се удря в скали, се разминава без жертви.
Според Петко заслугата е на колегата му: „Абсолютна случайност, абсолютна случайност, пътниците … не знам паметник трябва да му направят на колегата., Това абсолютно сериозно го казвам, не от куртоазия или че примерно се познаваме. Абсолютно професионално е действал и в двата случая, не на 100%, а на 1000%”.
Той е имал подобна ситуация на Подбалканската линия, между Макоцево и Горно Камарци. Тогава влакът успява да спре само 5-10 метра преди огромно свлачище.
Машинистът от последната тежка авария в дефилето – Димитър Христов, участва и в друг тежък инцидент преди няколко години – удря камион на прелез, избухва пожар, но успява бързо да изведе пътниците.
Непосредствено преди удара в тира, той влиза в салона на първи нагон, така спасява себе си, а след това помага на всички пътници във вагона да се евакуират. По-късно влакът изгаря почти напълно.
На среща със смъртта
Петко и Мартин понякога ремонтират сами локомотива, за да тръгне влака. А се случва и да го гасят, когато се запали: „Работим с техника, която е от 70-те години. Имаме с него случаи един и същ локомотив три пъти сме го палили и три пъти го изгасихме. В смисъл на три различни влака… Сега вече това е ирония на съдбата, малко”.
Машинистът има предначертан път. Железен път. Не може да заобикаля, а законите на физиката ще накарат 200-тонната композиция да измине поне няколкостотин метра, дори спирачката да е активирана 100%: „Ние правим това, което трябва, а става това което е писано”.
Критичните ситуации и срещата със смъртта са част от работата на машиниста: „Няма вариант един локомотивен машинист да не е изпадал в критична ситуация. Да кажем, кола на прелез си ударил, човек си прегазил. Имам десетки сгазени хора. Не искам да споменавам бройката.
На косъм от трагедия
За 27 години като машинист в държавната железница, Петко има инциденти, катастрофи, преживени истории със самоубийци по всички линии и направления в България. По време на пътуването ни, спомените изникват.
Когато минава под моста преди гара Тодор Каблешков се сеща за една разминала се за секунди катастрофа. Тя без съмнение би била най-кървавия инцидент в историята на българската железница.
Бил в кабината на най-високоскоростния влак в България – „Слънчев бряг” 86811 от София за Бургас. Движещ се с до 150 км/ч.
На 28 юли 2017 г. влакът от София за Бургас, пълен с около 200 пътници, наближава строящ се тогава мост около 10 ч. сутринта работници връзват арматурата на бетонна конзола, намираща се точно над линията, по която експресът лети със 142 км/ч. 22-тонната колона виси над линията и започва да поддава.
Един от работниците ще загуби живота си 300 секунди след като влакът преминава. Композицията, управлявана от Петко прелита под висящата конзола, а няколко минути по-късно тя рухва върху линията.
Всеки машинист в такава ситуация изчислява колко метра са му необходими, за да спре, знаейки тежестта на композицията и скоростта си. Сметката показва, че за да спре 220-тонен влак, движещ се с около 150 км/ч, при активиране на екстрена спирачка е нужен почти един километър. Тези поне 800 метра са неизбежни, каквото и препятствие да се появи на пътя.
Човек на релсите
Машинистите знаят, вероятно по-добре от психиатрите колко много хора посягат умишлено на собствения си живот. И стават част от драмата на живота на тези хора.
Когато минаваме покрай гара Ихтиман тази сутрин Петко си спомня за последния такъв случай: „Аз никога не съм предполагал, че ще тръгне са се самоубива. Пасат овце, той лежи долу в тревата. На поляната лежи по корем. Скорост 80 км. Аз намалявам на 45 – точно преди гара Ихтиман. В последния момент, като в казармата – нали сте виждали войниците как пълзят, този човек запълзя и слага главата на релсите. Дали ми е било лесно? Екстерно задържане, и само се моля „Дано спре…”. Само се чу „Туп”. Няма какво да направиш, всичко бях направил за да го спася, нищо, че е решил да се самоубива. Няма. Никакъв шанс”.
При всеки случай със загинал човек, машинистът дава показания, съдейства на властите, вика линейка. Опитният железничар споделя, че в момента на подобен инцидент човек се мобилизира, а осъзнаването идва по-късно: „Защото ти си направил всичко възможно, обаче въпреки всичко се е случило”.
Да спреш крадец
С влака за Бургас през Карлово Петко предотвратява и кражба на мотоциклет. Но и от мотора не остава нищо.
„След гара Столник има един стар затворен прелез. Един мъжага, да го кажем, един голям българин решил да открадне един мотоциклет. Това си беше доста сериозен мотоциклет , оказа се че тежи 475 кг. Решил да го задигне, краде го и набързо да го прекара през стария прелез, да ама е затворен прелезът и той го прекарва през релсите. Гледахме, свирихме – до последно нашия държеше мотора с надеждата да си мине. Обаче видя зор, бутна мотора, от там се хвърли в храстите и избяга.
Влакът връхлита върху мотора и той влиза под локомотива.
Резултатът – 4 часа линията София – Бургас през Карлово е затворена. Щетите по локомотива се оказват сериозни.
Рискова професия, за която трябва сърце
Машинистите са една от най-рисковите професии в България. Двама от випуска на Петко вече не са между живите. И двамата загиват на работното си място.
За напрежението, срещата със смъртта, държавата дава на тези мъже заплата около 1000 лева. А преди няколко години намалява категорията на труда им от първа на втора.
„Шапка свалям на моите колеги, които работят при много трудни условия и при недостатъчно възнаграждение. Възнаграждението не е адекватно на вложеното от колегите ми. Работата е много трудна, много отговорна и повечето от колегите ми я работят със сърце и с дух”, казва Петко.
