Те са част от фолклора на всеки град. Предават се от уста на уста. После някой ги записва - във вестник, книга, а днес и в интернет. Някой нещо казал, някой нещо чул...
Фактите, примесени със слухове, доза мистика, малко преувеличение... Докато историите не заживеят свой собствен живот като градски легенди.
Римската стена
„Да се чакаме на Римската стена“. Безспорно това е едно от най-популярните места в столичния квартал „Лозенец“. Стена тук има, но римска ли е наистина?
Никой не помни как и защо този стар градеж е станал известен като Римската стена. Факт е, че улицата в съседство се нарича „Старата стена“. Не е ясно и кога е издигната, но със сигурност не е на повече от 5 века.
„Когато се разровим повече, разбираме, че това изобщо не е римска стена. Първо, защото архитектурно не прилича, второ защото е построена вероятно 1000 години, след като римляните са били тук на територията на София. Оказва се, че това всъщност е османски градеж“, обяснява Виктор Топалов, автор на книгата „Бохемска София: Истории от жълтите павета“.
Според една от теориите стената е част от надгробна постройка на виден турчин. Според друга на това място ходжата е чел молитва за хората, тръгнали към светите земи. Стари снимки показват, че преди около век стената е била в покрайнините на града. После около нея започва да се оформя квартал Лозенец.
„Факт е, че и пазарът се нарича Римска стена от повече от 50 години и вероятно дори хората там и работещите са продължили да поддържат това име и така през десетилетията се е задържало”, казва още Топалов.
Базилика „Света София“
Базиликата „Света София“ всъщност е дала името на българската столица. На това място е имало храм още през 5-6 век. За първи път градът е наречен София доста по-късно – през 14-ти век. Според легендата името идва от дъщерята на император Константин Велики.
„Дъщеря му се е казвала София, тя е страдала от някакво заболяване и я изпращат да се лекува в минералните извори в София“, разказва изследователят на стари книги Росен Петков.
В началото на 16-ти век османците превръщат повечето големи църкви в джамии. Това се случва и с тази, но не за дълго.
„Любопитно е, че при едни такива по-големи земетресения 1818 г. и 1858 г. тя е разрушена напълно и сред турците се пуска слух, че гяурският Господ е недоволен и постоянно разрушава тази църква“, продължава разказа си Петков.
Така тя е изоставена. Възстановена е едва през 1930 г.
Ако отидете до църквата „Света София“, ще видите в клоните на едно от дърветата стара камбана. Според градския мит тя е известила Освобождението.
„Твърди се, че тази камбана е поставена точно, когато София е освободена в началото на 1879 г. Поставена в дървото е била в продължение на 7 дни, за да се отпразнува освобождението след 5-вековното османско иго“, обяснява Виктор Топалов.
Старите снимки обаче показват, че в тези години църквата е била в руини. Дървета пък пред нея израстват едва през 30-те и 40-те години на миналия век. Камбаната пред църквата обаче се пази и до днес за радост на любителите на градските митове.
Палата „Света София“
Точно срещу църквата „Света София“ се намира стара сграда със същото име – палатата „Света София“. Твърди се, че това е първата жилищна кооперация.
След Първата световна война по примера на западните градове в столицата се появява мода в строителството на по-големи сгради, в които да живеят повече семейства. Има истински строителен бум, особено в центъра на града.
„Лесно можете да запомните защо не е първата жилищна кооперация – тя се намира на „Московска“ 29 и е завършена 1929 г. Но ако се разходите в София, ще видите кооперации от 24-та, 25-та година“, подсказва Топалов.
Сградата обаче се превръща в еталон за района и много от съседните здания са направени по примера и подобието ѝ.
„Това, което е вярно за палата „Света София“ е, че е първата с такива размери. Тя е висока 7 етажа, а е трябвало да е още по-висока, но съседите се оплакали, че засенчва къщите и се притеснявали, че ако стане земетресение, ще събори всички къщи по пътя си“, разказва още той.
Палатата „Света София“ остава само със 7 етажа и защото тогавашният софийски митрополит категорично забранява да бъде издигната по-високо. Причината – никоя жилищна сграда не може да стои по-високо от намиращия се в непосредствена близост храм-паметник „Александър Невски“.
Женският пазар
Женският пазар е най-големият и най-стар пазар в София. Вече век и половина той е център на търговията на дребно. Но откъде идва името му?
Според една от версиите в края на 19-ти век пазарът бил активно посещаван от всички прослойки на София и околностите. Семействата с моми за женене ги водели на разходка с надеждата да бъдат забелязани от подходящите ергени. Според друга тук заможните българи намирали домакински помощници.
„В близост до него е имало няколко пъти годишно пазар на слугини, т.е. – там са отивали момичета от селата, които са се цаняли за слугини. Господарите, които често са били офицери, те са ходили там, за да спазарят някоя слугиня, а пък слугинята обикновено е питала дали има така наречения „вестовой“ в къщата, защото често пъти младите момичета са се женели за тези помощници на офицерите“, разкрива историята на Женския пазар изследователят Росен Петков.
Още едно поверие твърди, че тъй като пазарът бил най-богатият и добре зареден с храна и стоки за домакинството, домакините са били неговата основна клиентела. А някои исторически източници дори пишат, че на това място най-бедните семейства продавали дъщерите си.
„Най-вероятно името женски е резултат от всички тези съвкупности през историята“, смята Петков.
Кристал
В самия център на София, в популярната градина „Кристал“ има огромна дупка. Според градската легенда тя се е образувала от бомба, паднала през Втората световна война.
И тази история обаче далеч не е реалистична. Най-малкото има разминаване от няколко десетилетия между появата на изкопа и войната.
„Ако видим стари снимки на София от 20-те-30-те години, ще видим, че още преди Втората световна война на това място има изкоп. Причината е, че във второто десетилетие на 20-ти век се правят много конкурси за построяване на обществени сгради като една от тях е била за обществена библиотека и музей на това същото място, където днес е градинката Кристал“, разказва Виктор Топалов.
На мястото започва строеж, но идва икономическата рецесия след Балканските и Първата световна войни и проектът е изоставен. Дупката се пълни с вода и запустява.
„Този изкоп постепенно започва да се ползва от софиянци като място, където си водят животните, за да пият вода. Като място, където никой не иска да припари. И чак през 20-те години, когато мястото се оформя като градина, тогава решават, че би било интересно като едно градоустройствено решение да запазят този изкоп, който днес смятам че е едно от най-чаровните места на София“, казва още Топалов.
В крайна сметка библиотеката е построена от едната страна на Софийския университет, но изкопът в градинката „Кристал“ е запазен, защото вече е станал част от градския живот.
Паметникът на Васил Левски
През 1895 г. с големи тържества е открит паметникът на Апостола на свободата – Васил Левски. Както е известно, монументът е издигнат на мястото, където през 1873 г. Левски е обесен.
„Левски, ранен и пленен при Къкринский хан, бил хвърлен в Софийската тъмница и обесен тук, на това място“, се чете на паметника. Оказва се обаче, че бесилото на Апостола не е било точно на това място.
Веднага след Освобождението е взето решение за изграждането на монумент, който да прославя Апостола на свободата и неговото дело. Започва събиране на средства от цялата страна, а очакванията са всички веднага да откликнат и паметникът да се издигне бързо.
„Но се оказва, че този паметник отнема до завършването му 17 години. На няколко пъти се започва строеж, на няколко пъти спира и винаги причината е била липса на средства. Голямо разочарование е било в столицата, че се оказва, че от всички населени места едва няколко решават да отделят пари за построяването на паметник на Апостола на свободата“, разказва Топалов.
Първоначално наистина паметникът е започнат на съвсем различно място – в близост до сегашното, където се предполага, че е било по-точното място на обесването на Левски. Но мястото запустява, а положеният градеж започва да се руши.
Решават да преместят паметника с 10-15 метра на мястото му днес – хем, за да се сложат нови основи, хем да се превърне в ключово кръстовище, около което да се пресичат важни улици.
13-метровият монумент и до днес е център на тържествата, с които всяка година отдаваме почит към делото на Левски.
„Макар да е близо мястото, на което полагаме цветя и показваме своето уважение към делото на Апостола, макар да не е същото, смятам, че е подходящо ние да продължим тази традиция“, казва Топалов.
Черната джамия
Малко известен факт е, че на мястото на красивата църква „Свети Седмочисленици“ дълги години е имало джамия. Историята ѝ е свързана с няколко интересни легенди.
През 15 век султан Сюлейман Първи Великолепни тръгва да покорява света. Напът за централна Европа той спира в София.
„Когато султанът със своите войски през 1526 г. минава през София на път за Будапеща, като целта е била дори да се завземе Виена, той пренощува на това място и му се присънил сън, че превземат Будапеща. И той казал на своя везир да постави отметка на мястото – ако превземат Будапеща, ще постои в знак на благодарност към Бога джамия“, разказва изследователят на стари книги Росен Петков.
Градът е превзет и на мястото се построява джамия. С упадъка на империята обаче тя е изоставена, а постройките около нея дори се използват за затвор. Там в първите години след Освобождението е хвърлен Петко Каравелов.
Говори се, че още в затвора Каравелов се зарекъл, че ако излезе, ще направи от това здание една хубава църква.
Така по негова инициатива тук започва градежа на църква върху полуразрушената джамия. А на гърба ѝ и до днес са неговият гроб и на съпругата му Екатерина.
Жълтите павета
Един от най-популярните градски митове е свързан с емблематичните жълти павета – твърди се, че са подарък за сватбата на княз Фердинанд.
Подарък при това от Австро-Унгария. Князът обаче се жени за втората си жена – княгина Елеонора през 1908 г. Поставянето на жълтите павета започва година по-рано – през 1907 г.
„Тогавашният столичен кмет взема един голям заем, за да може да плати всички тези павета, които и днес покриват центъра на София. Те наистина са произведени в Австро-Унгария и са донесени, но затова си плащаме една много сериозна цена“, отбелязва Виктор Топалов.
Всъщност жълтите павета се появяват като резултат от решението на софийските управници в началото на 20-ти век да превърнат София от ориенталски град в съвременна европейска столица. Легендарна обаче се оказва не историята за получаването им, а тяхната здравина, която устоява на времето вече повече от век.
По-близо или далеч от историческите извори – градските легенди придават един неподправен колорит, нужен на всеки град. Те ще привлекат вниманието ви, ще обострят любопитството ви и често от привидно изкривените факти ще научите настина значими и интересни истории.
