Преди 138 години София е един важен, но не твърде добре развит град. Столицата на България следва съдбата на цялата млада държава - с бързо развитие към европейското, трудни мигове, национални катастрофи и коренни промени, свързани с политическата конюктура.
Така, например Народното събрание, открито по-малко от десетилетие след избирането на София за столица, на старите снимки изглежда хем познато, хем коренно различно.
Сякаш неподвластна на времето е джамията "Баня Башъ", която, заедно с православния храм "Света Неделя" и Софийската синагога е символ на религиозната толерантност по българските земи.
По-различна е ситуацията с базиликата "Света София", която днес е символ на София, но непосредствено след Освобождението е в руини.
Забележителна е метаморфозата на някогашния Шарен мост, който днес не само е Лъвов, но е и част от един от най-новите и красиви площади в столицата.
Сградата на днешната Национална галерия за чуждестранно изкуство пък е имала доста отдалечено от изкуството предназначение - била е Държавна печатница.
