Разследване на bTV по сигнал за стотици търгове на горски стопанства с предрешен резултат. Според дърводобивни фирми и експерти само за три месеца така са били продадени близо 150 000 кубика гора със загуба за държавата от 20 милиона лева.

Как държавата продаде над 150 000 кубика гора?

София, месец март. Няколко дърводобивни фирми сигнализират бТВ за масова практика на горските стопанства да продават дървен материал в ущърб на държавата и на част от бизнеса. Дървопреработвателят Петър Сюлеймазян от Ракитово е един от оплакалите се.

Снимка: btvnovinite.bg

„Чиста загуба – вместо държавата да продаде едни 30 -40 000 кубика, например на 400 и кусур лева, тя ги продава на 135. И облагодетелства едни фирми за сметка на други“, отбелязва Петър Сюлеймезян.

Над 70% от дървения материал у нас се добива от държавните гори и се разпродава на търгове от горските стопанства.

Най-често на тях може да участва всяка дърводобивна или преработвателна фирма. Държавата определя една начална цена, например 100 лв. на кубичен метър. Всички фирми- кандидати наддават и купува този, който предложи най-високата цена - например 200 лв. на кубик. Този вид търгoве условно можем да наречем общи. Като масова практика обаче оплакалите се търговци описват друг вид предвиден от закона търг -само само за фирми към от дадената община. Тук не може да участва всеки, а само местните - кандидатите са малко, познават се и често се уговарят предварително да не наддават.

От четирима участника например, трима са там формално, а само един подава оферта - за цена, колкото началната. Горското стопанство го приема за победител и му продава материала евтино. На търг за ново количество материал същите участници отново не наддават, но в полза на някой друг измежду тях, който купува отново на така наречените нулеви цени, разказват търговците. „Тук проблемът е, че законът им разрешава да се прави това нещо“, казва още Петър Сюлеймезян.

„На практика го няма конкурентното начало. Има и становище на Европейската комисия и Агенцията по обществени поръчки с много остра критика по отношение на процедурите за местни търговци, че по този начин се дискриминира пазара, и това трябва да бъде коригирано в наредбата“, отбелязва Цветан Цонев, председател на „Асоциация на дърводобивните фирми в България“.

Повечето оплакали се са от района на Западните Родопи. Някои помолиха за анонимност, заради страх от саморазправа. „На нулева цена означава да спечелиш търг на началната цена, обявена от горското стопанство, без да има дефакто никакво наддаване. Има някаква симбиоза между фирмите, политиците и директорите на горските стопанства – едните имат изгода от другите. Една привилегирована фирма може да бъде използвана да спонсорира избори да речем“, споделя човек от дърводобивна фирма.

Проверка на bTV в интернет-страницата на отговорното за Родопите Южно-централно държавно предприятие показва десетки протоколи от търгове като описаните – с по няколко фирми участници и само едно ценово предложение, което печели. Дървесината е продадена на цени в пъти под постигнатите на обичайния общия вид търгове за същия вид материал.

Например според протокол на горското в Доспат фирма на жената на кмета е купила над 4600 кубика дървесина на средна цена от 110 лв. на кубик. За сравнение на търговете, където се наддава реално, цената на същия вид дървесина стига над 200 лв. на кубик. На търг от декември са участвали 8 местни фирми за няколко пакета дървесина.

За първия пакет четем: „Допуснат до разглеждане на ценовите предложения е само един участник, предложил цена за добитата дървесина“. Той е единодушно класиран като победител, заради липса на оферти от другите. За следващите предлагани материали четем същото – от осемте участника само един играе и печели.

За различните пакети победителите се сменят, като най-често печелят две местни фирми – „Вева Груп ЕАД“, с управител Аида Радева, съпруга на кмета на Доспат Елин Радев. И „Доспатлес ЕАД“ – фирма, чиито съуправител, според Търговския регистър е бивш съдружник с кмета Радев в друго дружество.

Само за месеците от декември до март тази година откриваме 23 публични протокола на горското в Доспат за търгове без наддавания. Общо на тях е продаден 20750 м3 дървен материал, сочат документите. Средната цена е около началната – 106 лв на кубик.

Снимка: btvnovinite.bg

Показваме протоколите на директора на Държавното горско стопанство в Доспат – Мартин Сариев.

Това търг ли е според вас?

Щом има подадени документи, значи е търг...

Този търг реален търг ли е с поред вас?

Ами тука местните преработвтели си подават техните оферти.

В този издаден от вас протокол се вижда ясно, че никъде не се състезават фирмите. Просто една фирма дава ценова оферта, а останалите са пас?

Ами само тя е подала оферта.

Как се регистрираш за търга, а не участваш после?

За търга се регистрираш като подаваш документи и гаранция за участие.

И след това не участваш?

Пак казвам, това е тяхна договорка и аз не знам дали има такава.

Има ли разлика между т.нар. нулеви цени и цените, които се получават след наддаване?

Има разлика, да.

Колко пъти обикновено?

Грубо един път – един път и половина.

Как е по-изгодно за горското стопанство?

Финансовият резултат е по-добър след като цените са по-високи.

В случая такъв финансов резултат постигнат ли е?

Донякъде може да се счита за загуба, но това са началните цени, определени от предприятията. Горските стопанства могат да предоставят една трета от лесофонда за местните фирми.

А могат ли и да не предоставят?

Могат и да не предоставят, но тъй като имаме местни фирми, ние искаме да задържим работната ръка в района – нямат други алтернатива за работа.

Снимка: btvnovinite.bg

Питаме и кмета на Доспат, доколко е свързан с двете фирми, които най-често печелят търговете без наддавания. Елин Радев потвърждава за едната – „Вева Груп“.

„Жена ми Аида Радева е управител, откакто съм станал кмет на община Доспат не се занимавам с дърводобив и дървопреработване, а се занимава семейството ми“, твърди Елин Радев. Обяснява, че преди да стане кмет, до 2016 г. има два дървопреработващи цеха в Доспат и Борино, има бетонов възел, хотел, хранителен магазин, ресторанти, барове.

„Сега като кмет, моето семейство се развива добре, но виждам, че нещата не вървят както когато аз не бях кмет, понеже аз ръководех цялата дейност“, казва той за бизнеса.

По отношение на втората фирма – „Доспатлес“, кметът отрича свързаност. Признава само, че е бивш съдружник с настоящия управител и акционер в трета фирма – „Сева 3“. „Това е вярно, че съм бил съдружник преди 3-4 години, но вече сме разделени, нямаме нищо общо двете фирми. „Доспатлес“ е частна, приватизирана, моето семейство там не участва по никакъв начин“, казва кметът и добавя, че са конкурентни фирми.

Снимка: btvnovinite.bg

Но когато участвате заедно на търгове, не наддава едната фирма, а другата само дава ценова оферта?

Значи това си е въпрос на стратегия на политика на фирмите.

Кой да даде ценова оферта, а другите да не дават?

Всеки иска да вземе дървен материал, и мисля, че от местните фирми всяка достига до него, независимо дали, примерно „Доспатлес“ е взела в момента на 100% материала, но от него определена част им се препродава без надценка.

Т.е. няма някакъв вид скрито облагодетелстване на фирми, близки до кмета в случая?

Значи още веднъж казвам... Всички взимат от този материал.

Снимка: btvnovinite.bg

По телефона от „Доспатлес“ също отрекоха, че към момента са свързани с кмета на Доспат. Но добавиха: „Нормално е при този вид търгове да има по-големи водещи фирми, които печелят, като се договарят с останалите да има за всеки“.

А ето и коментара на съпругата на кмета като управител на другия водещ играч „Вева Груп“: „Няма уговорки между местните дърводобивни фирми. Ние сме в конкуренция. По-ниските цени на търговете за местни фирми ни помагат да запазим работната ръка в нашия град“, заяви Аида Радева.

Доспат не е единственото място в Родопите с подобни примери. Само за едно от горските стопанства във Велинград – Алабак - на страницата на държавното предприятие в Смолян виждаме протоколи от 36 такива търга за 3 месеца. След тях на средна цена от 75 лв./ м3 са продадени над 28 100 кубика дървесина, сочат данните. Законът го позволява - изтъкват отново директорите на горското – чрез тези „търгове за местни фирми“ може да се продава до една трета от общия добит дървен материал у нас.

Според Ибрахим Муса, зам.-директор на ДГС- Алабак, търговете са истински и каквото е заложено в наредбите се изпълнява.

Снимка: btvnovinite.bg

Дървопреработвателят Петър Сюлеймазян обаче не мисли така. „Ако си гледат интереса на държавата и на работодателя, който им плаща заплатите, не трябва да пускат 30% от годишния добив на горските стопанства. А те пускат максимума и най-добрите трупи. Това води до съмнение – чий интерес защитават? На няколко фирми или на техния работодател, а именно държавата?“, пита дървопреработвателят. Фирмата на Сюлеймазян има право да участва единствено на търговете за местни търговци на горското в Ракитово. Там обаче продажбите са в пъти по-малко от в съседния Велинград.

„В Ракитово сме 33 фирми, а иначе сме над 50, и учасватаме за около 3500 - 4000 кубика материал на година. Докато Велинград са около 10 -15 фирми и разиграват на местни фирми около 35 000 кубика на година, те ги взимат на нулеви, първоначални цени. Ние нямаме право да участваме на търговете, точно заради тези рестрикции, които ограничават конкуренцията, водят до съмнения за корупция и за изкуствено вдигане на цените чрез намаление на предлагането за всички фирми“, обяснява той.

Според бизнесмена фирмите, които купуват евтино на описаните търгове спестяват пари, за да наддават на общите търгове с конкуренция. Така предлагат по-високи цени от останалите и отново печелят. „Казва взех много трупи на първоначални цени, за това сега вдигам цените. И ние един по един затваряме, защото на такива цени не може да се работи. Целта на фирмите, нормално е да търсят максимална изгода – това, че го е взел евтино, не значи, че ще го продаде евтино – продава го спрямо конюнктурата на пазара. И точно тези евтини трупи правят така, че другите да са много скъпи. Оскъпяват цената за крайния потребител. Оправдават се горските, че това било много добре за местните производители и т.н.. Местните производители си имат общински гори. Това са държавни гори и всеки трябва да има право да участва на тях“, казва още Петър Сюлеймезян.

Снимка: btvnovinite.bg

Търсим за коментар горския експерт и депутат от последния парламент Александър Дунчев, който от години дава гласност на проблеми в сектора. След запознаване с протоколите от Доспат и Велинград той прави извадки от още стотици общи и местни търгове у нас. Направен е анализ на над 800 търга за дървесина от стотици сечища в Западните Родопи като това над Велинград.

Според документите на близо половината от тях гората е купена на цени близки до началните, без реално фирмите да наддават. Загубата на държавата от пропуснати приходи е изчислена на 20 млн. лева. Анализът е изготвен от Александър Дунчев, лесовъди и хора от бизнеса за периода от декември до началото на март. Той потвърждава извадките ни дотук и проследява търговете в стопанствата на Сърница, Смолян, Сатовча и много други.

„Близо 150 000 кубика само последните три месеца са продадени на нулеви цени, на една такава начална цена, определена административно около 100 лв. на кубик – спрямо истинската реална, пазарна цена, която се постига при ненагласени търгове, където има истинско наддаване – най-често около 300 – 350 лв. на кубик. Тази разлика между 300 и 100 лв. на кубик умножена по тези 150 000 кубика прави всъщност около 20 милиона за последните 3 месеца. Това е огромна сума, това са пари, които биха могли да отидат за заплати, за коли на горските служители, за инвестиции в горски пътища, за подобряване на туристическата инфраструктура. Не са пари, които постъпват директно в държавния бюджет, ние не губим като данъкоплатци, но губим като акционери в българската държавна гора, защото 70% и повече от горите в България са държавни“, обяснява депутатът Александър Дунчев.

Снимка: btvnovinite.bg

Търсим за коментар и Министерството на земеделието, храните и горите. В отговор началникът на отдел „Държавни предприятия“ към горите се ангажира със законови промени за ограничаване на описаните търгове за местни търговци.

„Имаме една последователна политика в продължение на 19 г., в които е даден определен приоритет на местни фирми. С тази мярка държавата цели да подпомага именно поминъка, икономиката, развитие на най-бедните планински райони. Средното наддаване от всички процедури за продажба на дървесина за местни търговци до момента е 18%. Съгласна съм, че на останалите търгове участват повече търговци и се постига реална конкуренция, т.е. резултатите са по-високи. Има изразено становище от Комисията за защита на конкуренцията, че търговете, които са специални за т.нар. местни търговци, може да се счита, че са дискриминационни. Което естествено ние ще се съобразим веднага щом бъдат предприети действия за промяна в закона за горите“, обяснява Елена Величкова, началник отдел „държавни предприятия“ към МЗХГ.

От март тази година става задължително и всички търгове да са електронни, казват още от министерството. В тях фирмите играят от разстояние и по-рядко знаят кой друг участва, за да се уговарят предварително, казва Величкова. Това е и една от стъпките, предлагани от депутата Дунчев. Той предлага и други стъпки в специален доклад, който ще внесе пред Народното събрание. И депутатът и държавата твърдят, че се борят за равнопоставеност на пазара, срещу зависимости и корупция. Дали и как ще стане това, предстои да разберем.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!