Тя е инструмент за всички поколения и области у нас. Тя е дълбоко вплетена в нашата история. Тя не спира да покорява света. Но какво я превръща в посланик на българското? Как гайдата стана част от недвижимото наследство на ЮНЕСКО?
“Гайдата - наследство на света”
Като да ходиш и да броиш до пет. Така се учи гайдата във всички краища на България от всяка възраст. В родопския ансамбъл “101 каба гайди” участници се записват още преди да започнат училище.
"На 8 години съм, казвам се Божи. Гайдата е народен инструмент и е як. Дълбок е звукът му", казва Божидар.
"Много въздух трябва, много е интересно и много забавно да свириш на гайда. Трябва поне през 5 секунди въздух и да надуваш пак. Преди да започне всяка песен, трябва да е наполовина надута и когато ти дадат знак, да започваш", споделя Сава, на 8 години.
"Разтоварва ме сигурно", казва Димитър, на 7 години.
Разбира се, гайдата не е инструмент само за момчета и Стефани успешно доказва това.
"Близо от два месеца и половина свиря. Реших, защото се занимавам и с народно пеене, а страстта към народната музика дойде по-скоро от мама", казва момичето, което е на 12 години.
Опита си на децата в “101 каба гайди” предава легендарният за Родопите Костадин Илчев, по-известен като Бай Диньо. Хваща гайдата преди 6 десетилетия и не я оставя до днес.
"С гайдата си изкарах живота дотук. Дай Боже, и от тук нататък да може да вървим с гайдата напред. За мен е голяма радост, че има много желаещи от децата. От детските градини, първи клас, втори и започват да изучават този инструмент", споделя Костадин Илчев, гайдар, майстор на гайди.
Редом до Бай Диньо в смолянското читалище “Христо Ботев” е и Маргарит Маргаритов, който от 10 години преподава на деца и младежи.
"Само като видиш как влизат и веднага вадят гайдичките, това само по себе се показва, че с голямо желание и с ищах идват на репетициите. Забелязвам от 10 години нагоре, че повече ги влече народната музика, отколкото другата. Гайдата, тя е божествена, мога да кажа. С гайдата можеш навсякъде да ходиш. Гайдата може да те разсмее, може да те разплаче от вълнение. Просто е велика!", коментира Маргарит Маргаритов, гайдар, педагог в “101 каба гайди”.
Освен че събира поколенията, българската гайда стига до ЮНЕСКО и заради уникалното си място в народната култура. Майстори като Илия Очиков поддържат песента ѝ жива и днес.
"Гайдата се прави от кожата на коза. Не на овца, не на друго животно, защото овчата кожа, тя се къса. Тя не е толкова еластична, здрава, колкото е козята кожа", казва Илия Очиков, майстор на гайди.
Българските гайди са два вида. Каба гайдата характерна за Родопите. Името ѝ значи “ниско” или “дебело”, което описва тона на самия инструмент. В останалите региони на страната се свири на джура гайда. И двата вида станаха част от списъка на ЮНЕСКО, но едно ги обединява - пискунът.
Пискунът е музикалното сърце на гайдата.
"Тази малка търбичка, както сега в момента изглежда, това прави звука. Но тук вече е наистина голямо майсторство да накараш едно такова дърво, безжизнено, да изкара такъв звук, от който настръхват всички, без да знаят защо", коментира Илич Учиков, майстор на гайди.
"Има една приказка, че от всяко дърво свирка не става, че от всяка заготовка свирка не става. Самата гайда, дървенията, която изработим, за да свири дървото, което всеки препоръчва и това, което в времето е останало, това е дрянът", посочва той.
В самото начало гайдата е била без кожен мях, само дървен духов инструмент, подобен на кавала, който се нарича гайдуница. Ручилото прави характерния за каба гайдата исов тон и главините.
"Аз правя гайди вече 15 години. Самият свиря вече. Душата на гайдата е в самия гайдар. Защото тази гайда, като я дам сега във вашите ръце, няма да свири така, както ще свири в моите ръце. Може би сега стана и по-модерно или някак всеки да иска да се научи на гайда, което лошо няма. След като пък вълезе в ЮНЕСКО сега е още повече. Това е повод за национална гордост, защото този инструмент е един от символите на България", коментира Илия Учиков.
За да научим повече за зората на гайдарското движение и как този древен инструмент буквално спасява човешки животи - идваме в архива на Смолян. Не може да се каже кога за първи път засвирва гайда по нашите ширини, но наличните изследвания ни водят повече от 2000 години назад.
"Едната теория е, че келтите донасят гайдата по нашите земи. Другата теория е, че келтите вземат гайдата и я разпространяват вече в по-нататъчното си движение по европейския континент", коментира Елена Стоянова, главен експерт в Държавен архив - Смолян.
С нея надничаме в миналото на гайдата, което пази Държавният архив - Смолян. Най-ранните снимки на гайдари са от края на 19. век, когато гайдата съпровожда всяко хоро.
"Петко Карапетков пише, че са ставали бахтаници. Така е родопският израз, стигало се е до бой между младежите, кой да води хорото", казва Елена Стоянова.
Между тетрадките с песни на един век и редките снимки, научваме как гайдата е спасявала човешки животи.
"Изключително интересна е историята на Михаил Киряков, който е родом от Чепеларе, но в последствие живее в Девин. По време на Първата световна война той е ранен и не успява да се прибере бързо във войсковата си част. Така е решено, че той е дезертьор и е част от войнишкото въстание по това време. И заедно с други свои другари войници той е наказан и трябва да бъде разстрелян. Когато е попитан за последно желание, неговите другари са искали цигара или нещо друго, той е казал, че иска да свири на гайдата си. Толкова умилено свири и толкова впечатлява всички присъстващи, че те започват да искат помилване за него и за другарите му", разказва Елена Стоянова, главен експерт в Държавен архив - Смолян.
Десетилетия след историята на Михаил, в началото на 60-те, гайдата напуска домовете и махалите и се качва на голямата сцена. Създава се гайдарското движение у нас от Апостол Кисьов, който на първия събор в Рожен събира 103 каба гайди.
"И той има мотоциклет, с който обикаля района и събира хора от махалите, малки и големи населени места, гайдари, които да участват в този оркестър. Ето я първата снимка от 1961 г. на "100 каба гайди". Тук виждаме зората на организираното гайдарско движение. Между другото, властта използва популярността на гайдите и гайдарите, за да бъдат по-близко до народа", посочва Елена Стоянова.
И така, през цялата втора половина на 20. век, гайдата превзема сцените у нас. Стига до Космоса през 1977 г. с песента “Излел е Дельо хайдутин” в златната плоча “Звуците на земята”, качена на совалката "Вояджър 1".
През 21-ви век инструментът ни завоюва световния рекорд на Гинес за най-много гайдари, свирещи на едно място - 333. И въпреки че гайдата звучи по българските баири и поляни от незапомнени времена, едва преди година започва пътят ѝ към списъка за нематериално наследство на ЮНЕСКО - агенцията към ООН, която развива образованието, науката и съхранява културното многообразие в световен мащаб. След Шотландия, Испания и Северна Македония, в началото на 2024 година, нашето Министерство на културата предлага и българската гайда за списъка на ЮНЕСКО.
"Трябва да отговаря на няколко критерии, да е жизнено, да се разпознава от общността като изграждащо неговата идентичност и да се предава от поколение на поколение. Този елемент трябва да съдържа традиционни знания и умения, както свързани с бита, така и със света около един човек", посочва д-р Мирена Станева, Регионален център София - ЮНЕСКО.
Тя е част екипа, който подготвя кандидатурата ни близо 2 години, за да отговорим на всички световни изисквания.
"Също така е много важен критерий - в нашия случай дори получихме похвала от страна на ЮНЕСКО - включването на носителите, т.е. на гайдарите в процеса по подготовка на самото досие. Над 120 гайдари се включиха в подготовката на досието, като имахме подкрепа не само от гайдарските състави, но и от училища, в които се преподава свирене на гайда, общини, в които гайдарството е така запазена марка", казва д-р Мирена Станева, Регионален център София - ЮНЕСКО.
След гайдата, българският екип, който подготвя кандидатурите за ЮНЕСКО се насочва към следващо наследство.
"Внесохме кандидатура, свързана с традициите и производството на киселото мляко, което съвместно с Турция сме изготвили и ще се опитаме да кандидатстваме в следващия цикъл за включване в представителната листа. Основната цел, заради която е направен този представителен списък е да се повиши видимостта и значимостта на тези елементи. Важно е да се отбележи, че всички усилия на една държава, която вписва елемент в листата на ЮНЕСКО, не трябва да свършват само до вписването, а напротив, сега започват усилията по опазването му и съответно имаме ангажимент към него да го предадем на следващите поколения", казва д-р Станева.
Отвъд шотландските скали, испанските земи и македонските дворове, българската гайда остава неразгадана, а оркестър “101 каба гайди” ни пренасят в нейната вселена.
"Душата на гайдата я носи всеки в себе си. И ние със свиренето предаваме част от нашата душа. За това влагаме сърце и душа в свиренето и това се оценява и се усеща от всеки наш слушател. В списъка на ЮНЕСКО е записана гайдата като цяло. Каба гайдата е типична за Родопите. Родопската песен е много тежка и протяжна песен. Не случайно тази песен е в Космоса. Но адмирации за колегите, които имат школи по джура гайда, във всички останали фолклорни области на България и те по същия начин предават духа и традициите за поколенията", коментира Никола Марковски, ръководител на “101 каба гайди”.
Все по-видима по света. С все по-голям престиж. Защитена от изчезване. Да бъде посланик между различни нации и култури. Всичко това ще получи българската гайда от списъка за нематериално наследство на ЮНЕСКО. За душата на гайдаря и неговия слушател обаче списъци няма. Там лежи културен код, който ни отличава, но и свързва. Мелодията, която ни прави част от наследството на света.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
