Детство без родителска прегръдка. Изборите, които променят живота ни, но на каква цена? Водят ли чуждите пътища към по-сигурно бъдеще?
Звучи странно, различно, непознато. Понятието "Евросирак" облича в дума сериозен проблем. Показва хиляди български семейства и децата, чиито родители работят в чужбина. Така грижата поемат баби, дядовци или други роднини.
Леденият януарски ден е към своя край и град Дунавци е притихнал между пушеците на комините в къщите на хората. В дома на Виолета Николова вечерта преминава в обичайния си ритъм. Тишина, вечеря, разговор за оценки и по нищо не личи, че нещо липсва. Или по-скоро някой... Вече 5 години Виолета е и баща, и майка на единадесетокласника Виктор Николов. Допреди две години ѝпомагал дядото, но починал. Бащата на момчето работи в чужбина. Разделил се с майката и тя живее в друг град.
"Най-голямата липса е, когато имаме тържество от училището и него го няма или имаме участия с танците и той не идва да ме види. Нямаш опора - майчината обич и бащината грижа, но има и хубави страни, че си една идея по-свободен", смята Виктор.
Въпреки разликите в годините, мисленето и битието, хармонията между баба и внуче е пълна и споровете са рядкост в дома.
"Трудното е това, че не е твоето. Аз не съм родителя, аз съм бабата, а тя е нещо, което разглезва децата. Но се старая да бъда и строга, и добра, за да има той бъдеще, стабилност и нормални социални контакти. 20 "При нас се е получила симбиоза, имаме си доверие двамата един на друг – каквото и да му се случи, споделя го. Аз съм му казала "нямаш избор, няма кой друг да те посъветва, ако не съм аз", разказва Виолета.
Бащата Георги Николов работи в транспортна фирма в Кипър, наел квартира и всеки месец праща пари до семейството в Дунавци. Да замине решил в момент, когато парите не стигали за сметки и храна.
"Работех в завод във Видин и получавах 270 лева заплата, в един момент се озовах в Кипър, без да знам език, започнах на 650 евро. Видин - Дунавци, зима - лято, ходех с колелото на работа, защото не можех да си платя билета за автобуса, трябваше повече пари да останат за вкъщи. Трябваше да плащам 60 лева, за да ходя на работа, какво да направя за семейството с 210 лева. Много е тежко, вярвайте, много е тежко - първите 10 месеца всяка нощ съм плакал от липсата", разказва той.
Като това семейство са десетки в Дунавци, казва кметът му.
"По груби сметки около 200 – 300 души са заминали, като по-голямата част са семейни. Има много деца, оставени при баби и дядовци, но много ги взеха в Германия и е притеснително как ще завършат образованието си. Родителите гледат икономическата гледна точка, но не и основата на детето, която трябва да му бъде дадена в основното и средно учебно заведение", казва кметът Димчо Скорчев.
Виолета учи Виктор на морал, предава му уроците от своя живот, а той нея на технологии и нов начин на забавление.
През свободното време подреждат, чистят, продават свещи в църквата в Дунавци.
"Тя ме помоли и аз се съгласих на драго сърце, защото виждам че не може и ми е приятно да прекарвам време в църквата", добавя Виктор.
"Да уважава християнската вяра преди всичко и да не минава по грешната посока, а да върви по правия път, който си е начертал в съзнанието", допълва Виолета.
Потърсихме информация колко от децата у нас са в подобна ситуация, както и за етническия профил на заминаващите. Но социалното министерство и образователно министерство, Държавна агенция закрила на детето, Националният статистически институт и Държавната агенция за българите в чужбина не събират тези данни.
"Нямаме статистика, защото смятаме, че така пазим децата от някаква стигма, от вкарване в регистри. Но истината е, че голяма част от децата изискват специална грижа, а такава не получават", заявява социологът Венелин Стойчев, експерт към сдружение „ЛАРГО“.
Проучване на сдружение "Ларго" показва, че предпочитаните за родителите страни са Испания, Чехия, Италия, Германия, малка част са за Обединеното кралство.
В началото на COVID пандемията регистрират масова вълна на прибиращи се у дома. После се връща обратната тенденция.
"Много от родителите прекъсват връзката с децата и с България, защото смятат, че са си откупили вината като изпращат редовно пари. Това се отразява ужасно и на децата, и на бабите. Някои се опитват да поддържат връзка, но е трудно чисто административно. Няма визия за справяне с този проблем. Говорихме с учители, които казват, че над 50% от класовете са с такива деца", добавя Стойчев.
Изследване от 2013 г. на проф. Петя Кабакчиева и УНИЦЕФ показва, че около 26% от децата тогава имат родител в чужбина. На 15% от тях бащата е зад граница, майка - 5%, а при 2,7% и двамата родители са извън България. Децата, които осъзнават, че родителите им са заминали за чужбина в името на общото благосъстояние, стават самостоятелни и организирани.
"Но другите, особено ако родителите им са заминали докато са малки и когато то има нужда от топлината на майка си, показват по-високи нива на тревожност, имат проблеми със здравето. Ако се наложи тежка интервенция, баби и дядовци, докато се свържат с родителите, поискат разрешение и го получат, то белята вече е станала. По-често боледуват и по-рядко ходят на лекари. Употребяват алкохол, леки наркотици, доста работят", заявява преподавателят и изследовател Петя Кабакчиева.
Най-много проблеми в поведението се установяват при младежите, чиито и двама родители са заминали зад граница. Група в риск са и децата на сезонните мигранти, които помагат на родителите си през лятото в чужбина и затова напускат по-рано училище и се връщат по-късно.
"Дали бихте предпочели вашите родители да са навън и да ви дават повече пари, или искате да са при вас и да разчитате на тяхната опора. Повечето от 2/3 бяха "искаме грижа", но това не важи за децата в крайна бедност", добавя тя.
Отиваме на юг в хасковското село Елена. По улиците му почти не виждаме хора - само няколко животни, търсещи топъл подслон. Но в края на селото, в къщата на семейство Добреви никой не обръща внимание на студа, защото е настъпил един от редките моменти, когато цялото семейство си е у дома - три деца, двама родители и една баба.
Дълги години бащата Марин се занимавал с отглеждане на животни в селото, но пари изкарвал само през пролетта и лятото. Преди пет години решава, че ще това ще приключи и намира решението навън - в Холандия, в оранжерия. Започва да изкарва пари и при него заминава съпругата му.
„Тук в България няма живот, не може да се препитава, в чужбина се изкарват сто пъти повече пари, не съм лишил децата. Тука работиш за 1000 лева, а пък там за месец взимам 2000 евро. Идвам тук за две седмици, ама като тръгвам, те почват да плачат, казват "Тати, недей". Казвам "Тати, какво да правя, тука няма парички, там ще изкараме", разказва той.
За трите деца се грижи баба им. Доскоро помагал съпругът ѝ, но починал, затова и сега синът им е в България. Петранка Добрева няма време за работа, рано ѝе за пенсия, разчита само на детски помощи и средствата от чужбина.
"Мъча се само и само те да оцелеят. Децата искат всичко, а в днешните времена всичко е скъпо. Мъча се, за да могат те да изкарват, да се обличат, ядат. Аз нямам пенсия, чакам на техните ръце", разказва тя.
"И от там съм пак баща, ама друго си е като съм тук повече ме слушат. Като ме няма, правят каквото си искат. Майка ми звънна, че баща ми е болен, тръгнах от Холандия, не можах да го видя жив, той в 4 ч. сутринта почива, аз бях на път", добавя Марин.
„Дори децата да имат вече материална сигурност, за всеки друг аспект на живота търпят несгоди“, казва Пламена Николова, експерт от Национална мрежа за децата.
"Има сериозен проблем с лечението на тези деца, защото не винаги когато родителите заминат, оставят легално разрешени документи, които предоставят правата на техен настойник – баба, дядо, които полагат грижи. Обаче чисто формално, ако детето трябва да получи помощи не може да го направи. Има случаи на деца, които стигат до болница, защото по тази причина не са получили достатъчно доболнично лечение или се е взело решение, когато положението е спешно", добавя тя.
Попитани дали се определят като "евросираци", децата отричат, а родителите им не харесват как звучи самата дума.
Думата "евросирак" е част от третото издание на "Речник на новите думи в българския език", който се подготвя 10 години. Проф. д-р Диана Благоева ръководи секцията за българска лексикология и лексикография в БАН. Казва, че първите употреби на думата са регистрирани в периода 2013-2014 година, тя се среща главно в журналистическата реч, не проявява тенденции да разшири сферата си на употреба, затова не е позната на много хора.
"Можем да видим в нейната поява чуждоезиков стимул, тя повтаря значението на дума от английски "euro-orphan", която също е неологизъм. Тя ще остане едно мимолетно явление, но е едно материално доказателство, че тези 10 години тя насочва към явление, което е актуално за нашето общество – трудова миграция и негативните последствия. „Парародител“, „парародителски грижи“ – те също възникват през последните 20 години. Това е лице, което замества отсъстващия родител и отглежда дете, когато този родител не може да се грижи за детето", обяснява проф. д-р Благоева.
Ето и част от другите нови думи:
- "флурона" – едновременно заразяване с грип и коронавирус;
- "мемеджия" – човек, който създава „мемета“ - забавни изображения в интернет.
Заобиколен от децата си, Марин си представя какво можеше да се случи, ако можеше да променя миналото.
"Ако мога да върна времето назад, няма да ида в Холандия, бих си стоял тука в България", разказва той.
Георги отново би заминал, ако икономическата ситуация у нас е същата.
"Искам да видя надежда, повярвайте ми искам да се прибера в България, искам там да работя, искам със заплатата от там да покривам на семейството необходимите нужди", казва той.
Всеки един от нас всеки ден прави избор, взима решения за следващия час или за цял живот.
"Деца бих имал, когато съм стъпил здраво на земята и имам сигурни доходи, всичко ми е сигурно, за да мога да мога да поема тези 18 години в отглеждането на детето", добавя Виктор.
Нашите избори променят съдбата ни, а често и чуждите животи. Но добри или лоши, правилни или грешни, тези избори носят поуките за нас и следващите поколения.
"Животът е борба, всеки ден да успяваш да постигнеш поставените си задачи и да оцелееш“, обобщава Виолета.
