Местните наричат Широка лъка „Песенната столица на Орфеевата планина“. Вече 53 години възпитаниците на училището за фолклорни изкуства се посвещават на български народни танци, народно пеене и фолклорните инструменти.

„В по-голямата част при нашите деца - техните родители са ги насочили към фолклора“, казва Стоянка Тенова-Илчевска, директор на НУФИ „Широка лъка“.

Именно в семейството Лъчезар получава първите си уроци. Още от малък дядо му го учи как да свири на гъдулка. Години по-късно младежът продължава традицията.

„Всичко започна когато бях 2. клас, моят дядо ме запали. Той каза: ти ще станеш музикант, ти ще свириш“, спомня си Лъчезар Йорданов, ученик в 12. клас.

Снимка: bTV

„Още от рано усетих, че той има дадености, целунат от Бог. Аз му казах „моето момче, решавай, но ако продължиш така, ще станеш един много, много добър музикант. Голяма гордост е за мен, че той пое по този път“, смята Лъчезар Йорданов, дядо на Лъчезар.

„Не осъзнавах сериозността, бях малък, играеше ми се навън, с топка, с децата, но като дойдох тук, разбрах смисъла на всичко. Ти, когато свириш и чувстваш музиката, живееш с нея, това ти дава стимул и искаш и още, и още, искаш да напредваш. Беше ми трудно, защото се отделям от родителите си, сам съм, нова среда и хора, създават се нови приятелства“, казва Лъчезар Йорданов – внук.

Снимка: bTV

В момента се обучават ученици по специалностите кавал, гайда, гъдулка, тамбура, народно пеене, български танци. По време на приемния изпит се проверяват музикалността и ритмичността. При специалности като „Народни танци“ значение имат и физическите данни като пропорции, тегло, отскок.

„Трудно е, разбира се, неслучайно и учениците не са толкова много, защото се влиза чрез конкурсен изпит. Той се провежда както матурата след 7. Клас“, казва Стоянка Тенова-Илчевска, директор на НУФИ „Широка лъка“.

Тази учебна година в училището учат 90 младежи.

Учениците завършили успешно училището получават диплома за средно образование и свидетелство за професионална квалификация – III степен

„Нашата статистика показва че повече от 95% ни продължават в сферата на българския музикален фолклор, много от тях продължават в академията за танцово и музикално изкуство. И всички фолклорни ансамбли, други поемат по пътя на педагогиката“, обясни Стоянка Тенова-Илчевска.

Целта на ръководството е учебното заведение да се превърне в място за среща на традициите от различните краища на България.

„Един човек, който се занимава с изкуства, и това е апел към по-младите: не е задължително всички да стават компютърни специалисти, има хора за всичко - за изкуства, за математика, спорт и нека тези, които изберат изкуството, да знаят, че ще бъдат по-различни от своите връстници“, каза Ганчо Гавазов, който е учител по гъдулка и диригент към училището.

„Фолклорът е начин на съществуване, начин, по който всеки българин се изразява.  Защото в моменти, в които ние сме щастливи, ние изразяваме своята радост чрез песента, чрез танца, именно това е фолклорът - една голяма емоция“, обясни Стоянка Тенова-Илчевска.

За учители и ученици всяка класна стая е огнище на просвета, родолюбие и изпълнителско майсторство.

300 километра по-далеч друго учебно заведение също приема мисията да съхранява и разпространява фолклора ни чрез музика, танц, обичаи и занаяти.

Затворените улични и дворни пространства от каменни зидове, създадени от дърво и бяла мазилка котелски къщи, вдъхновяват големия български архитект проф. Младен Панчев. Той предлага през 1968 г. конкурсен проект за строителство на Средно музикално училище.

Така започва историята на национално училище за фолклорни изкуства в Котел. 57 години по-късно тук учат 260 деца и младежи от 1. до 12. клас.

„В онова време, преди 7 години, когато дръзнах да кажа, че искам 1. клас в нашето училище, като че ли не ми вярваха. Но когато виждаме днес резултатите, ние сме щастливи - защото има тази приемственост от съвсем малките до 12-токласниците. Не искам деца, които да имат агресия в себе си, не искам деца, забити в телефоните, които да не търсят друга информация, искам съвременните млади хора да приемат музиката като пречистване“, обясни Мария Градешлиева, директор на НУФИ „Филип Кутев“,  Котел.

От всеки край на училището звучи музика. Дори и по коридорите.

Вижте още във видеото.