Когато американският автор и илюстратор Тиодор Сюс Гайзъл, известен като Доктор Сюс, създава сърдития жител на планината Крампит със сърце „два размера по-малко“ в класиката си от 1957 г. „Как Гринч открадна Коледа“, не се е наложило да търси вдъхновение далеч.

„Миех си зъбите една сутрин на 26 декември, когато видях доста „гринч“ лице в огледалото“, казва той в интервю за Redbook през същата година.

„Осъзнах, че нещо се беше объркало с Коледа или по-скоро с мен. Така написах историята за моя мрачен приятел Гринч, за да видя дали мога да преоткрия нещо за Коледа, което очевидно бях изгубил“, добавя той.

Снимка: iStock

Макар Гринч да не харесва повечето неща, той най-вече ненавижда дните около Коледа заради звуците от инструментите, празничните вечери и пеенето на коледни песи.

Неможещ да понесе празниците повече, той решава да ги провали, като открадне цялата украса и подаръци от селцето до планината му. Въпреки че успява в своя план, той осъзнава, че празничните дни имат по-дълбок смисъл, а сърцето му расте и става „три размера по-голямо“.

Гринч е описан като зелено и космато хуманоидно създание, чийто корем има крушовидна форма, а лицето му наподобява котешко.

Има ли Гринч в българския фолклор?

Дори и концепцията му да е вдъхновена от чувството за самота около празниците, то начинът, по който изглежда героят Гринч, може да бъде оприличен на различни създания.

Сюс споделя, че в процеса на писане черпи идеи от религиозни текстове и митология, а при различните народи не липсват подобни фолклорни създания, които злосторничат в същия период от годината, в който и Гринч.

В българския фолклор подобно същество е караконджулът.

Снимка: iStock

Според поверията появата на караконджула е през граничния период между старата и новата астрономическа година, през така наричаните от християните „Мръсни дни“ - от Бъдни вечер до Богоявление.

Представите за караконджула са различни. Караконджулът наподобявал космат човек с голяма глава, рога, опашка, едно око и един крак. Той живеел в запустели места и пещери. Вършел пакости само нощем, след което изчезвал.

За да се предпазят хората, носели в дрехите си скилидка чесън, по вратите и прозорците на къщите си поставят клонки от черен глог.

Заради тяхната поява през „Мръсните дни“ тръгват дружините на маскираните мъже, наричани сурвакари, бабугери и кукери.