Когато американският автор и илюстратор Тиодор Сюс Гайзъл, известен като Доктор Сюс, създава сърдития жител на планината Крампит със сърце „два размера по-малко“ в класиката си от 1957 г. „Как Гринч открадна Коледа“, не се е наложило да търси вдъхновение далеч.
„Миех си зъбите една сутрин на 26 декември, когато видях доста „гринч“ лице в огледалото“, казва той в интервю за Redbook през същата година.
Today in History (1966) The TV special How the Grinch Stole Christmas!, an adaptation of Dr. Seuss's classic children's book, aired for the first time and became a holiday staple. #TodayinHistory pic.twitter.com/1Jw8H5nOnl
— Charles Anderson Jr. (@SirChuckles1962) December 19, 2023
„Осъзнах, че нещо се беше объркало с Коледа или по-скоро с мен. Така написах историята за моя мрачен приятел Гринч, за да видя дали мога да преоткрия нещо за Коледа, което очевидно бях изгубил“, добавя той.
Макар Гринч да не харесва повечето неща, той най-вече ненавижда дните около Коледа заради звуците от инструментите, празничните вечери и пеенето на коледни песи.
Неможещ да понесе празниците повече, той решава да ги провали, като открадне цялата украса и подаръци от селцето до планината му. Въпреки че успява в своя план, той осъзнава, че празничните дни имат по-дълбок смисъл, а сърцето му расте и става „три размера по-голямо“.
"You got termites in your smile, You have all the tender sweetness of a seasick crocodile"
— Film Inquiry (@FilmInquiry) December 23, 2023
Who is your favorite Grinch? #FilmTwitter pic.twitter.com/EUaZew0dYb
Гринч е описан като зелено и космато хуманоидно създание, чийто корем има крушовидна форма, а лицето му наподобява котешко.
Има ли Гринч в българския фолклор?
Дори и концепцията му да е вдъхновена от чувството за самота около празниците, то начинът, по който изглежда героят Гринч, може да бъде оприличен на различни създания.
Сюс споделя, че в процеса на писане черпи идеи от религиозни текстове и митология, а при различните народи не липсват подобни фолклорни създания, които злосторничат в същия период от годината, в който и Гринч.
В българския фолклор подобно същество е караконджулът.
Според поверията появата на караконджула е през граничния период между старата и новата астрономическа година, през така наричаните от християните „Мръсни дни“ - от Бъдни вечер до Богоявление.
Представите за караконджула са различни. Караконджулът наподобявал космат човек с голяма глава, рога, опашка, едно око и един крак. Той живеел в запустели места и пещери. Вършел пакости само нощем, след което изчезвал.
За да се предпазят хората, носели в дрехите си скилидка чесън, по вратите и прозорците на къщите си поставят клонки от черен глог.
Заради тяхната поява през „Мръсните дни“ тръгват дружините на маскираните мъже, наричани сурвакари, бабугери и кукери.
