Толкова ясно в съзнанието ми е лекарската стая, в която бяха събрани лекари, сестри и санитарки. Чакаха ме! Прегръщаха ме и всички повтаряха: „Чудо се случи!” Спомням си ясно крачките, изминати в празния нощен коридор пред операционната зала! Спомням си часа -24.00 – час, точно на границата между два зимни дни, както детето ми беше на границата между две състояния -живота и смъртта! Спомням си, почти виждам връхлитането на лекарите с хладилната чанта, в която беше живота на сина ми!
Когато църковните камбани бият тържествено в полунощ, а православният свят се поздравява с „Христос Воскресе”, един 33-годишен мъж в Христова възраст възкръсва за нов живот.
Благородният жест на близките на човек в мозъчна смърт връщат на Бисер Караиванов мечтите и бъдещето. Чернодробната трансплантация се случва навръх Великден.
Така изглежда той в деня на изписването си през 2013 г.
„Когато ми звъннаха, не съм се замислял изобщо. Само попитах колко време имам да стигна до болницата, за да знам как да се придвижа”, спомня си Бисер.
Така изглежда Бисер днес:
Сега Великден е най-големият празник за семейството му, а то се е увеличило с още един.
„След това се появи и вторият ми син, след трансплантацията, което доказва, че една трансплантация не само дава живот, но и дарява и нов”, каза Бисер.
Когато му съобщават диагнозата, чернодробни трансплантации дори не се правят у нас.
„Надеждата те крепи. И докторите”.
И така до 4 май 2013 г. Събота преди Великден семейството е на път за празниците.
„Пътувайки в колата, си говорихме за подаръци, за желания и той каза – аз искам само един черен дроб, нищо повече. Каза го с усмивка. И с надежда, той никога не е спирал да се надява, и сякаш наистина си го поръча за следващия ден”, разказа съпругата на Бисер Валерия Симеонова.
„Още преди Великден се надявах, че нещо трябва да стане. Защото факторите бяха много – беше Великден, бях на 33 години, на 5-ти 5-ти”, каза Бисер.
Целият екип във Военномедицинска академия се събира за няколко часа от България и чужбина.
„Бях в Синеморец, когато ми се обадиха, че има донор и че трябваше да се върна в София за трансплантацията. Спомням си, че донорът беше много нестабилен. Даже на едно място спрях и изчаках на едно място, за да видя какво ще се случи”, разказа проф. Никола Владов.
Операцията започва минути преди Великден.
"Около 9 ч. влязоха в операционна, в 12 точно докараха органа”, каза Валерия Симеонова.
„Направихме разреза точно в 12 ч. на Великден, когато Христос възкръсва”, спомня си проф. Владов.
„И наистина Христос Воскресе и за нас”, каза Валерия Симеонова.
Две седмици след трансплантацията, Бисер е изписан, а два месеца по-късно кара колело.
„Бях безкрайно щастлив. Нито болка, нито нищо. Просто щастие, радост, че всичко е приключило и с надежда, че всичко ще върви към по-добро”, каза Бисер.
„Сякаш след операцията започна съзнателният ни живот. Знаейки, че оттук нататък ни предстоят хубави и щастливи моменти, за които в бъдеще ще можем да си правим планове. Преди това се стопирахме в бъдещи планове, а сега сме разширени в мечтите си. И много по-щастливи”, обясни Валерия Симеонова.
Същата година и същото място. В началото на 2013 г. Илиян здраво се е вкопчил в живота и отказва да се предаде на рационалното.
Той е първият ретрансплантиран пациент у нас, няколко месеца след като е трансплантиран с половината черен дроб на брат си. Така изглежда той преди да бъде изписан:
А така изглежда днес:
„Много съвпадения, граничещи с чудо са се случили. И все си повтарям, че някой, някъде има план за мен и е трябвало да оцелея, да премина през всичко”, каза Илиян Пондалов.
Рядко генетично заболяване уврежда безвъзвратно черния му дроб още като дете.
Години наред го поддържат с лекарства, докато през 2012 г. лекарите от ВМА съобщават на семейството, че времето изтича.
„За съжаление през 2012 г. имаше само две трансплантации от трупен донор. Невъзможно е да чакаме, а време нямаше за чакане. Професорът каза 2-3 месеца, не повече може да издържи”, спомня си Дора Пондалова.
Майката се подлага на изследвания, за да дари на сина си част от своя черен дроб, но не е подходяща. Братската си ръка подава по-малкият син на Дора.
„Той само две думи изрече – мамо, аз! Нали разбирате чувствата на една майка, която иска да бъде спасено детето й, а в същото време здравото й дете трябва да бъде подложено”, каза Дора.
„Никога няма да мога да му се отблагодаря на брат ми. Това, което направи не съм убеден, че всеки човек би го направил”, заяви Илиян Пондалов.
Двамата братя лягат едновременно на операционната маса във Военномедицинска академия – болният и здравият.
„На 6 юни беше първата операция – 11 часа. Двете ми деца бяха на масата. Не си давах сметка. Даже се чудех защо проф. Владов ми каза и даже се подразних, когато ми каза – за нас е важен донорът. И си казах – как няма да са важни и двамата, донорът е здрав. После се оказа, че Тони е имал проблем с аортата и спешно са викали от "Токуда" сърдечен хирург”, разказа Дора Пондалова.
Операцията на двамата братя е вторият случай в България на трансплантация от жив възрастен донор на възрастен. Успешна е, но три месеца по-късно се появява инфекция, която не може да се овладее.
„И за съжаление се стигна дотам, че трябваше нов черен дроб, и ситуацията беше извън контрол”, обясни Илиян Пондалов.
„Просто ме повика и ми каза директно, че Илиян го изпускаме. Не повече от 72 часа остават. Нямах сили да се разплача дори тогава”, разказа Дора Пондалова.
През това време лекарите не губят надежда и продължават да се борят. Правят операция по спешност, използват дори военни приоми.
„Започна да кърви отвсякъде, което доведе до пакетирането на дроба – т.е. обвиването му в марлени компреси и зашиването на корема. Това е начин за спиране на кървене при такива отчайващи ситуации”, обясни проф. Мутафчийски.
Състоянието му остава нестабилно, изпада в тежък шок, кръвното му е 60 на 20.
„Увихме го просто с един чаршаф и го стегнахме като пояс. Това се казва бандаж. Това е ситуация, която се използва само във военно време, при която става толкова малък обемът на корема, че вече няма къде да се събира кръв. На практика коремните органи тампонират мястото, където кърви”, допълни проф. Мутафчийски.
Няколко часа по-късно чудото се случва. Въпреки мъката си, близките на млада жена в мозъчна смърт даряват органите й.
„И когато отидох в стаята на сестрите и лекарите, как ме прегръщаха тези хора, как се радваха с мен, че има донор, защото просто е чудо”, каза Дора.
Донорът е съвместим с Илиян и чудото се случва.
„Оптимист бях и може би последният човек, който разбра, че ми беше направена втората трансплантация”, каза Илиян.
Над 50 специалисти стоят зад спасяването на Илиян. След неговия случай, проф. Никола Владов е избран за член на Френската академия по хирургия и получи медал за принос към световната медицина.
„Това е първата ретрансплантация в България и впечатляваща затова, че в точния момент се появи този донор. Благодарение на съгласието, което са дали неговите близки, сега Илиян е жив”, заяви проф. Одисеева.
„Илиян е вече един съвсем друг човек. Влезе в мача нормално, ходи по чужбина, има дете. Той е нашата гордост, усмихнат е”, каза проф. Крум Кацаров.
Днес Илиян има хубава работа, срещнал е любовта и заедно създават дете.
Майка му създава Обществен съвет в подкрепа на донорството в Сливен, а преди време се свързва с близките на донора – 36-годишна жена, която си отива внезапно.
„Майката, още преди да знае, че ще види Илиян, след това ни разказаха, че е сънувала дъщеря си, която й е казала – „Мамо, ще си дойда вкъщи, да почистиш! Запознахме се. Две майки се прегърнаха... Майката седна до Илиян, сложи си ръката там, където е черният дроб”, разказа Дора.
Близките на донора даряват най-свидното си безвъзмездно и без да знаят при кого ще отидат органите. Това се определя от строги медицински критерии.
Варненската университетска болница „Св. Марина” миналата година е докладвала за най-много донорски ситуации, довели до трансплантации. Това са пациенти, при които е настъпила мозъчна смърт.
„Това е отделението, в което се извършват основните грижи и всичко, което е необходимо за поддържането на един потенциален донор в максимално добра кондиция за трансплантиране на органите”, обясни д-р Владимир Маринчев.
Окончателната диагнозата се потвърждава с високотехнологично изследване, което доказва по безспорен начин, че мозъкът е спрял да функционира.
„Когато установим мозъчна смърт в рамките на същата процедура можем да изследваме съдовете на сърцето, на бъбреците, на черния дроб. Това са органи, които могат да бъдат трансплантирани”, каза доц. Чавдар Бъчваров.
Настъпва най-трудният момент от процеса – разговорът с близките и искане на тяхното съгласие да дарят органите. Около 1/3 от семействата изразяват желание да помогнат.
„Дотогава сме се борили за живота на съответния пациент, след това продължаваме да се борим за повече хора да водят пълноценен живот. Така че – това просто е друга форма на борба”, допълни д-р Владимир Маринчев.
Едва ли има по-благороден жест тук на земята от даряването на живот и след смъртта. Преди 3 години и половина семейството на 21-годишния Георги получи звездата „Дарител на живот“ във варненската университетска болница „Св. Марина“.
„Той навсякъде е с приятели. Тук, когато го изпращаха за Лондон, ето го тук, толкова беше цветен, ето с друг приятел”.
На 18 септември 2015 г. Георги се обажда на баща си и казва, че силно го боли глава. Два дни по-късно медиците съобщават на семейството, че Георги е загубил битката за живот.
„Като каза, че има такава възможност, ние цялото семейство на момента го решихме”, разказа Николай Николов.
„Kолкото и да е силна болката, съзнанието, че си помогнал на някого по някакъв начин ти дава сила да продължиш напред”, каза Светла Николова.
Георги е последна година студент в Лондон, където учи финанси. След трагедията семейството се свързва с университета, за да им каже, че Георги няма да се върне.
„Ректорът и всички преподаватели собственоръчно бяха написали съболезнователна картичка и се бяха подписали, с което много ни трогнаха. Това му е почетната диплома от университета. Защото ние пожелахме да отидем на дипломирането на другите деца. Залата му стана на крака, почете паметта му. Мисля, че много хора знаят за донорството. И за пътя, който трябва да следва всеки човек, който носи обич в сърцето си”, каза Светла Николова.
В най-великия ден в годината, на празника на всички празници, когато всички се молят за чудо, православната църква казва, че донорството не противоречи на религията.
„Донорът винаги трябва да бъде дарител. Затова архиереите много внимателно направиха така, че да бъде запазено волеизявлението на донора. Това да бъде с негово изрично писмено съгласие. Така че при недай Боже трагично събитие, близките да знаят волята на потенциалния донор”, обясни протойерей Николай Георгиев от Св. Синод.
Българската православна църква държи за спазване на биоетичните принципи, установяването на мозъчна смърт да се извършва при строго определени клинични критерии и процесът да се координира от национални трансплантационни центрове.
Доброто понякога не блести с особен чар, но озарява душата на нуждаещия се, кара слепия да прогледне, а болния да повярва в изцелението си.
Благородството не винаги има синя кръв и носи име без титла. Но винаги докосва сърцето на човека, когото срещне по пътя.
„Аз вярвам, че нищо не свършва тук на земята, но докато сме тук, мисията ни е да даваме”, категорична е Светла Николова.
