В сърцето на Балкана, само на няколко километра от Паметника на Свободата, днес лежат останките от най-големия идеологически монумент у нас – Бузлуджа.
През 1971 г. секретариатът на БКП решава отпразнува 90-тата годишнина от създаването на социалистическото движение у нас като построи дом-паметник на партията. Това място е избрано, тъй като на едноименния връх през 1891 г. Димитър Благоев и неговите последователи провеждат „Бузлуджанския конгрес“, на който се създава Българската революционната марксистка партия.
Строежът му започва през 1974 г. 6000 работници, 3000 тона стомана, 70 000 тона бетон и 15 млн. лв. са нужни за изграждането на най-големия идеологически паметник у нас. Построен е за 8 години, горе-долу толкова и функционира, от 30 обаче е оставен да се руши.
Участие взимат и гражданите, както с труд, така и с финансови средства.
Червена звезда от рубинено стъкло на върха на кулата, мраморни зали и два големи кръга от мозайки, изобразяващи различни моменти от историята на БКП.
Днес обаче от някогашното архитектурно постижение ни посрещат само останки. Години наред той е безстопанствен и се руши под въздействието на природните стихии. Няколко проекта повдигат въпроса за съдбата на дом-паметника.
Построен и разрушен от народа, днес съдбата му е именно в неговите ръце.
Автор на проекта е архитект Георги Стоилов. Той е завършил московския Архитектурен институт. Специализира и в Париж. През кариерата си създава редица монументи у нас.
Най-голямото му постижение се извисява на над 1400 метра надморска височина.
Известно е, че за осигуряване на нормалното строителство на Бузлуджа се е наложило върхът да бъде скъсен с няколко метра.
Той е един от паметниците, които буди най-големи дискусии и разделение в разбиранията каква трябва да бъде съдбата му. Мненията са полюсни – варират от пълно разрушаване до възстановяване му в първоначалния вид. Дълго време е познат с необичайния туризъм, който привлича местни и чужденци.
През 2018 г. паметникът попадна в полезрението на чуждестранни неправителствени организации за опазване на културно наследство. Една от най-големите – „Европа Ностра“ призова властите да опазят определения от тях като уникален архитектурен обект.
През 2019 година следващият голям успех беше спечелването на финансирането от фондация Getty, по програмата Keeping in modern за финансиране на най-впечатляващите, важни и ценни сгради на 20 век от целия свят, казва арх. Дора Иванова, автор на "Проект Бузлуджа".
За Дора Иванова Бузлуджа се превръща от тема за дипломната й работа по архитектура в кауза.
„Един мой германски професор ме попита дали знам, че имаме НЛО на върха на планината… .Аз знаех, че имаме някакъв такъв обект, но не знаех какво точно представлява. И цял ден търсих в google каква е тази сграда. И най-накрая видях снимки. В момента, в който видях самата архитектура, бях толкова впечатлена, че реших, че това ще е темата ми за дипломна работа и това ще е първата крачка към създаване на инициатива за опазване на паметника“, разказва Иванова.
Така мисията на Дора, която се нарича „Проект Бузлуджа“, получава два пъти финансиране от фондацията на Пол Гети. Първо 185 хил. долара, с които е направен 3D модел на сградата, обследване на нейната конструкция, технически части и носещите елементи, които не са се дали на природните стихии, и се оказват здрави. Една от най-уязвимите точки обаче са мозайките. Именно те са една от причините за любопитството на туристите.
„Затова изготвихме втора кандидатура към фондация Getty –именно за спешно стабилизиране на мозайките. Този проект не е за възстановяване на мозайките, той е за стабилизиране на съществуващите мозайки, защото те са в много рисково и застрашено състояние“, обяснява Дора Иванова.
Днес от мозайката с образите на Маркс, Енгелс, Ленин, Георги Димитров и Тодор Живков е останал само спомен. Простират се на площ от около 1000 кв./м. Освен че са силно увредени, към днешна дата те са и недостъпни. В монумента не може да се влиза от съображения за сигурност.
„Ако не се вземат никакви мерки, то тази зима ще бъде пагубна за мозайките и много голям част от тях ще паднат на земята. А веднъж паднали те са загубени. В следващата зима ще паднат останалата част от мозайките, експертите изчислиха, че за около 2 години вероятно няма да останат никакви“, коментира още авторът на „Проект Бузлуджа“.
След като проектът печели второ финансиране от 60 хил. долара Дора събира екип от специалисти реставратори от 4 страни – България, Гърция, Швейцария и Германия, които да помогнат за укрепването и опазването на ценните пана.
Финансиране засега има само за изграждане на навеси на вътрешната част. „Проектът Бузлуджа“ се нуждае от още 4 хил. лв., за да спаси от природните стихии и външните мозайки.
Докато текат укрепителни процеси, партии и институции си прехвърлят собствеността и статута на паметника. Преди няколко години от БСП поискаха да го стопанисват, предложението обаче беше отхвърлено от управляващите. Демократите пък излязоха със становище против всякакви опити паметникът да бъде ремонтиран.
„Никой не желае да възстановява символи, а искаме да запазим паметта и историята и да провокираме диалога за миналото, който да ни помогне за бъдещето. ….За мен като архитект, смятам че това е най-впечатляващата сграда, която имаме в България и не трябва да я оставяме на произвола на стихиите“, твърди Дора Иванова.
По нейни изчисления преустройството на сградата би струвало около 2,5 млн. лв. Архитектката смята паметникът би могъл да се да се самоиздържа от такси за вход, а възстановяването му ще доведе до популяризиране на региона и създаване на нови работни места.
Всички са категорични, че бъдещият паметник Бузлуджа едва ли ще изглежда като този от миналото. Каква ще е съдбата на някогашната реликва на БКП предстои да видим...
Вижте повече във видеото!
