Създадена през 1716 г., цигулката „Страдивариус“ днес е истинска реликва. През тези повече от 3 века тя е търсена, преследвана, защитавана.
Държавата ни купува един от тези уникални инструменти специално за проф. Минчо Минчев през 1977 г.
Изработена е през 1716 година и е кръстена Барон Витгенщайн, на името на един от предишните ѝ притежатели.
„Грижата за такъв инструмент е като към дете, към жив, жив човек… само в леглото не е била с мен“, казва проф. Минчев. Заедно покоряват някои от най-големите световни сцени.
Популярният ни цигулар е солист на световноизвестни оркестри като Лондонската кралска филхармония, Амстердамския симфоничен оркестър, Женевския радиоцентър и много други.
„Всеки инструмент е живо същество, има характер, има всичко онова, с което ти трябва да се съобразиш – какво иска, какво му е приятно. Страдивариуса е много капризна цигулка, защото човек трябва да влезе под кожата ѝ. Докато станахме едно щастливо цяло мина година и половина“, разказва проф. Минчев.
Въпросът за цената на цигулката остава мистерия и до днес. Стойността зависи от това кой е създателят, кой е предишният собственик, значение имат и прочутите виртуози, свирили на инструмента през вековете.
„Само ще кажа, че преди няколко години един „Страдивариус“, известен с това кой е свирил на него, а това качва цената, беше продаден за 17 млн.“, издава проф. Минчев.
Цигулката „Гуарнери дел Джезу“, дълги години в ръцете на Стойка Миланова, е изработена от черешово дърво през 1733 г. Редкият инструмент, фигуриращ в световните каталози под името „Консолу“, е закупен от българското правителство специално за талантливата цигуларка.
Миланова е концертирала е в Европа, Америка и Азия. Преподавала е в държавна консерватория във Венецуела и в Българската държавна консерватория.
Стойка Миланова е единствената българка, включена в родословното дърво на великите цигулари, редом с Корели, Вивалди и Паганини.
„Това са инструменти на двамата най-велики в историята създатели на цигулки – Антонио Страдивариус и Гуарнери дел Джезу. За съжаление е загубена формулата, по която те са създали своите инструменти. Поради което днес по света са изключително малко и са собственост на държави, банки. Не е възможно личност да ги притежава, тъй като са прекалено скъпи. В България няма застрахователна компания, която да е в състояние да ги застрахова“, разказва служебният министър на културата Найден Тодоров, композитор и диригент.
Все пак такава се намира. А на шега проф. Минчев ни казва, че за тези почти 50 години с цигулката до себе си е имал две жени – една българка и една италианка. До тази година, когато върна на българската държава своя ценен „Страдивариус“.
След проведен конкурс на Министерството на културата става ясно, че Светлин Русев и Лия Петрова ще бъдат собственици на цигулките следващите 5 години.
„Тези инструменти са едни от малкото изключително ценни инструменти, с които човечеството разполага. Светлин и Лия са от онези ценни съкровища на България. И за мен беше важно след Минчо Минчев и Стойка Миланова да намерим следващите изпълнители, които да продължат по пътя с тези цигулки“, уточнява министърът на културата.
От барок до съвременна музика – репертоарът на Светлин Русев не признава граници. Познати по света са интерпретациите му на творби от славянски и български автори.
Когато е едва в 9. клас, заминава да учи във Висшата национална консерватория за музика и танц в Париж. Днес българинът ръководи и дирижира различни ансамбли и оркестри в България, Франция, Полша, Южна Корея, Япония и Швеция.
Родена в България през 1990 г., дъщеря на преподавател по пиано, Лия Петрова започва да учи цигулка с чичо си, когато е на четири години. На 5-годишна възраст изпълнява първия си концерт с оркестър. На 8 г. е избрана за „най-млад артист на ЮНЕСКО“. Емоцията да засвири с „Гуарнери“ тя сравнява с чувството любов.
Третата цигулка, собственост на българската държава, е „Джофредо Капа“ от 1691 г. Досега тя беше в ръцете на проф. Евгения-Мария Попова. Предвижда се да се даде на млади български музиканти, когато се явяват на големи международни конкурси. В момента се изготвят правилата за нейното отдаване.
Може би само лютиерите познават инструментите по-добре от музикантите.
„В момента се занимавам с копиране на известна цигулка на Страдивари от 1717 г. И сега подготвям изрязването на елементи – резонаторни отвори на горния капак. Изключително крехък инструмент, който се влияе от почти всичко – атмосферни условия, топлина, студ, суша. Важно е да имат изключително мило отношение към инструмента, като към дете“, казва лютиерът Владимир Тилев.
Изработката на копието ще отнеме на Тилев поне месец и половина.
Лютиерът прославя и продължава да носи гордост на страната ни на международни състезания. Години наред неговите произведения превземат световните сцени.
Министерството на културата скоро ще обяви визията на ведомството за развитието на българската култура. Включително и начина, по който държавата ще подпомага младите музиканти.
Целия филм – гледайте във видеото!
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK