Между шумните улици на някогашния Цариград, скрита зад високи стени, се намира Българска екзархия – място, което и днес остава духовен дом за българската общност в Истанбул.
Тук посетителите неизменно са посрещани с усмивка, а дворът пази тишина, каквато трудно се открива в мегаполис с над 20 милиона души.
Кирияко Лязе е един от около 500-те останали цариградски българи. За него храмът „Св. Иван Рилски“, разположен в двора на Екзархията, е втори дом. Още от дете той е свързан с църковния живот, а днес води църковния хор – жива нишка между поколенията. „Имаше и тежки времена, но ги преминахме чрез духа на тази църква“, казва той, развълнуван от спомените, които се връщат като кадри от филм.
В същия двор се издига и екзархийският дом, построен в края на XIX век – сърцето на българската църковна и национална организация в Османската империя.
Кабинетът на екзарх Йосиф, библиотеката, салоните и дори пианото, на което поколения деца са учили нотите, са запазени и до днес. Тук се съхранява и копие от фермана на султан Абдул Азис от 28 февруари 1870 г., с който се учредява самостоятелната българска църква – финалът на дълга борба за духовна независимост.
Историкът Пламен Митев припомня, че още първите възрожденски будители – Софроний Врачански и Паисий Хилендарски – поставят въпроса за независима българска църква. По-късно Неофит Бозвели и Иларион Макариополски превръщат тази идея в кауза, свързана не само с вярата, но и с културната автономия – училища, печатници и вестници на български език.
На Златния рог, срещу Желязната църква „Свети Стефан“, се намира Българският метох – място, което през XIX век е било средище на книжовност и просвета. В неговите стаи са отсядали поклонници, работили са семинария и печатница, а оттук са излизали десетки български вестници. Христо Копано, потомък на шест поколения цариградски българи, нарича метоха „началото на новата ера на България“.
Днес малката общност продължава да се грижи за българските имоти и паметта за миналото. Предизвикателствата обаче не са само исторически.
В българските църкви в Одрин все още стои открит въпросът на какъв език да се водят богослуженията – тема, която според проф. Боряна Бужашка показва, че борбата за църковна независимост не е приключила.
155 години след учредяването на Българската екзархия, в сърцето на Истанбул една малка общност продължава да пази спомена за Възраждането и да отстоява правото си на духовна идентичност. „Горди сме с тази история – казва Христо Копано, – но не можем да живеем само с нея.“ А за Кирияко Лязе най-важното остава онова, което ги държи заедно и днес: „Най-голямата обич е църквата.“
При мирното посещение на българският патриарх Даниил във Вселенската патриаршия, Негово светейшество отслужи съвместна света литургия заедно с вселенския патриарх Вартоломей. С нея двамата засвидетелстваха единството между Поместните църкви. Неясно остава обаче дали езикът на богослуженията в българските храмове е бил поставен като въпрос за разрешаване.
Още вижте във видеото!
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
