На 26 ноември един отдавна тлеещ конфликт отново напомни за себе си. Три украински военни кораба – „Бердянск”, „Никопол” и „Яни Капу”, се опитаха да влязат от Черно море в Керченския проток, отделящ Крим от Русия.
В отговор руски кораби откриха огън по украинските. Оказа се, че има пострадали и ранени, а след това украинските плавателни съдове бяха задържани. Събитията се развиха бързо, а Украйна обяви едномесечно воео положение на територията на десет свои области.
На борда на задържаните кораби бяха открити много оръжия, а задържани се оказаха 24 моряци. Част от тях – тясно свързани с България.
Трима от задържаните украински матроси се оказаха ранени. В рамото, ръката и крака. Кои са те и какво е състоянието им обаче все още не е ясно. Ясно е, че са задържани за два месеца, до края на януари, в най-строго охранявания военен затвор в Москва – Лефортово. Връзка между тях и семействата им няма.
Преди 26 години в село Бановка, близо до Болград е роден бесарабският българин Владимир Варимез. Тук са минали първите години от живота му. И тук е взел решението да се запише в армията. По-точно – във военоморските сили.
Сестрата на Владимир – Татяна споделя, че за последно е видяла брат си на 20 септември.
Екатерина разбира от новините за задържането на сина ѝ. „Още не бяха изкарали списъците, но родителското сърце ми подсказа, че е той. После видяхме неговата фамилия. Той е най-хубавото ми дете, пет деца имам, той е най-доброто”, посочи майката на Владимир.
Семейството на Владимир е част от близо 300 хил. бесарабски българи, които живеят в Украйна. За тях конфликтът и военното положение променят всичко. Животът става по-несигурен, заплахите са по-осезаеми, а напрежението – направо непоносимо. Откакто Владимир е задържан, майка му и баща му казват, че не могат дори да спят.
„На 20 ноември ставах на 50 години и се надявах да дойде, но само по телефона ме поздрави и няма повече. Няма връзка с него, даже не знаем къде се намира, в Москва ли е”, каза Константин Варимез.
В село Бановка работа няма. Затова Владимир веднага след училище заминал за Одеса и постъпил в армията. Бил разпределен на полуостров Крим, където станал свидетел и на събитията през 2014 г. Сега семейство Варимез не знаят какво да правят. Нямат пари за почти нищо, но казват, че държавата ще помогне с наемането на адвокат и се надяват на най-доброто развитие на ситуацията.
Бесарабската българка Татяна е на 27 години и живее в Одеса. Това, което я свързва със семейство Варимез в село Бавновка е, че и нейният мъж, Виктор Безпалченко също е сред задържаните в Керченския проток. Двамата живеят заедно от пет години и вече планирали да се оженят и да имат деца. Сега сватбата се отлага, казва Татяна. Неизвестно за кога.
„Не знам детайли. Те влязоха в морето на 22 ноември и нямахме връзка. После разбрах, че са край Керч и не ги пускат, но това стана ясно от интернет. После разбрахме, че се връщат, но час по-късно научих, че са стреляли по тях. Много ми е болно и обидно, че Русия ги е задържала и в момента те са военнопленници. Не трябва да ги държат и да се отнасят с тях като с престъпници. Ще се борим да си ги върнем обратно на всяка цена”, заяви Татяна Шевченко.
Татяна също казва, че не може да спи. И животът ѝ се е преобърнал на 26 ноември. Тъгата на хората се усилва и от пълното информационно затъмнение по случая. Никой нищо не казва. Само Федералната служба за безопасност изненадващо пусна клип със самопризнания на трима от задържаните украинци.
Старши лейтенант Валентин Сорока също е сред задържаните. Баща му обаче има малко информация за него. Защото се оказал един от тримата, които са били ранени още на 26 ноември. Не знае обаче нищо повече – нито каква е раната, нито как се възстановява синът му. Той е учил в България и се чувства свързан със страната ни.
„Има ранени и сред тях е синът ми, старши лейтенант Сорока.
От начало руските медии казаха, че има и тежко ранени, но после тази информация изчезна. Така че сега не знаем нищо – само че е ранен, опериран и няма заплаха за живота му”, посочи Валентин Сорока.
„Знаем, че всичките 24 моряци вече са в Москва. Трима са ранени и са в болница „Матроска тишина”, а 21 – в ареста в Лефортово”, заяви Альона Савако, доброволец към Военоморските сили.
Първоначално стана ясно, че всичките моряци ще бъдат задържани в Лефортово до 26 януари, докато трае следствието, а после – ще се прецени дали да не бъдат пуснати. Но според майките и бащите им, тогава вероятно ще бъде насрочен процес и определени санкции, които могат да достигнат и до 6 години лишаване от свобода.
„За освобождаването на нашите момчета работи целият държавен апарат и гражданското общество. Както и президентът, кабинетът и прокуратурата. Благодарим и на българите, които се вълнуват от съдбата на Владимир Варимез, на нас много ни трябва поддръжка от страна на Европа, посочи Андрей Урсол, зам.-главнокомандващ на Военноморските сили на Украйна
Още през 2003 година Украйна и Русия договарят равното им право мирно да преминават през Азовско море, след анексирането на Крим се стигна до правен сблъсък. А подобни морски инциденти не се единични.
Петро Порошенко се обърна към НАТО да изпрати военни кораби в Азовско море. Международната общност обаче се застъпи за деескалация на ситуацията в района.
Семейство Варимез също казва, че България е много важна за сина им. Мечтаел за нея и я обикнал, след като дошъл за пръв път. Цялото село се редува да помага на семейството. Съучениците и приятелите му, които са останали в Бановка, работят в българското училище
Правителството на Украйна вече отпусна на семействата помощ от около 3000 лева. Но в село Бановка също се канят да помогнат с каквото могат на семейство Варимез.
„Цялото село преживява за това момче, селото ни не е голямо, всички се познаваме и сме роднини. Много ни е тежко, момчето ни е много хубаво. Мисля, че ще се разберат двете правителства и ще пуснат тия деца да се приберат у дома. Най-важната помощ не е рублата, а съчувствието и да се свържем с децата”, каза Виктор Генчев, кмет на село Бановка.
Всички разчитат и на помощ от България. Да не забравят кои са и откъде са тръгнали. И докато държавата вече отпусна пари за български училища в редица населени места в Украйна, една къща продължава да пустее. Къщата на Христо Ботев в село Задунаевка. 18-годишният Христо Ботев идва в селото, за да бъде преподавател.
Къщата обаче поддава под напора на времето. Разрушението било огромно, а помощ не идвала от никъде. Тогава с нея се заел българският консул Димитър Тучков. Купил я със собствени средства и я ремонтирал с помощта на бесарабски българи.
Тучков купил къщата преди няколко години и веднага се опитал да я подари безвъзмездно на българската държава и Министерство на културата. Оттам обаче не проявили никакъв интерес
„Спънки не мога да кажа че съм срещнал, малко се забавиха нещата с това дарение – три години. Сега вече съм говорил с Министерството на образованието и тази година ще успея надявам се да успея да я подаря на държавата и Министерски съвет. Преди 15 години ми отказаха да купя къщата, тя беше в тежко състояние, покривът беше огромна цепка а нали знаете, че като падне покрива и къщата заминава”, каза Тучков.
От Министерство на културата обявиха, че процедурата не е проста, а чакали и становище на Външно министерство. Така обясняват и забавянето от три години.
От три години иска да я дари. Да, опитва се да я дари, но това дарение изисква други неща. Това означава да има уредници, да се поддържа. Подаръкът е подарък, но средствата не са малко”, коментира Боил Банов, министър на културата.
Три години по-късно къщата е в чудесно състояние. И пази спомена за живота на Ботев в Задунаевка. Само година, след като пристига в Задунаевка, Ботев си тръгва. Но училището, в което е преподавал и до днес е свързано с него. Сега там учат 115 деца.
В същата къща години след тръгването на Ботев за три нощи отсяда и Георги Сава Раковски. Днес обаче село Задунаевка е почти недостъпно. Защото няма път. Хората обаче не се оплакват, защото за тях най-важно е да се чувстват свързани с България. А сложната ситуация и военното положение не могат да ги стреснат.
Казват, че щом държавата ни е родила човек като Ботев, би било срамно да се страхуваме.
Конфликтът за Крим продължава, а заради това парче земя през вековете са се променили хиляди човешки съдби. Сега то определя съдбата и на Татяна, и на Владимир Варимез. А близо 300 000 българи чакат да разберат – ще бъде ли отменено военното положение и кога.
