19 януари вечерта на брега на Охридското езеро 21-годишен Християн Пендиков е нападнат и пребит. Той е роден и израснал в Северна Македония. До скоро е бил националист - македонист. От около три години се определя като македонски българин, т.е. с българско самосъзнание.

От омраза ли беше пребит? „От омраза. Спомням си – псуваха ме, че съм българин. Обиждаха ме, псуваха ме. 10 минути преди това ме нападнаха в заведението, че съм българин“, разказва Християн.

Снимка: bTV

След побоя над Християн Пендиков, а преди това и серията от вандалски прояви над български културни клубове в Северна Македония, тръгваме на път. За да проверим - има ли в действителност омраза към българите в югозападната ни съседка.

Първата ни спирка е Охрид. Курортното градче, където Християн Пендиков беше нападнат и пребит. Ще се срещнем с мъж на 82 години, роден в Македония, но казва, че е  българин и се страхува. Ще разговаряме и с една дама, която е родена във Варна, но от 25 години е омъжена за македонец.

Преди това обаче, успяваме да се видим с братята Саво и Сергей Костовски. В деня след побоя над Християн, двамата са арестувани. По данни на полицията в Северна Македония – защото Пендиков ги е посочил.
„По сигнал на Х.П., в заведението, намиращо се на брега на „Македония“ в Охрид, а след това и извън обекта, е бил нападнат физически от С.К., С.К. и И.Ц., всички от Охрид“, се казва в съобщение на Министерство на вътрешните работи, РСМ.

Снимка: bTV

Братята са съгласни да поговорим, но не и да показваме лицата им. Казват, че нямат нищо общо с побоя. И дори не са били там.

„С политически цели ни правят проблеми“, казва Саво Костовски.

„Християн ни е посочил и после видяха, че не сме били ние, а се е припознал. Който, каквото е направил, да си отговоря пред съд, пред всички. Не знаем кои са били, защо са били, къде са го били. Господ гледа, той ще види“, казва и Сергей Костовски.

Баща им казва, че след няколко часа в ареста момчетата му са освободени. „И двамата ги пуснаха, след като прегледаха камерите. Ненормални маниаци, които замесиха децата, нищо друго. Нямат връзка те с това. Нямат, ако имат, щяха да бъдат в полицията“, категоричен е бащата.

Потърсихме Министерството на вътрешните работи на Северна Македония за повече информация. Оттам не пожелаха да застанат пред камерата ни и да отговарят на въпроси. Изпратиха ни писмена позиция.

Снимка: bTV

„Със С.К., С.К. е проведен служебен разговор в полицейското управление. От взетите мерки е установено, че С.К. и С.К. не са присъствали на местопроизшествието и не са участвали във физическото посегателсто“, се казва в съобщението.

И досега Християн не разбира защо Саво и Сергей Костовски са попаднали в ареста.

„Аз тези момчета не ги познавам. Аз техните имена не съм ги посочвал в никакъв случай. Не съм ги виждал. Просто не бяха там. Не съм видял да са в заведението или на паркинга, за да ги посоча. Може би просто от полицията искат да направят по-голям скандал, да е по-трудно да се върна в Македония, да ми направят по-големи проблеми“, казва Християн.

Така, за побоя над Християн Пендиков задържаният е един - Илия Спасески, за срок от 30 дни.

„Познавам го. Охрид е малък град, разхожда се, близък човек е на ВМРО-ДПМН“, казва Християн Пендиков. Никога педи това не е имал проблеми с Илия Спасески.

Полицията в Северна Македония посочват, че издирват още един нападател. Според Християн обаче, ударите са били от общо трима души.

„Не съм ги виждал никога. Единият със сигурност не е от Охрид, другия не съм го виждал. Не знам от къде е“, казва Християн Пендиков.

Снимка: bTV

След нападението македонските българи тук, в Охрид, не искат да говорят. Особено с лицата си. Такъв е случаят с Никола Пендиков, братът на Християн, който и след побоя е в родния си град. Вече е безработен и рядко излиза от дома си.

„Имам свои проблеми, не искам да давам интервюта, да участвам в предавания. Имам много проблеми у дома, с брат ми, с всичко. Не мога да се разправям с телевизии и такива работи“, казва по телефона Никола Пендиков, брат на Християн.

Сред малкото осмелили се да застанат пред камерата ни е Кръсте Трайковски. През всичките си 82 години живее край Охридското езеро. Казва, че е българин.

Снимка: bTV

„Моят дядо и нашите дядовци бяха от балканските войни. На един народ да му правиш историята – няма. Това е все едно на едно хубаво лице да му извадиш двете очи“, казва Кръсте Трайковски.

Той е част от българския културен клуб „Цар Борис III“ в Охрид. При първото нападение е вътре, в клуба.
„България знае какво стана. Счупиха прозореца, бяхме тука, оттеглихме се навътре, те си заминаха. Беше хулиган. Толкова“, казва още Кръсте Трайковски.

Разказва за страха. „Мен сега ме е страх, по-рано не ме беше страх. Когато се оформи дружеството Иван Михайлов, и тогава не се плашех, плаша се сега. Сега, откакто се отвори клуба. Дотогава нищо. Страхувам се от хулиганите. Мен само с думи са ме нападали – когато мина по пътя ме викат „татарин, татарин“, споделя Кръсте Трайковски.

„Живея тук от 25 години. Имам три деца. Имам фамилия. Имам бизнес“, споделя и българката Мартина Спиротска, която живее в Охрид. Тя обаче е родена във Варна. Омъжена е от 25 години за македонец.
„Аз имам двама синове и една дъщеря. Моите деца никога не са имали проблем като българи. Те се усещат като българи. И винаги ще бъдат българи. Наполовина македонци, наполовина българи. Това е нормално“, обяснява Мартина.

Снимка: bTV

Според Мартина и семейството й омраза към българите в Охрид няма. Има обаче враждебност – към родените и израснали в Северна Македония, които наричат себе си българи, македонски българи. Като Християн Пендиков.
„Охрид е малък град, всички се знаем. Много ми е криво, наистина ми е много криво, че нещо такова се случи и се политизира. Дай Боже, дай Боже, пак да бъде, както е било някога. Защото – народът македонския, обича българския народ, но това, което се случва горе на политическо ниво, това е друга тема“, категорична е Мартина.

Втората ни спирка е Битоля, вторият по големина град в Северна Македония. Тук ще се срещнем с двама млади мъже, които искат да скрият своята самоличност. Родени и израснали тук, но казват, че са с българско самосъзнание.

„Аз съм на 26 години. С българско съзнание съм още от среден клас. Не съм роден като българин. Когато бях в средните класове. Тогава ме интересуваха повече неща, исках всичко да намеря. Винаги като започвах да чета спомени, написани лично, винаги имаше българин, българин, българин“, разказва мъж, пожелал анонимност.

„И мъжете, старите, вярват – кръвта вода не става. И мисля, че донякъде тази приказка е точна“, казва друг мъж, който също държи на анонимността.

След откриването на културния клуб „Иван Михайлов“ в Битоля двамата мъже наричат себе си българи - на глас. Скоро след това обаче остават без работа.

Снимка: bTV

Казвали им, че обиждат македонците с това, че заявяват българското си самосъзнание. Един от мъжете е работил в частна фирма. Колегите му казвали, че е предател. „Взимаш пари от България. Затова се декларираш така. Затова не ти пука, че ще загубиш работата си“, разказва мъжът.

Следват обиди и закани. От познати и непознати. По телефона, на улицата, в заведенията. Попадат и в списъци. Показват ни няколко групи в социалните мрежи. Наред с лицата на други момчета, обявени за предатели, виждаме и техните лица и имената им. С призив снимките им да се разпространяват масово.

В такива списъци и досега продължа да стои лицето на Християн Пендиков. С печат „предател“.

„Не ги познавам. Просто ми пишат във Фейсбук, Инстаграм - в социалните мрежи, че ще ме убият, че всичко най-лошо. Аз съм подавал поне 5-6 сигнала в последно време. Последните няколко месеца“, споделя Християн Пендиков.

След побоя – заплахи вече получават и най-близките му. „Майка ми я заплашват през цялото време. Пишат и коментари - че ще я убият, че сме предатели, че трябва да се изселим от Македония, че не сме за там“, казва още Християн Пендиков.

Потърсихме Министерството на вътрешните работи на Северна Македония, за да разберем имат ли информация за отправяни закани към македонски българи или български граждани в социалните мрежи. Отново – оттам отказаха да застанат пред камерата ни и да отговарят на въпроси. Получихме писмена позиция.

Снимка: bTV

„Досега нямаме информация за заплахи в социалните мрежи към български граждани, но напомняме, че при постъпила такава жалба, независимо дали става дума за македонски или български граждани, ако има елементи на престъпно деяние, извършено по длъжност, ще бъдат предприети всички необходими мерки и действия по компетентност“, се казва в позицията на Министерство на вътрешните работи на РСМ.

Подадени жалби, оказва се, има - bTV разполага с девет от тях. С личните данни на общо девет лица, които искат съдействие от страна на полицията заради заплахи и закани към тях в социалните мрежи. С подписи и печати на служители на реда от полицейски участъци в Битоля и Скопие. От различни дни през месец януари.
С тази информация, отново търсим полицията в Северна Македония. Отговорът не се променя. „Няма такива подадени жалби“, казват от там.

Докато властите в Северна Македония твърдят, че няма данни за език на омразата в социалните мрежи, според посланика ни в Северна Македония Ангел Ангелов това остава големият проблем в отношенията между двете страни.

„Разделя ни грешната представа за едни към други. Тук основното е това, че вместо да останем само до историческите факти, в Република Северна Македония интерпретационните модели са много по-силни. Ние географията си не можем да сменим, така че следва да работим заедно. Общият ни път е в европейския дом“, коментира темата и Ангел Ангелов, извънреден и пълномощен посланик в Северна Македония.

Снимка: bTV

От Битоля отиваме в Скопие. В бизнес сграда на 38-ия етаж, с панорамна гледка към столицата на Северна Македония, е офисът на Владко Начевски. Той е и с македонско, и с българско гражданство.

„Може би има омраза, да, защото имайте предвид, че Македония е била федерация с Югославия. И е нормално в историята да се чуе, че България е била окупатор. Не можеш на хората да им казваш един ден, че тази история, която са я учили в училището сега не е важна, забравяте я, трябва да учите нова история“, разказва бизнесменът Владко Начевски.

Враждебност Начевски не е усещал лично. През последните месеци обаче отношенията между двете страни се отразяват на бизнеса му.

„На всички фирми някой се обажда, казва да не се купуват български продукти и да се купуват от съседството, от Сърбия. Какъв е смисълът ние да спорим за историята, когато всички влизаме в европейския съюз, ще се загубят митниците и границите?“, казва Начевски.

Историята, в която вярва, е тази, заради която един млад мъж, на 24 години, се страхува да покаже лицето си. И той е на тази снимка. Заедно с Християн Пендиков. Снимката е от панихидата в памет на Мара Бунева. От 14 януари - пет дни, преди Пендиков да бъде пребит. Снимка, която и до днес се разпространява в социалните мрежи.

Снимка: bTV

„Македонски българин съм и не се приема тук това нещо. Аз съм любител на историята и за мен истината е преди всичко и над всичко. За мен е все едно дали съм българин, каквито са били предците ми, такъв съм и аз. И аз съм бил македонист. И аз. Има един проблем, когато съзрееш, когато си вече пълнолетен, се появява един проблем, почваш да си мислиш – не е възможно целият свят да лъже, а ти да си прав“, разказва мъж от Скопие, също пожелал анонимност.

Казва, че е и той е останал без работа, когато заявил гласно, че се смята за българин. А откакто снимката е в интернет, излиза от дома си само при крайна нужда.

24-годишният мъж също е подавал жалби в полицията. За закани в социалните мрежи, по телефона, на улицата. „Не се чувствам защитен въобще, не, не“, казва младият мъж от Скопие.

„Страхувам се да не се случи същото или по-лошо. Да не бъдат следващите панихиди наши или на някои от момчетата, които са в Македония в момента. Мечтая един ден да можем да се върнем в Македония , спокойно да кажа, че съм българин и никой да не ми направи нищо – не само на мен. На всички, които живеем в Македония и сме македонски българи. Да се оправят нещата“, казва и Християн Пендиков.

Снимка: bTV

„Когато чуеш една песен от балканските войни, ще ти тупне сърцето. По-силно ще ти тупне сърцето от разума. Стани, стани от гроба черни, аз, не мога веч да стана, турски куршум ме прониза, стани, стани, твоят живот веч изгасна, твойта слава веч порасна“ запява на финала Кръсте Трайковски.