Живеем на земя обитавана от векове. Земя, която не спира да ни разказва за нашето минало с откритията на нашите учени археолози.

Учени откриват, че за разлика от западните държави, ние нямаме представителен каталог на средновековните оръжия по българксите земи. 

Оръжията, освен че винаги са били част от бита на хората, също са следвали определена еволюция.

„В ранното средновековие има по-специфична култура на въоръжението и може да се каже във византийски кръг, по-характерен за балканите. Във Второто българско царство и османския период доста заимстваме от западния свят и има много произведено оръжие на запад по нашите земи“, казва гл. ас. д-р Методи Златков, археолог към в Националния археологически музей (НАИМ-БАН).

Учени от археологическия институт с музей към БАН се заемат да подредят вековен пъзел, като събират мечове от цялата страна, пазени в различни наши музеи, не просто за да ги покажат, но и реставрират.

Снимка: Ладислав Цветков

„Както се вижда тук, това са средновековни мечове, които са изработени от стомана и имат нужда от реставрация, защото някои никога не са били реставрирани, други частично, защото желязото има това свойство много бързо да се разрушава“, казва гл. ас. д-р Петя Петкова, реставратор в музея.

„Тези оръжия по принцип са редки и са разпръснати в цяла България. Някъде има малко повече, другаде са по-малко, но като цяло са в единични колекции. Събирайки ги на едно място ще може много по-добре да ги изследваме и опознаем“, обяснява още Методи Златков.

И ако керамиката е азбуката на археологията, то в случая разказът за период от около 10 века минава през предмети от стомана.

 

„В рамките на това проучване на някои места открихме надписи, които не се виждаха и най-интересното ни откритие заради което си заслужаваше да направим цялата група от предмети е меч от Преслав, на който открихме орнамент за който никои не знаеше“, казва Петя Петкова.

Според екипа и кураторите на изложбата е датиран 10-11 век.

„Този орнамент е много интересен, защото ни дава информация къде вероятно е произведен и ако се съди по основната геометрия на предмета и орнамента, най-вероятно е произведен в Германия и най-вероятно е от областта Солинген, защото орнамента е вълчица и дава информация, защото това е символ използван там, а мечовете произвеждани там са с изключително качество. Допълнително ще направим ренгенография за да научим повече за историята историята на този предмет“, обяснява : Мирослав Лисичков, инструктор по историческа фехтовка.

Снимка: Ладислав Цветков

Изработването на точно копие на средновековен меч всъщност е трудна и прецизна задача, която стъпва върху редица параметри.

„Специално този чертеж ми е предоставен от музея в Русе. Всеки един от параметрите вложени от стария майстор са изключително важни за това, което ще се получи накрая. Много параметри видях тук. Може да звучи странно, но това е изключително прецизно като изработка. Всеки плюс или минус в метричната мярка оказва влияние върху теглото и поведението на оръжието и се стремим да сме максимално близко до оригинала“, казва Мирослав Андонов, майстор ковач.

„Фехтовалните параметри са неговите размери и тегло, също така разпределението на масата по неговата дължина или сечение. Тоест Балан са му от ергонометричцна гледна точка“, казва Мирослав Лисичков.

„Дори самото тегло, дебелина и геометрия не оказват голямо значение върху практическото приложение. Балансът е от изключително значение, това е есенцията и превръща простия метал в нещо, което е ефективно“, допълва Мирослав Андонов.

„Най-интересното при този образец е, че е изключително добре балансиран. С други думи в ръката се усеща като едноръчно оръжие, достатъчно бърз и динамичен е в ръката. Освен това може да се използва и с две ръце, което го прави сериозен и тежко удрящ инструмент. Многоспектърно оръжие, което може да се използва и от ръка, и от кон“, обяснява Мирослав Лисичков.

Той тежи 2.5 килограма, но се използва с лекота.

„От много много ранно време се оказва, че хората са познавали структурните форми за използване при оръжията, тоест едно острие има точна геометрична форма. През времето са се развили технологиите“, уточнява още Лисичков.

Снимка: Ладислав Цветков

„Били са доста ограничени като технологии, но въобще не са били глупави и са били много по-големи практици и с голям опит. Нивото на знания е било високо. Има приемственост и знания трупани стотици години“, напомня майсторът ковач Мирослав Андонов.

Дълги години са нужни, за да овладееш познанията и техниката за да изработиш един меч. Но това, което също е интересно, е че не става въпрос само за изработка на оръжие, но има възможност да се правят и много красиви неща. Така че в процеса има и доза творчество.

Овладяването на умения да боравиш с подобни инструменти е не по-малко интересно. Тук на помощ идват писмени свидетелства под формата на илюстрации на всички техники за бой с меч.

Снимка: Ладислав Цветков

Интерес към различни видове оръжия не липсва, но на изложба да видиш как се използват сред изложените експонати, е опит изложбите да предлагат допълнително съдържание.

„Често пъти изложбите са по-скоро научни и когато хората искат да се запознаят с предметите нямат информация. А идеята е, че изложбите трябва да стават все по-интересни за хората. Обществото е стигнало до такова развитие и очаква да са по-динамични“, казва реставраторът Петя Петкова.

„Да бъде преживяване, а не просто едно скучно преминаване през обекти, които просто са надписани“, съгласен е Мирослав Лисичков.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Продължи да четеш