Свети Франциск от Асизи загърбва охолния живот, за да се посвети на бедните и да продължи Божието дело. Това е светецът, от когото папите молят благословия.
За първи път глава на Римокатолическата църква избира името Франциск.
"Мисълта за бедните веднага ме накара да си спомня за св. Франциск от Асизи. Франциск –закрилникът на мира. Ето така името влезе в сърцето ми”, казва самият папа.
Отец Енцо Фортунато разказва, че площадът в Асизи е изграден от камъни, донесени от различните краища на света, за да напомня за копнежа на свети Франциск за мир и братство между хората.
Асизи - духовният център за католиците, е свързан и с българската история.
Царица Йоанна и цар Борис сключват църковен брак в Асизи. Площадът е бил пълен с хора, които аплодирали Нейно величество.
В манастира, духовния живот на св. Франциск следват и български монаси францисканци.
Близо до св. Франциск за свой последен дом избира и българската царица.
Асизи е едно от светите места за католиците. Мястото на св. Франциск.
Роден през 12 век в богато семейство на търговец, Франциск избира да се откаже от благата и да следва пътя на Божия син. Отдава се на бедните и на нуждаещите се. Съгражда наново рухнали храмове. Проповядва мир между човеците и любов към природата. Основава три ордена – мъжки, женски и светски, които следват повелите му за милосърдие и аскетичния начин на живот.
Отец Енцо Фортунато обяснява, че св. Франциск е закрилникът на мира, на бедните, проповядващият „солидарност”, монахът, който обича всички божии създания. „Вярвам, че това са трите големи примера към съвременния свят, които са много актуални и които трябва да насочват хората при техния избор и да им напомнят за техните отговорности”, казва още отец Фортунато.
Българската царица Йоанна Савойска избира светеца за свой покровител. В спомените си разказва, че като дете заедно със сестра си Мафалда се разболяват тежко от коремен тиф. За тях се грижат монахини францисканки. Йоанна дава обет пред светеца, че ако й помогне да оздравее, ще се омъжи в базиликата „Св. Франциск” в Асизи.
„Царица Йоанна е била истинска францисканска последователка – мила, семпла, добра, естествена. Когато е решила да се венчае в Асизи, е искала церемонията да бъде без пищност, въпреки че официалните гости са били царе и царици, министри, благородници, а и хората от Асизи”, обяснява отец Енцо Фортунато.
На 25 октомври 1930 година камбаните на църквите в Асизи празнично оповестяват сватбата. В града пристигат 135 журналисти, за да отразяват събитието.
Свидетелства за царската сватба се пазят в списанието на монасите-францисканци. То започва да излиза през 1921 година по повод 700 години от смъртта на светеца.
Сборник от 1930 г. съдържа и манифестите за сватбата на царица Йоанна, която се е състояла тук в Асизи.
„Безкрайна върволица от автомобили се изкачваше към Базиликата. …От всички камбанарии, от всички кули в града се чуваше вълшебният и хармоничен звън на камбаните”, пише в сборника.
Венчавката е извършена в горната църква. В тайнството участват и девет български монаси-послушници в манастира.
„На папаския олтар, от двете страни на Разпятието, са поставени свещници, статуи и бляскави орнаменти. По дължината на храма, с лице към Олтара, са местата за гостите. Зад Олтара е вълшебният религиозен хор на франческанските монаси”, се отбелязва още в сборника.
На излизане от Базиликата един от свещениците и казва „Честито, Ваше Величество.... и нека свети Франциск бъде винаги с вас!”.
След венчавката, цар Борис Трети и Царица Йоанна се отправят към долната църква. На олтара й, над гроба на св. Франциск, подписват брачния документ.
Стефания Пройети – кмет на Асизи, показва снимка на царицата, която поздравява хората точно от прозорците на кабинета на кмета. За празника е била монтирана специална камбана на античната кула, която е изградена по времето на от 1308 година. Камбана, която се чува и досега по време на големи събития в Асизи.
Като сватбен подарък общината Асизи подаряват на младото семейство древна икона на св. Франциск.
„Иконата се намира тук, защото синът на царица Йоанна - Симеон, и сестра му поискаха в знак на приятелство между двете държави, да върнат иконата на кметството”, разказва още кметът Стефания Пройети.
За свой последен дом българската царица избира гробницата на монасите-францисканци в Асизи. В нея се пази и земя от България. Всяка събота на гроба й почетната гвардия на Италия поставя свежи рози.
В знак на почит към българската царица и милосърдието й жителите на града кръщават на Йоанна една от главните улици, които водят към Асизи.
На улицата се намира и малък семеен хотел в подножието на манастира.
Алвиеро Калвалучо разказва, че българската следа отдавна е белязала живота на семейството му. Като юноша Алвиеро постъпва да учи в семинарията на францисканците. Още пази расото си от онова време.
„Трите възли са трите задължения на францисканските монаси: бедност, покорство и смирение, целомъдрие”, отбелязва Алвиеро Калвалучо.
Когато слагам това расо си спомням за времето, което прекарах с българските монаси – францисканци в манастира, добавя той.
Негов преподавател по религия в манастира е българският монах Венко Плачков, когото в Асизи наричат Винченцо. Отец Плачков е и един от свещениците, участвали във венчалното тайнство на българското царско семейство.
„Отец Винченцо Плачков беше близък приятел на моя баща. Чрез него се запознах с много българи. Монсеньор Георги Елдъров, който беше от Рим и имаше връзки във Ватикана. Така се оформи една българска група. Често се случваше да бъдем заедно, да вечеряме заедно или да се срещаме в църквата, където ходихме с цялото ми семейство- баща ми, майка ми и брат ми”, спомня си Алвиеро Калвалучо.
„Когато отец Плачков отиваше в България ми носеше винаги мускалчета. Винаги имаше специални подаръци за мен и за моята свекърва: есенция от българска роза, дървени предмети и аз много ценях тези негови жестове”, казва и Роса-Алба Кавалучо.
Българите-францисканци са чести гости на семейството и помагат за прибирането на реколтата.
„Имаме маслинова гора и помагаха за събирането на маслините. Имаме повече от 700 маслинови дръвчета. Много често, когато искахме да им направим подарък им подарявахме олио, особено на монсеньор Елдъров, а той всяка година ми носеше монетата с лика на папата. Така имам няколко на Йоан Павел Втори”, отбелязва още Алвиеро Кавалучо.
Сред близките приятели на семейството е и отец Владимир Пенев – един от иконописците на манастира. Заедно с група българи пристига в Асизи в деня на св. Франциск – 3 октомври 1938 година.
В манастира завършва семинария, а по-късно теология и иконопис в Рим.
Отец Владимир рисува много от иконите в манастира. Една от тях- на Богородица, е пред олтара на долната църква в Асизи. Негови творби има в много католически храмове по света.
В средата на 70-те години монахът получава разрешение да се завърне в родината си заради необичайна услуга, която прави на българските власти.
Красимир Алибийски – племенник на отец Владимир, разказва, че посланикът по онова време е искал по онова време да постави един мемориал на гроба на св. Кирил в Рим. „Людмила Живкова- тя е искала да бъде поставен…Тогава е имало само една табела, поставена от царица Йоанна и цар Борис от името на българския народ…Тъй като посланикът не е успял да стигне до папата, за да поиска разрешение за поставяне на тази мозайка, с отец Луков, двамата, в Северна Италия се свързват с роднини на тогавашния папа и издействат разрешение да се постави в църквата „Св. Клементе” на гроба на св. Кирил тази мозайка. Посланикът съдейства за пътуването му до България”, разказва Красимир Алибийски.
Вместо обещаните три месеца престой, отец Владимир е принуден да напусне България след две седмици. Според племенника му подаръците, с които дошъл в България, били конфискувани и някой му подсказа, че е време да си тръгва.
До смъртта си отецът пази съставения акт за конфискуваните кръстчета, молитвени броеници, картички със светци. Обидата не помрачава сърцето на монаха, който през целия си живот сърдечно приема много българи в Асизи.
На всички той разказва историята на св. Франциск. Като един от най-възрастните монаси в манастира, самият той е преживял неговата история.
Като живописец на манастира отецът има важен принос – изработва папските гербове. Последният е на папа Франциск.
Отец Владимир изработва и специалния подарък на монасите за новия папа, който избира името на светеца, основал техния орден – Синьото разпятие. А в долния му край поставя образа на молещия се св. Франциск.
Папските посещения са едни от най-чаканите в Асизи.
Пресила Калдерини е родена във Великобритания, но прекарва по-голямата част от живота си в Асизи и изучава историята на града.
„Първият важен човек, който за първи път излиза от Ватикана след много, много дълго време и дойде в Асизи беше папа Йоан 23. Той пристигна малко след като аз бях дошла в Италия. Пристигна с влак и след това мина по този път. Съпругът ми ме хвана и започнахме да бягаме през поляните, за да можем да го видим. Защото около базиликата на св. Франциск нямаше никакво място. Всеки се опитваше да види папата, който идваше да посети Асизи”, разказва Пресила Калдерини.
Папа Йоан Павел Втори шест пъти посещава Асизи. Първия път пристига с хеликоптер и хората не успяват да видят самия папа. Някой явно му казва това, твърди Пресила Калдерини. И по думите й, след този случай, той кацал малко встрани и след това идвал с автомобил, така че всеки да може да го види.
За жителите на Асизи едно от най-важните събития се случва на 27 октомври 1986 година. В града на св. Франциск, покровителят на мира, папа Йоан Павел Втори събира духовните лидери на всички религии, за да се молят заедно за мир по света.
„Това беше много важно събитие, защото дотогава никога не се беше случвало. През 1986 година аз бях все още малко момиче и си спомням, че всички деца ни бяха облекли в бяло. Събрахме се във формата на бял гълъб, който с нашите движения мърдаше крилата си”, спомня си кметицата на града - Стефания Пройети.
През януари 1993 година в разгара на конфликтите на Балканите, от Асизи папа Йоан Павел Втори отправя молитва за мир в региона. За организацията й отговаря и отец Владимир. Има и друго важна роля- да прочете молитвата на български език. Заради вълнение отецът моли племенника си да го замести.
След атентатите на 11 септември, папа Йоан Павел Втори отново събира духовните лидери за мирна молитва в Асизи. Така той затвърди окончателно призванието на Асизи като място на универсалния мир, проповядван от свети Франциск.
Мирните молитви на духовните лидери продължават и папа Бенединкт, и папа Франциск.
А монасите-францисканци всяка година връчват „Светилник на мира на свети Франциск”. Наричат го католическия Нобел за мир. Неговите носители са Лех Валенса, майка Тереза, Михаил Горбачов, Ясер Арафат, Шимон Перес, папа Франциск.
Тази година престижното отличие получиха германският канцлер Ангела Меркел и кралят на Йордания Абдула Втори.
Стотици вярващи всеки ден се стичат към гроба на Св. Франциск, за да оправят молитвите си към светеца. В саркофага му преди години монасите поставят пергамент с молитва. Изрисува го българският отец Владимир.
