История като никоя другa. История за герои и саможертва. Събития останали неразказани докрай. Априлското въстание на север от Балкана. Българи жертвали всичко за глътка свобода. Наследниците на тези велики личности днес разказват за подвизите им.
„Да се знае какво се случи в лето 1876-о, кога се потъпка и изгори Ново село за народност и 109 души убити бидоха и заклани от турци-ангарянци. Да помене их Господ в Царство Небесно. Амин!” - тези думи оставя ръката на неизвестен свещеник от село Скандало. Той запечатва завинаги в историята героичните подвизи и саможертва на жителите Централния Балкан.
"Не ще да е била смирена душата на неизвестния автор, за да остави тези спомени, да ги пренесе през вековете. Става въпрос за Новоселското въстание – най-масовият център на Априлското въстание в Северна България. Избухва на 1 май 1876г., когато догарят последните огньове на Панагюрското въстание и е потушено на 9-10-11и. В продължение на девет дена, балканджиите с неимоверни усилия, с много героизъм, защитават единствената свободна българска територия. Показват безброй примери на мъжество и героизъм." разказва историкът Иван Лалев.
Водени от идеята за свобода, балканджиите дават своя живот и успяват, макар и само за 9 дни, да бъдат свободни. Подвигът им влиза в историята като Деветдневната република. И макар събитията тук да са били също толкова трагични, както на юг от Балкана, за тях се знае малко.
"Един Захари Стоянов, в „Записки по българските въстания”, отделя само 1-2 странички на Новоселското въстание. При моята работа в архива на Националната библиотека, архива на БАН, на централния исторически архив, попаднах на една бележка, върху която той декларира, че е получил свитък от 52 страници за историята на въстанието, от които обаче в записките няма нито ред. А те са написани от един от главните участници във въстанието – Радион Йосифов." допълва Лалев.
Днешният Априлци е издигнат на мястото на четири села – Ново село, Зла река, Видима и Острец. Историята на въстанието започва именно в Ново село десетилетие преди събитията през април 1876 година. Големият възрожденец Матей Преображенски идва по тези земи, за да разпространи идеите за Свободна България сред населението. Малко по-късно и самият Васил Левски създава местен революционен комитет.
"Всичко е заложено от гения на националната ни революция – Васил Левски. Той пръв осъзнава, че без саможертва, ако народът сам не си воюва свободата, никой няма да му дойде на помощ. Помощта е била необходима, защото е ясно, че с кремаклийки пушки и ръждиви ятагани, не може да се събори една Османска империя. Знаело се е, че тук, в тази подбалканска долина, подготовката е много сериозна." допълва директорът на Историческия музей - Севлиево Найден Петров.
По брой участници, по степен на подготовка и по своите резултати, Априлското въстание в Ново село, в някои отношения, превъзхожда това в Южна България. Според историците, това се дължи само на едно – хората от Ново село, Батошево, Кръвеник – селата, които се включват в борбата, като дух и мислене, вече са били свободни.
"Родовите изследвания показват, че в Ново село живеят хора, чиито предци са свързани със столицата на Второто българско царство – Търново. Те са преселници на големи болярски родове и носят със себе си този дух на величие и споменът за славното минало на българската държава. В нашия архив се съхранява един много интересен документ от 1874г. - молба, която е отправена от новоселци до търновския митрополит, с цел да бъде назначен човек за свещеник в района. Впечатляващ е изразът „Ние всички заедно!”. Всички се събират и заедно полагат подписа си под тази молба и тя е изпратена до митрополита." споделя Десислава Вутова от Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян.
Хората от района наистина не се пречупват и обединени от общата цел, въстаниците дават начало на освободителните борби в района.
"Намираме се легендарния връх Бабан. Това е старо хайдушко сборище тук в Балкана, където са се събирали напролет. Неслучайно тук е обявено Априлското въстание в Централен Балкан. Тук на 1 май, по стар стил, след като се разчуло, че в Южна България има въстание, местният председател на революционния комитет дядо Фильо Радев – един от най-богатите хора в балкана, разбирайки за събитията веднага изпраща свои хора до всички селища в този район и на това място се събират над 250 човека, представители на селата и махалите." разказва Найден Петров.
"Така нареченото Северобългарско Оборище взима решение и дава начало на най-масовото въстание в Северна България. На следващия ден и Ново село се включва във въстанието. Следват събития, които се водят на двете възможни за достъп места в Новоселската котловина – Дебневския боаз и Граднишкия боаз." допълва Иван Лалев.
Сраженията в котловините и горите в местността продължават над 10 дни. На това място се развиват най-големите, най-масовите въстанически действия и сражения в цяла Северна България. Турската власт обаче реагира бързо и веднага предприема действия срещу надигналите се българи.
"За военни действия на Дебневския боаз е формирана група от аянина Мустафа Герджикоглу, който събира близо 1000 души от т.н. „санитарен кордон”. Това са селища с превъзхождащо турско население – Коман, Врабево, Дебнево, Дамяново и др. Те водят военни действия срещу въстаниците на Дебневския боаз. На Граднишкия боаз обаче е извикан каймакаминът на Плевен – Денин Еджепага. Той пристига с най-малко 1000 души абази и черкези." казва историкът Иван Лалев.
Това налага в боевете да се включат буквално всички жители и всеки да помага по какъвто начин може. Така се появяват и някои от местните герои на въстанието като местната Райна Княгиня - това е Стояна Драгановска, която заедно с всичките мъже, води военни действия срещу турците и прикрива, бягащото към полите на Стара планина, мирно население.
За съжаление дори тези обединени усилия не успяват да спрат многобройната редовна турска войска и башибозук. За седмица те успяват да отблъснат повечето въстаници, а събитията след 11-и май са повече от драматични.
"Когато хората са преживявали погрома на въстанието, те едва ли са могли да оценят изцяло какво се случва. Към богослужебна книга-молитвеник, нейният собственик Радион Йосифов, който е и участник във въстанието, оставя свои кратки биографични бележки. Нанесъл ги е върху празни, бели листи в началото на книгата и така те са достигнали до нас. Той разказва много накратко за началото и края на въстанието. За преживения ужас и неравната борба, в която нашите въстаници са били зле въоръжени. Тогава те са осъзнавали, че нямат много голям шанс да оцелеят. Саможертвата е била ясно очертания път пред тях." показва ни Десислава Вутова.
Едно от местата, които пазят спомена за зверствата, извършени по онова време, е Новоселският девически манастир „Св. Троица”. Той поема първите удари на озверената тълпа, която е разбила въстаниците в Граднишкия боаз. Те влизат, подлагат на мъчения и на зверства монахините - 31 са били те по това време, част от тях са избити в църквата, другите успяват да избягат. При някои от тях, зверствата нямат аналог. Спомена за събитията от онзи май 1876г. пази и вратата на параклиса „Св. Иван Рилски”, където все още личат дупките от куршуми.
"Част от населението, след като турците влизат и започват да палят и унищожават, бяга през Балкана. Минават към Калофер, където ги пресрещат башибозуци. Остават малко хора. На 8ми август 1876г. тук пристига една комисия с княз Церетелев, Юджин Скайлер и преводача Петър Димитров. Заварват селото в трагично състояние. В превъзбуда казват: „Това село с 1440 къщи, 772 са изгорени!”. Церетелев пише: загинали в Ново село – 691 човека." казва Лалев.
Зверствата извършени в Ново село имат отзвук дори в световната преса. Вестникът „Daily Herald Tribune” в последствие пише: "Неописуеми са зверствата, които извършиха кръвожадните разбойници на плевенския каймакамин. Очевидци разказват как тия варвари са обезчестили и сетне живи изгаряли невинни дечица и как са убивали мъже, жени и деца, като преди това са ги осакатявали."
След 11 дни сражения, заглъхват и последните изстрели под връх Марагидик, където са останали само няколко десетки четници. Тогава идва и време за равносметката - общо жертвите на въстанието в Централен Балкан са 285 или поне на тези, които са издирени имената, тъй като във времето някои от тях са загубени. Опожарените сгради са над 650 - разрушени са две училища, четири църкви, три манастира. Дадени са и хиляди глави ограбен добитък и имущество.
А в този край на България, всеки е свързани по някакъв начин със събитията от пролетта на 1876 година.
"От единия ми род – Патевския, имаме убит човек във въстанието. Колко са участвали, никой не може да каже с точност, но като се направи сметка от тогавашните регистри на населението в новоселския район и само 500 въстаници има на 5 май на Дебневския боаз, можем да си представим, че всички родове са участвали." споделя Христо Калистерски от националното дружество „Традиция”.
Той е и един от хората, които пазят спомените и разказват историите от въстанието в района. От местния клуб на Националното дружество „Традиция”, всяка година организират автентични възстановки на битките.
"Тук правим възстановките на автентични места, където са били битките. Ние се стремим да представяме нещата максимално достоверно, да няма излишно патриотарство, а да покажем нещата както са били. Целта ни е да покажем тези понякога дори нелицеприятни неща, които са се случвали в тогавашната Османска империя или преди това, за да се поучат хората." казва той.
А всички балканджии, както се наричат те самите, са на едно мнение. Априлското въстание в Централен Балкан и саможертвата на местните герои трябва да се помнят, защото тези събития поставят началото на крайната цел – свободна България.
Според Найден Петров тези събития в Централен Балкан предопределят следващата руско-турска война, в резултат на която на политическа карта на Европа отново се появява името България, а Десислава Вутова заявява, че това изключително събитие трябва да се помни и трябва да бъдем дълбоко благодарни към героизма на хората, които съзнателно са дали живота си за свободата на България. Христо Калистерски казва, че има събития, които времето ги е изтрило и няма да можем да възстановим, но Априлското въстание трябва да се изучава като един върховен момент в историята на България. А посланието на историка Иван Лалев е:
"Всичко трябва да знаем и всичко трябва да помним! Новоселци загиват, оставят костите си и тези кости стоят в основата на това, което днес наричаме България!"
