Годината е 2018-а – Мирела и Георги се срещат в Русе и бързо разбират, че са един за друг. Сватбата не закъснява и те стават семейство. С мечти за щастливо бъдеще.
„Видях човека, с когото искам да прекарам живота си. Не просто съпруг, а и приятел. Ние оттогава си споделяме всичко. И това, че той стана баща на детето ми, е едно естествено продължение“, споделя Мирена Славова, майка на Катерина.
Появата на дъщеря им Катерина е съвсем неочаквана. Години наред Мирена знаела, че не може да забременее заради здравословни проблеми. Ето защо приемат дъщеря си Катерина за благословия.
„Бяхме оставили нещата на самотек. Появата на бременността беше изненада за нас, но бяхме щастливи“, обясни тя.
Новината за бебето и плановете им да търсят по-добър живот в Германия се случват по едно и също време. В началото на миналата година те пристигат в Хамбург, а Мирена е посъветвана от лекари да бъде на легло, защото бременността й е рискова. Прекарва 2 месеца в болница. И на 5 юни на бял свят се появява тяхната сбъдната мечта - малката Катерина. Преждевременно родена, килограм и половина.
“Погрижиха се за нея, 41 дена тя беше в неонатологията, за да укрепне. Докато попорасне, всеки ден бяхме при нея, естествено. Бях настанена на 1 километър от болницата, за да се грижа за нея постоянно! Имах пълно доверие на лекарите и детето изглеждаше много добре”, споделя майката.
Следва половин година щастие. До злополучният 20 декември. След ваканция в България семейството се прибира с кола за Германия.
„На магистралата в Унгария пред нас катастрофират два автомобила. Всичко отпред беше в черен облак“, спомня си
„Успях да спра доста трудно, на метри от колите. И казах – слизайте по най-бързия начин от дясната страна. Аз ще видя какво се случва отпред, да има помагам. Не знам колко секунди е отнело това. В този момент видях светлина отзад. Много бързо! Успях само да погледна и скочих встрани“, каза Славов, баща на Катерина.
„И в този момент отзад ни блъска автобус. Не помня удара. Георги казва, че все още има кошмари, защото го е видял пред очите. Идва да ни измъкне от колата. Не знае какво ще намери, трудно отваря вратата. Вижда, че бебето мърда. След това изважда и мен”, спомня си кошмарния миг Мирена.
„В първия момент си помислих, че всичко приключи. Просто нямах време да мисля. Първо видях, че детето си движи ръцете и някак си ми олекна. Поне е живо! Доста трудно отворих вратата, изкарах детето… И сега има моменти, в които често мисля за удара. Дали съм виновен с нещо“, споделя Георги.
Линейка транспортира Мирена и бебето в болницата в унгарския град Кечкемет. Мирена е със спукани ребра, но лекарите казват, че бебето е добре.
„Никой не я прегледа. Единствено главният лекар на травматологията я преслуша и каза – спокойно, всичко е от стрес! Ние бяхме много уплашени за нейното състояние, тя повръщаше“, сподели Мирена.
Семейството решава да не губи време в Унгария, а да потърси незабавна помощ в университетската клиника в Хамбург. Взимат самолет и директно отиват в болницата. Там правят многобройни изследвания на Катерина.
„Установиха счупване на бедрото, кръвоизлив в черния дроб, сътресение на мозъка. Настаниха ни в болница. Последваха и други изследвания – томограф, рентген. Напълно се бяхме доверили на лекарите, бяхме оставили нещата в техни ръце. На 26-и й направиха ЯМР и казаха, че трябва да се направи операция, която е животоспасяваща“, каза майката.
Лекарите правят операцията, за да понижат налягането в мозъка на детето, което по това време е достигнало опасни нива.
„След няколко часа се видя подобрение на детето, решихме, че и на нашата улица ще изгрее слънце. Бяхме много щастливи! Казаха, че всичко е наред. Че няма да има последствия. Не подозирахме какво ни очаква след това“, обясни Мирена.
Така започва кошмарът за семейството. Лекарите установяват хематом в главата на детето, който се е появил още преди катастрофата и счупвания на бедрото – станали според тях също преди инцидента.
„Казаха, че такъв стар хематом, какъвто тя е имала, както твърдяха, се получава при силно раздрусване на детето. Люлеено бебе е, да. Попитах дали не може да от това? Казаха: Не. Бебето е било разтръсквано поне 10 пъти, каза преди 6-8 седмици. Това дете е било само в нашите ръце, сигурно сме, че такова раздрусване тя не е получавала!“, каза майката.
На 9 януари се случва най-страшното за Мирена. Социални работници от германската служба за закрила на децата и младежите искат да поговорят с майката.
„Обясниха ми, че има старши счупвания по краката и ме попитаха откъде. Аз нямах идея откъде. И ми казаха – ние сега ще вземем бебето, ще го настаним в приемно семейство, то я очаква. На вас една визитка за уговорена среща след 4 дни. Доведоха ми я, казаха ми – Само една целувка. Не я пипай! И я взеха“, обясни Мирена.
Тя звъни на съпруга си и му казва, че им взимат детето:
„Започнах да крещя по телефона, че ни взимат детето. Заплашиха ме със съд, ако се противя на това тяхно решение“, обясни Мирена.
За кратко време случаят на Мирена и Георги става известен. Следват протести както в България, така и в Германия – с призив детето да бъде върнато у дома.
„Смятам, че много от родители видяха страховете си в нашия случай. Нормално е хората да протестират. Тя бяха и за Катето, те бяха и за каузата. Катето беше едно малко голямо бебе тогава. И беше бебе на много хора! Тя не беше само наша!“, казва Мирена.
Още тогава германските социални служби аргументираха действията си в писмо до bTV:
“Според лекари от клиниката в Хамбург, има ясни признаци, че здравето на бебето е застрашено. В такива случаи благосъстоянието на едно дете стои на първо място за нас и наша задача е да го защитим”
“Знаехме, че ще си я върнем. Просто знаех. Защото не съм сама, с Георги съм, един на друг си давахме сила, много внимавахме да не направим грешна стъпка”, обясни Мирена.
Следва 1 месец, в който Мирена вижда дъщеря си само няколко пъти.
Междувременно семейството наема адвокат. Рюдигер Шулц Ганзен е с над 30-годишен опит в сферата на семейното право. Сблъсквал се е с подобни случаи и казва, че властите в Германия биха действали по същия начин и спрямо всяко германско семейство, ако има съмнения за родителска небрежност. Защото такъв е законът.
„Първо исках да чуя историята от тяхна гледна точка. След това трябваше да видя и медицинската документация, която хвърля съмнения и обвинения върху тях. Но разбира се, че им повярвах!“, обясни Рюдигер Шулц Ганзен, адвокат на родителите.
Помощ идва и от България.
„Не мисля, че някой ни е длъжен за нещо. В крайна сметка сами сме избрали да дойдем тук. Непознавайки техните нрави и закони. Но държавата се намеси и помогна“, казва Георги.
Министърът на външните работи се ангажира в случая.
„Обадих се на майката. Наистина не мога да си представя какво е да си в ситуацията на тези родители. Наистина проявявам разбиране, че е важно да се следват препоръките и на техния адвокат, и на консула, но няма да пестим усилия да изясним казуса. Когато става дума за деца, на първо място е интересът на детето“, заяви Екатерина Захариева, министър на външните работи.
А консулът ни от Берлин е командирован за Хамбург, за да следи случая отблизо.
„За нас водещо беше висшия интерес на самото дете и ние представлявахме неговите интереси!“, заяви Даниел Данов, пълномощен министър в Посолство на Република България в Берлин.
Но Данов не вини действията на германските социални служби, а ги подкрепя. Защото, ако при случая „Катерина” съмненията са необосновани, то в други 180 случаи за последните три години родителите …имат вина.
„Така че да поставяме въпрос за гражданство или етнос е безсмислено. Струва ми се, че винаги, когато има насилие над дете, институциите са призвани да го защитят. На първо място неговия интерес.“, заяви още Донован.
Но за да се докаже невинността на Мирена и Георги, Данов изисква втора медицинска експертиза – от български лекари. В петък вечерта 5-ма водещи травматолози и неврохирурзи от България от три различни болници се обединяват в името на едно – да помогнат истината да излезе наяве.
Двама от тях са баща и син – проф. Христо Цеков и д-р Асен Цеков. Казват, че за миг не се поколебали да помогнат за изясняването на случая. Защото становището им би помогнало майка и дъщеря отново да бъдат заедно.
„Като баща на бебе, за мен най-страшното е дете да остане без семейство или семейство да остане без дете! Нямаше момент съмнение, в който да реша да не го направя или да не дам максималното“, обясни д-р Асен Цеков, неврохихруг в УМБАЛ Аджибадем Сити Клиник.
Експертизата на българските лекари обаче се разминава от тази на германските им колеги.
„Ние не намерихме хроничен стар хематом, който да е свързан с травма на мозъка! Това са субторални изливи, които се получават при различни състояния“, обясни проф. д-р Христо Цеков, началник Клиника по неврохирургия в УМБАЛ Аджибадем Сити Клиник.
В изготвянето на становището се включват и водещи лекари от Пирогов.
„Смятам, че всеки един от нас трябва да реагира бързо. Това са българи, които са в чужбина. Всеки се постара максимално бързо да си свърши работата, за да можем да видим има ли проблем или няма. Заключението беше, че няма категорични данни за насилие над детето“, заяви доц. Николай Велинов, Клиника по неврохиругия, УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов"
„Счупвания имаше на дясното бедро, това не са фрактури от домашно насилие. Фрактурите от домашно насилие са получени по различно време и различен стадий на заздравяване! И на тази база бяхме убедени, че не се касае за домашно насилие!“, каза д-р Николай Цуцумански, Клиника на детска ортопедия и травматология, УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов".
Съдът взима под внимание експертизата на българските лекари.
„Това са хора, които без да ни познават, заложиха имената си, кариерата си…не знам. За да помогнат, защото Катето се оказа и тяхно дете“, казва Мирена.
И дават шанс на Мирена да бъде до детето си в следващия 1 месец – в кризисен център.
На 4 март идва и добрата новина – след експертизата на българските лекари и още едно независимо становище от германски лекари става ясно, че Катерина не е била подлагана на домашно насилие.
И отговорът на социалните служби до бТВ:
„Когато лекарите имат подозрения за наранявания в резултат на родителска небрежност, наша задача е да предотвратим последващи наранявания. Това се случва чрез извеждане на детето от семейната среда до изясняване на ситуацията. В случая, подозренията за насилие над Катерина не бяха потвърдени. Ето защо, вече няма причина детето да бъде отделено от семейната среда“.
Катерина вече е в прегръдките на родителите си. И всички работили по случая, са щастливи.
Случаят „Катерина” стана повод и за сформирането на работна група у нас, която да изготви специален механизъм – как българските граждани да реагират при отнемане на дете в чужбина.
„Когато решат да живеят там, независимо в каква държава, да знаят спецификите на социалните системи, в случая закрила на детето.Максимално рано да се свържат с нашите служители“, заяви въмшният министър Екатерина Захариев.
А сега Мирена и Георги се опитват да наваксат пропуснатото време с дъщеря си. Не мечтаят за много.
Само тя да бъде здрава и …. никога повече да не се разделят.