След дългогодишно отсъствие през 2019 г. България се завърна на сцената на най-големия и престижен форум за арт изкуство – Венецианското биенале. Три месеца след края на 58-то издание продължават скандалите за качеството и цената на българското участие.
Тази година представянето на България е резултат от национален конкурс - отворен и организиран от Министерството на културата.
„Съвсем грубо казано, носи ни вярата, че ние сме част от цивилизования свят, че там, където са всички, и че ние вече достатъчно се чувстваме комфортно в тази култура, в тази Европа...“, казва Ярослава Бубнова – директор на Националната художествена галерия и комисар на българския павилион.
Според Рада Букова – един от авторите на проекта „Как живеем“ която живее в Париж, националното участие е много важно, това е страхотно добър дипломатически ход, за да може България да излезе на световната сцена в сферата на културата.
Как България стъпи на световната арт сцена?
С евтини чаши от световна търговска марка или с творба, носеща послание към света?
Венецианското биенале е най-старата организация за модерно изкуство. Първият конкурс се състои през 1895 година. Всяка година държави от цял свят се състезават да излъчат автори, които да представят постиженията си в областта на съвременното изкуство.
Няма единен формат за начина, по който се поддържат павилионите. Обикновено те се финансират от правителствата, в някои случаи от частни спонсори.
Според куратора Вера Млечевска по този начин държавата показва, че има живи съвременни артисти и ги цени, и подкрепя тяхната работа – както в спорта. „Когато държавата подкрепя различни спортове, те могат да не доведат до златен медал непременно, обаче въпросът е да се развива самият спорт, както и самото изкуство“, смята тя.
В 120 годишната история на конкурса, България участва едва 8 пъти.
„За първи път България е участвала през 1910 г., ако не греша през 1910 г. или 1912 г., което е невероятно само по себе си. Държавата едвам формираща своята национална идентичност и своите механизми въобще за представяне, решава да участва и участва с много художници с наето пространство и прочее“, посочва Ярослава Бубнова.
Националното ни участие премина почти незабелязано. След края му обаче имаше широк обществен отзвук. Редица обвинения се появиха към творбата, с която България се представи. Съвместната работа на двамата автори Рада Букова, която живее и работи в Париж и Лазар Лютаков, който твори във Виена се нарича "Как живеем?".
Произведението, съставено от плесиглас, фибран и чаши бе обвинено, че е направено от евтини материали, закупени от чуждестранна търговска марка, а идеята на проекта е неразбираема.
Рада Бубкова обяснява, че чашите са произведени ръчно във Виетнам, а около 80 броя са част от експозицията.
„Но това, което е интересно за тези чаши е, че те се правят на ръка и се използват за пиене на бира в Ханой.... Това, което за мен носи някаква нотка на абсурд, е че, въпреки че те са ръчно произведени, те са по-евтини отколкото, ако бяха индустриално произведени и закупени там от същата тази верига мебелна, или някъде другаде. Това са изпочупени стъкла и прозорци, те са рециклирани“, посочва още Рада Букова.
И двамата артисти обръщат критичен поглед към наболяла тема- материалната култура.
Самите плоскости са от материал, който технически се назовава екстродиран полистирен, обяснява още Рада Букова.
„Принципно, този материал служи за изолация – топлоизолация, хридроизлоация на жилищни сгради. Един от най-разпространените в момента в нашата модерност, поради своето обещание за подобрение на житейската среда“, казва още авторката.
Произведението им е свързано с глобалните процеси като производството и потреблението.
Даже и да са били на търговска марка, това не е някакъв прецедент в изкуството, нито е някакъв проблем да се използва нещо готово от живота, смята Рада Букова.
Според нея единственият проблем е какъв контекст и каква мисъл стои зад него, и защо се използва. „Имаше в биеналето един цял кораб, истински потънал, в който са се превозвали мигранти, не е бил фалшив или направен от майстори творци, мисля, че реалността, когато влезе в игра с изкуството в днешно време, за мен няма проблем да се смесят тези две неща“ отбелязва тя.
И двамата определят участието ни като успешно. Въпреки че творбата ни не е спечелила награда е посетена от изключително много творци, куратори и студенти.
Според другия автор – Лазар Лютаков, пренасянето на тези чаши и показването им първо в български павилион, без те са да са българска продукция, и второ в рамките на Венецианското биенале като знаем, че Венеция има града с може би най-дългогодишните традиции в производството на ръчно стъкло, само по себе си създава едно напрежение, което е градивна част от работата.
„Аз съм мислил за нашето представяне и като жители на тази планета, и съм се опитал да вкарам един по-глобален поглед върху това как и върху какви принципи се изгражда битието ни, не само като българи, но и като жители на планетата“, посочва Лазар Лютаков.
Творбата, която печели голямата награда на биеналето „Златен Лъв" е литовският павилион. Той е пърформънс с опера на живо.
„Съвсем естествено като съм си мислил, да направя произведение с виетнамски чаши в българския павилион и от там нататък във Венеция, съм си имал едно на ум, че това нещо от определени хора ще се приеме като провокация, които ще си помислят, че ние трябва да се явим с шевици или нещо типично за нашите проблеми. Все едно те са толкова интересни, например на някой сирийски бежанец или гражданин на Косово, който продължава да преживява травмите от войната на своите родители“, отбелязва Лазар Лютаков.
Според куратора Вера Млечевска участието ни в биеналето е важно, за да имаме самочувствие като хора, които в днешния ден живеят и комуникират със света, защото това е също така най-старото биенале и най-престижното.
„Това е толкова важно за света на изкуството, колкото Кановете или Оксарите за света на киното да кажем“, смята тя.
Обвинения се появиха и за похарчените средства. Първоначалната гласувана сума от Министерския съвет е 500 000 лева. Финансирането от Министерство на културата е разпределено и похарчено от комисаря на националното участие Ярослава Бубнова, която е куратор на първото ни национално участие през 1999 г., заедно с автора Недко Солаков.
„Сумата, която е похарчена от комисаря и Националната галерия за самото националното участие е 253 261 лева и 13 стотинки“ казва Яра Бубнова.
По думите й най-големият разход, който реално има националното участие е разходът за работниците, които присъстват там, говорещи 2 езика –италиански и английски, които се наричат охранители-информатори.
Сумата за изработка на произведението и закупуване на материали е 50 000 лева.
„Защо някой не попита един музикант, как може да му се плаща толкова много, като само той дрънва два пъти на една цигулка, а знаете ли какво има отзад, не знаете“, казва Рада Букова.
Най-скъпото перо в бюджета е отделено за наем на помещението за 7 месеца – сумата от 75 000 евро.
„Разликата е, че този бюджет, който Националната галерия с договора с Министерството получи, това са официалните цифри, с които ние боравим – 350 000 лева, не 500 000“, показва Бубнова.
„От тези 350 000 лева ние похарчихме 253. Аз бих казал бюджетът е бил направен много внимателно и съвсем добре, щом ние успяхме да спестим на държавата практически 100 000 лева от този бюджет, който ни беше отпуснат“, посочва още Яра Бубнова.
По думите й искаме прозрачна процедура, когато се харчат обществени средства. „Ние получихме прозрачна процедура, но не ни харесва колко средства са изхарчени. Това е оксиморон. Да си задаваме тогава въпроса за похарчените средства и за други неща- реновации, магистрали, площади“, казва Яра Бубнова.
Не обаче така ясно стоят нещата с процедурата по избор на творба. Според член на журито, конкурсът е бил не добре изготвен. Поканен е да оценява творби от тогавашния директор на Националната художествената академия.
Проф. Попов има опит с биеналето в Сан Пауло през 1996 г.
„Аз му казах, че съм в Берлин и поради тази причина не мога да взема участие, но той каза вероятно не е бил в течение, че има достатъчно време, аз пътувах същата седмица в сряда, два дни след този разговор. И останах с впечатлението, че има доста добър разумен срок, в рамките, на който всичко може да се свърши“, спомня си проф. Чавдар Попов.
Дори не подозира обаче, че ще бъде потърсен още на следващия ден.
„Долових доста силно притеснение и смут, тъй като по всички правила на регламента аз действително трябваше да бъда там и да прегледам проектите, както и останалите членове на журито“, посочва още професорът.
„Но ми беше заявено, че това е също невъзможно, защото вече името ми фигурира в заповедта в конкурса за състава на журито и че няма как друго яче да стане, освен да взема участие“, споделя още той.
Мотивите за това решение са, че в противен случай нашето участие ще се осуети.
„Аз разполагах на практика с два три часа, за да мога да се запозная с двайсет и няколко проекта. Имайте предвид, че това са сериозни проекти, с доста обемисти текстове, придружени с визуализация. Сами разбирате, че това е една абсурдна ситуация – за толкова кратко време човек даже някаква най-обща представа не може да придобие“, разказва проф. Чавдар Попов.
От Министерство на култура обявиха, че следващо национално участие за биеналето ще има.
"България ще участва в биеналета всяка година. Имаме амбицията да се съизмерваме с най-големите в изкуството и архитектурата. За първи път с активното участие на държавата и на българските творци беше изработен ясен регламент и правила за участие. Идеята проектът да се избира с конкурс беше заложена в Статута, за да стимулира повече участници да представят разнообразни креативни и актуални проекти, а не за да фаворитизира отделен куратор“, посочва министърът на културата Боил Банов.
Според куратора Вера Млечевска винаги е много трудно изкуството да се оцени от хората. „Вие виждате, че не можем да постигнем консенсус върху обществени паметници, които съществуват отпреди……Хората имат разнопосочни вкусове какво е изкуство“, смята тя.
По думите й понякога съвременното изкуство изисква повече търпение и любопитство, отколкото нещо, което моментално разбирате.
Според Лазар Лютаков се повтарят едни и същи неистини. „Това ми се струва, че е типично за нашето общество, защото ние още страдаме от това и не можем да разберем, че не всичко е опит за измама и опит да се усвои от някъде нещо и да се играе на дребно“ отбелязва той.
Съвременното изкуство е културното наследство на бъдещето, затова въпреки скандалите и обвиненията, всички се обединяват около едно – че следващо национално участие трябва да има. А това през 2019 г. ще остави отпечатък за това как живеем.
