Оксана Бойко е родена в Санкт Петербург. Автор на репортажи и документални филми за Чечения и един от репортерите, които отразяват десетки пъти посещенията на Владимир Путин в чужбина. Оксана се присъединява към екипа на англоезичния канал "Русия днес" преди 10 години като в момента води публицистичното предаване "Противоположности".
Тя обича да защитава аргументите си и в ефира на чуждестранни канали. Сред хората, които е интервюирала са американския президент Джордж Буш - син, Ангела Меркел и Махмуд Ахмединеджад.
– До колко се чувства притисната Русия в момента?
– Преди всичко изказвам благодарност за представянето ми. Не мисля, че Русия се чувства притисната, макар че възприемаме ситуацията в света много сериозно. Струва ми се, че руснаците се отнасят много по-различно към възможността да се случи война, сравнено с европейците и другите държави. Ние загубихме много хора по време на войните и бихме искали да избегнем такава ситуация когато днешните напрегнати отношения биха могли да прераснат в конфронтация.
– Каква е целта на Путин в Сирия? На кого беше нужна руската намеса?
– От гледна точка на Кремъл това беше нужно на Русия и на руската държава. Официалната версия е, че Русия се бори в Сирия с международния тероризъм.
При нас е много дълга границата с бившите съветски, средноазиатски републики и имаме много мюсюлманско население - около 30 милиона. Затова се смята, че едно такова агресивно и екстремистко ислямско движение рано или късно би дошло в Русия.
От гледна точка на Кремъл, участието на Русия в сирийската кампания служи на целите на безопасността на самата Русия и втората цел, добавям го от себе си, е стремежът да се спрат и препятстват безкрайните войни, които се устройват от различните държави в Ирак, Либия, Сирия и в крайна сметка някой трябва да сложи край на това. Не знам дали Русия ще успее да го направи, но ми се струва, че целта, преследвана от Русия в Сирия, е така или иначе да има мир. Дали ще бъде реалност ще видим допълнително.
– До каква степен Русия е готова да защити режима на Башар Асад? До колко би повишила нивото на военното си участие?
– Не съм съгласна с постановката на въпроса. От гледна точка на Русия тя не защитава режима на Асад, а това, което е останало от сирийската държава – здравеопазване. Държавата от гледна точка на Русия смята, че ако се махне в този момент правителството на Асад, държавата ще бъде погълната от този голям терористичен интернационал, който присъства и в държави като Ирак.
А колко далеч би отишла Русия – нашите военни ми се струва, че ясно охарактеризираха действията, които са готови да предприемат, ако руските военни и инфраструктура бъде поразена от противник и ако бъдат осъществени удари по ракети и други форми за въоръжение, които биха заплашвали Русия и гражданите, и партньорите в Русия, в това число и самолети. Тук няма тайна и фактът, че руските военни го казват предварително. Те смятат, че това би предотвратило директна конфронтация между Русия и САЩ или Великобритания.
– Само до преди месец вярвахте ли, че отношенията между Русия и Европа ще се влошат толкова рязко след случая "Скрипал"?
– Не мисля, че отношенията Русия - Европа и Русия - Великобритания са едно и също. Съвсем не. Москва не признава, че този човек и дъщеря му са били отровени по заповед на Путин и че държавата Русия има общо с това. Хора в Москва смятат, че тук се преследва опит да се прекъсне затоплянето на отношенията между континентална Европа и Русия. Трябва да разберете, че търговските отношения между Русия и Англия не са кой знае какви и от това, че отношенията ще се развалят няма значение. Докато с Европа е друг случаят. Ние много купуваме и много продаваме на Европа. Затова, ако се влошат без съмнение двете страни ще се окажат под удар. Всички ще загубят от това, спечелили няма да има. И това е достатъчно добре разпространена гледна точка, че такава масирана атака първо от Великобритания и сега от САЩ преследва целта да влоши и да попречи на дипломатическите отношения между континентална Европа и Русия.
- Какво бихте попитали Скрипал ако можехте да направите интервю с него?
– Практически бих питала всичко, защото ние не знаем какво се е случило с него и с дъщеря му. Единственото което чухме е името на това семейство паралитични субстанции, с които уж били отровени. Не знаем как този нервно паралитичен газ се е оказал във Великобритания, кой го е докарал, по какъв начин са били заразени, какво е състоянието им в момента, къде се намират, как се чувстват. Искам да отбележа, че Великобритания е държава, която е лидер в света по камери за външно наблюдение. Ако сте били в Лондон или други градове - има камери на всеки ъгъл. Не може да направиш крачка без да попаднеш в зоната им. Месец по-късно нямаме отговори на базовите въпроси по отношение на това престъпление. Независимо от това Великобритания прави големи крачки да накаже Русия без да обясни какво се е случило в Солсбъри.
– Тези камери, за които говорите има хипотеза, че са дали необходимото доказателство, за да са толкова категорични в Лондон по отношение на Русия.
– Тогава смятам, че нищо не би трябвало да задържа Лондон да представи на обществеността тези доказателства. Това не е въпрос на престъпление или нещо свързано със специалните служби. Това, в което обвинява Великобритания е много сериозно. Те обвиняват държавата Русия и президента на Русия, че са извършили въоръжено нападение с използване на бойни отровни вещества. И ако това е така, ако това се случи в Русия тя би го сметнала като нападение на друга държава. При това независимо от цялата сериозност на това обвинение Великобритания не активира член V за колективната защита и не предприема други действия по линия на безопасността.
Всички действия на Лондон до момента са в плоскостта само на пропагандата или да отзовава дипломати. Това не е начин да се отговори когато има нападение на собствената ви държава. Затова много хора при нас смятат, че още първоначално тези обвинения преследват политически цели и имат политически характер. Те нямат общо с безопасността. Говорите за Путин, но нека си представим наистина, че това вещество са го закарали в Лондон – ние искаме да знаем дали това вещество го има още някъде. Някой може да го пази, може да има опасност други да бъдат отровени. И дори това вещество да е произведено в Русия може да е откраднато и е в интерес на хората това да се пресече. Великобритания не предприема стъпки в това отношение и допускам, че Великобритания разбира, че няма никаква заплаха от страна на Русия.
