Писателката Здравка Евтимова гостува в предаването "120 минути", споделяйки мнението си за съвременните будители, ваксините, знанието и онлайн обучението.
"Ние сме преди всичко човешки същества и желаем да бъдем здрави. Всеки има свои мотиви за ваксината. Важно е да се даде широко поле на изява на хората, които наистина знаят и ще те уверят кое е по-доброто. Решение, основаващо се на насилие, до никъде няма да доведе." - твърди тя.
Напоследък темите за разговор около нея са свързани предимно с ковид ситуацията. Споделя, че самата тя се е ваксинирала, защото се среща и работи с хора от различни страни, както и заради семейството си.
От последното си пътуване и среща с писатели в Хърватия се връща със силни впечатления за чистотата там.
"Хората имат много висока отговорност - в аптека влиза един човек, ако има опашка, чакат навън, на открито, на разстояние един от друг. Не видях хвърлен фас, чашка или хартийка. Питах дали ги глобяват, не, не ги глобяват. А всички спортни площадки са пълни постоянно. Не видях да ходят и да пушат млади хора." - разказва тя.
Според писателката будител може да бъде всеки човек: "Когато имаш приятел и той ти даде добър съвет - този човек събужда човешкото в теб. Той ти дава полет. Когато иска да те критикува, критиката може да бъде поднесена и като скалпел, който се забива в мозъка, и като лекарство, което лекува. Будителят е лекарството."
Трудните времена за Здравка Евтимова са предизвикателство, защото за нея "трудната радост е истинската." Такъв е и съветът й към всички, за които онлайн обучението в момента е трудност - "Трябва да минем през ситуацията. Като станем по-твърди към себе си, ще постигнем повече. Изправени пред препятствия, трябва да съберем цялата си упоритост, за да ги прескочим."
Самата тя има двама внуци, които са в първи и втори клас. Споделя, че им липсват закачките, това да се скарат и да се сдобрят, но най-вече присъствието на учителя. Съветва ги да внимават много със заниманията с компютъра, защото "никой не може да замени учителя и съучениците".
На въпроса защо разумът отстъпва на емоциите тя отговаря така:
"В същността на човека е в трудни ситуации да надделее отрицателната емоция. Но тя заличава човека, който ги изпитва, най-хубавото в него заличава - неговия талант. Вместо да работиш за това, което ти е светло, започваш да губиш светлината и това те ожесточава. Ожесточението те заличава."
