Почти с две години е намаляла средната продължителност на живота в България след 2020 година и вече е под 72 години (71,9).
Най-драстично е намаляла в селата, а най-кратък е станал животът в област Видин – там живеят средно 69,4 г. При мъжете във Видинско средната продължителност на живота е още по-ниска – средно около 65 г.
Спад в продължителността на живота у нас се отчита след началото на COVID пандемията.
65-годишният Боян Асенов от видинското с. Ружинци казва, че много негови съселяни са починали по време на пандемията. И след като отмина пандемията обаче тенденцията за по-висока смъртност продължава.
Най-много починали от COVID-19 на глава от населението в цяла Европа има именно във Видинско. Но и най-малко се ваксинирали от цяла България и от цяла Европа – едва 23% от населението. За сравнение в София, където мъжете живеят почти 6 години по-дълго от тези във Видинско, 50% са се ваксинирали срещу коронавируса.
„Ако направите връзка между броя на починалите от пандемията и броя на ваксинираните и го сравните с другите страни, нещата са съвсем ясни. Така пак идваме до образователния ценз. Тези хора в крайна сметка са жертви, защото всички тези неща, отнеха много човешки животи“, коментира бившият социален министър Лидия Шулева.
Във Видинско не вярват и на науката, и на властта. Не вярват даже на очите си, но вярват на конспирации.
„Това е изключително опасно и изключително цинично поведение от страна на хората, които активно манипулират общественото мнение за една или друга своя цел. Резултатът е много ужасен, защото тези хора вярват в конспиративни теории. Това се оказа край на стотици човешки животи“, смята социологът Боряна Димитрова.
Кметът на друго видинско село Дражинци Кръстю Джонов казва, че 10% от населението в селото е починало от началото на пандемията досега.
Световни изследвания на най-дълголетните общности в света показват, че здравите семейни връзки също са решаващи за дълголетие. Иначе казано – самотата убива и е основен фактор за по-кратък живот.
„Това са местата, в които хората живеят в сплотени общности. В които има здрави връзки между поколенията между семействата. Изобщо това възрастните хора да се чувстват ценени, да се чувстват уважавани, да имат преживявания в една сплотена общност се оказва един много съществен фактор върху продължителността на живота. На човек му става тъжно и по различен начин преживява стреса, депресията, ако се усеща сам“, коментира Боряна Димитрова.
В най-бедните региони на България най-много възрастни хора, които изживяват сами старините си.
Бившият социален министър Лидия Шулева е убедена, че е нужна национална стратегия за грижа за самотните вързастни хора.
„Това, което аз бих предложила, е идея на Съвета на жените в бизнеса, в който аз членувам. Крайно време е да се помисли за създаване на един фонд в България, наречен „Дългосрочна грижа“. Това е изключително важно, тъй като за много от възрастните хора вече няма кой да се грижи. Техните деца, знаем голяма част, са в чужбина – твърди, се, че 2 млн. българи са в чужбина. За самотни възрастни хора, включително голяма част тях болни няма кой да се грижи.
Доказателство, че сплотеността в обществото влияе на продължителността на живота е разликата в показателите на област Видин и област Кърджали.
Пандемията от COVID-19 и самотата са само част от факторите, довели до по-краткия живот у нас.
Какви са другите фактори, които намаляват средната продължителност на живота в България – гледайте във видеото!
