На площ 19 пъти колкото България живее население колкото на град Ямбол.
Ако са разпределени равномерно, на територия колкото цяла София, биха живели общо 13 души, а най-близкият човек ще е на шест километра от теб.
Ако цялата тази пустош е покрита с лед - това е Гренландия. С размера на цяла западна Европа, Гренландия има 56 000 жители. Стандартът на живот e повече от два пъти по-висок, отколкото в България.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
„Направете Гренландия велика отново“, заяви синът на Доналд Тръмп пред привърженици на баща си, след като се появи изненадващо в столицата на Гренландия Нуук.
Малко по-късно на пресконференция новият президент на САЩ заяви, че не би могъл да изключи използването на военна сила, за да поеме контрола над Гренландия.
Контролът на ледовете и водите около северния полюс се превръщат във важна тема в световната геополитическа надпревара.
Причините са три – военни, заради стратегическото положение на Арктика, търговски – това е най-прекият път за стоки между Китай, Европа и Америка. И богатството от природни ресурси.
Глобалното затопляне прави водите годни за плаване на търговски кораби във все по-голяма част от годината. Китайските стоки биха пътували значително по-бързо, ако преминат по пътя, който Китай вече нарича „ледения път на коприната“ без да се притесняват от мусоните в Индийския океан, въоръжените пирати или таксите през Суецкия или Панамския канал.
Осем са страните членки на Арктическия съвет (САЩ, Русия, Канада, Норвегия, Дания, Швеция, Финландия и Исландия). За огромно неудоволствие на Вашингтон, тази територия поражда все по-големи апетити и в Китай, който е със статут на наблюдател в Съвета, но се представя като „почти арктическа страна“.
Русия държеше Китай далече от Арктика, но след началото на войната в Украйна, зависимостта на Русия от Китай принуди Москва да предостави на Пекин стратегически желания достъп до ледения път на коприната.
Смята се, че това е една от сделките, които Си Дзипин сключва с президента на Русия Владимир Путин при визитата си в Москва през 2023 година. А пътят за пренареждане на световния ред, каквато амбиция има Китай, минава през Арктика.
Китай и Русия разработват Арктика заедно.
От руска страна комисията за Арктика се оглавява от генералният директор на „Росатом“ Алексей Лихачов, а от китайска - Лю Вей, министър на транспорта на Китай.
През юни миналата година на Петербургския международен икономически форум китайският бизнес и „Росатом“ подписаха писмо за намерения за създаване на общо предприятие за корабостроителство и целогодишна контейнерна линия. Китайските корабни компании почти са удвоили броя на плаванията по Северния морски път само през 2024 година.
Атомните ледоразбивачи играят стратегическа роля в развитието на морския товаропоток по маршрута с дължина 5600 км покрай северното крайбрежие на Русия. В момента се осъществява мащабна програма за разширяване на флота ледоразбивачи с ядрени двигатели.
Ледоразбивачът „Чукотка“ - петият нов кораб по проекта – бе спуснат на вода в Балтийската корабостроителница в началото на ноември. Той е оборудван с два реактора и може да преодолява лед с дебелина три метра. Очаква се да влезе в експлоатация през 2026 година.
На фона на тази китайско-руска политика за контрол на Арктика в играта влиза Доналд Тръмп. При Тръмп САЩ ясно заявяват волята си да дадат отпор на руско-китайската агресивност към територията. И причината за ключовата роля на Арктика далече не се изчерпва с търговията.
САЩ са загрижени за засиленото военно присъствие на Русия в полярната област след нашествието в Украйна.
В интервю за германския вестник Welt am Sonntag вече бившият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг посочи, че Арктика е от „голямо стратегическо значение“, а Русия е засилила дейностите в богатия на ресурси регион, като е отворила отново бази от ерата на СССР и „разполага и изпитва нови модерни оръжия там като хиперзвукови ракети“.
САЩ ще увеличат военната си готовност и наблюдение в Арктическия регион на фона на засиления китайски и руски интерес и рисковете от ускоряващите се климатични промени. Това става ясно от нов доклад на Пентагона.
Необходими са мерки, „за да се гарантира, че Арктика няма да стане стратегическа сляпа точка“, тъй като топящият се лед прави региона по-достъпен икономически и военно, се посочва в доклад на министерство на отбраната на САЩ от 2024 година.
От документа става ясно, че Китай е „единственият стратегически конкурент с волята и все повече със средствата да пренареди международния ред“. Без да има достъп до Арктика, Китай вече е сложил ръка върху стратегическия път чрез руската зависимост от Пекин. А растящото противопоставяне на двете световни суперсили Китай и САЩ се пренася и в ледовете на Арктика.
А ако сложите права линия между най-източната част от Европа, например Варна и най-западната част на САЩ, например Сиатъл, е вероятно да изненадате, че тази права линия минава през Гренландия.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase