И тази седмица продължиха стъпките на България към Еврозоната с единодушното одобрението на 27-те лидери от Европейския съвет.
От 1 януари догодина обмяната на левовете в евро в малките населени места, където няма банки, ще се случва в пощите.
Какъв е рискът от измами по селата, ще се появят ли на „търговци на валута“, предлагащи бърза, но неизгодна обмяна?
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Марин Николов с поглед към историята на „чейнчаджиите“ от прехода - някогашните търговци на долари и марки от края на социализма. Как работеха валутните спекуланти тогава и колко са възможни в сегашната ситуация?
Да си представим, че вече сме в еврозоната. Месец януари. Пред стара селска поща чакат на опашка възрастни хора с левове за обмяна в евро. Банкнотите временно са свършили. И се отваря врата за спекулантите - продавачи на евро за над 2 лв. например. Или измамници с фалшиви банкноти.
„Най-вероятно ще се появят хитреци, които точно така на опашката ще се опитват да спекулират със страховете, в дома на хората да звънят може би преди самата дата или малко след приемането“, коментира икономистът Петър Ганев.
Спекуланти с курса на еврото са възможни само на тъмно и там, където няма контрол, казва още икономистът. Подобно на някогашните „чейнчаджии“ - валутни търговци от края на социализма, предлагащи смяна на левове с долари и дойчемарки, нерядко в комбинация с измами. Онези първи предприемачи на прехода, чието знаково място бе легендарната сладкарница „Магура“ близо до НДК в София.
„Тогава бях в гимназията и като всеки млад човек, и аз така имах желание да имам хубави дрехи, да имам хубави очила, да ходя по заведения, разбира се, тези неща по това време беше много, много трудно човек да ги има“, каза Явор Давидов.
Тогава по закон смяната на валута е престъпление, но Явор и стотици негови съвременници са ставали многократни клиенти на „Магурата“. Причината - да си купят западни стоки. В онези времена това е ставало само с долари или германски марки. И само в магазините „Кореком“ - въведени от властта заради валутен дефицит в страната.
„Трябва да намериш долари, аз тогава съм ученик, баща ми трябва да има приятел, който е бил в Либия, в Кувейт, за да може да купи от него долари, впоследствие бяха бонове, за да може да си купя дънки, да кажем, или нещо от „Кореком“. Както обичахме да казваме тогава, прословутия аромат на „Корекома“ - миришеше на капитализъм. И долари се продаваха, разбира се“, каза още Явор.
Официално през 80-те в България един долар е бил равен на малко над 1 лв. Така е обаче само според курс, административно фиксиран от държавата. Реалността на свободния пазар е различна - един долар се е равнявал на сумата от 5 до 10 лв. Курсът варира през годините след 85-та. Печалбата от разликата отивала у „чейнчаджиите“ - предприемчиви хитреци, които благодарение на връзки в чужбина, успявали да набавят долари и марки на изгодна цена. И да ги предлагат на места, които всеки знае, макар и извън закона. В София нарицателни са „Магура“, Кравай Цум или оборотния Слънчев бряг, спомня си дългогодишният криминален журналист Йово Николов.
„Печалбата идва от курс купува-курс продава - това е една паралелна икономика, която позволява хората да се откъснат от сивотата и на социалистическият начин на живот. Всъщност, хубавите стоки се набавяха чрез долари и марки, с които се пазаруваше в известните „Корекоми“. В Бургас и Варна имаше шевшандри. Това са пак вид „Корекоми“, но това са магазини за моряци. Трябва да имаше международни моряшки паспорт, за да пазаруваш в него“, обясни Николов.
Маркови джинси в „Кореком“ например са стрували около 35 долара, което на черния пазар е означавало около 280 лева, според документи и разкази на очевидци от онова време. Бутилка марково уиски е вървяла за 25 долара – или около 200 лева.
Радиокасетофон се предлага 120 долара, т.е. над 900 лева според черния курс. Съвременниците на „чейнчаджиите“ обаче помнят не малко случаи на измами. Схемите дори получили имена според уличния жаргон.
„Караминол, санже, жмел.Това са видове измами, които се правят по време на смяната на валутата“, каза Йово Николов.
„Аз самият съм си купувал долари пред „Корекома“ на хотел „Рио“ и то ни беше страх. Да няма някой полицай и вече рискът да те измамят беше голям, защото всичко ставаше за една секунда. Даваш му парите - взимаш. Нямаш време да проверяваш, да броиш“, спомня си Явор.
Или за друг вид измама – обмяна при посредник.
„Намираш човек, от който ще си купиш долари. И той ти казва - Ела с мене сега, защото доларите не са в мене, защото ни следят. И отивате пред един фризьорски салон. Ти оставаш отвън. Влиза той при фризьора, той ме поглежда, кима с глава и казва, да, О.К. вече съм спокоен, че той знае от кой ще взема доларите. Измамникът си взима парите, които аз му давам и си тръгва. След 10 минути влизам аз, както сме се уговорили при фризьора и му казвам - нали, какво стана с доларите? Той, какви долари? Ти трябва да се подстрижеш“, обясни още Явор.
„Чейнчаджиите“ си спомня и Борислав Даскалов, някогашен служител на вече бившето управление за безопасност и охрана по време на социализма - УБО. Даскалов разказва, че като част от елитната охрана на държавния глава Тодор Живков, е помагал и на МВР в борбата срещу спекулантите от началото на 90-те.
„И ненапразно голямата акция на „Магура“, знаете, когато се изхвърляха буквално германски марки в кошовете, левове се изхвърляха в кошовете, тук на НДК, точно тук до нас беше акцията, точно срещу „Магура“. Аз бях пряк свидетел на това, което се случи точно в този ден. Хората на властта бяха предупредени, те не се появиха в този ден на „Магура“, другите изгоряха с доста“, каза Борислав Даскалов.
Бившият служител на УБО потвърди, че някои от тогавашните „чейнчаджии“ са имали закрила от властта. Неслучайно и години наред известните на всички места за обмяна са работили като средища на сивия бизнес. И назовава няколко малки имена
„За пример, на „Магура“ си беше отявлен Жан, Бате Жан. Любо и Стоил се появиха тогава в кризата с марките. Любо и Стоил бяха в Банкя, в охраната на Живков. Не само те, имаше и такива, които не са на случайно ниво, не са били в нашите служби, но ги имаше. Аз ви казвам, тук протекцията, чадърът и подкрепата на някой, стоейки зад някой, даде възможност голяма част от тези хора да направят първоначално натрупване на капитали или така наречената спекула, която не е наказуема и до ден днешен“, заяви той.
„Имало е преследване на такива „чейнчаджии“, но то е било спорадично и с определени цели. Примерно, Карамански, Иво Карамански, който е един от босовете на организираната престъпност в средата на 90-те. Една от присъдите му е, че е разпространял фалшиви долари на „Магурата“ в края на 80-те години. Присъдата му е за 10 месеца в Централен Софийски затвор я излежава. Повечето хора от силовите структури от средата на 90-те години също са преминали през „Магурата“. Част от тях са свързани с измами“, каза Йово Николов.
Днес за разлика от тогава, обмяната на валута е съвсем законна. Спекуланти на черно обаче са възможни както, сред по-неинформираните хора, така и в помощ при пране на пари. Защото при обмена на повече от 10 000 лева в банките има изискване да докажеш произход на парите си.
„Давам ви пример. Аз съм пускал декларации примерно 3-4 години. Те са или плюс 10 лева, или 5 лева, или някакви дребни пари. Изведнъж, в деня Х, аз обменям в банката 100 хиляди, или 1 милион. И тук НАП, ДАНС, трябва да кажат, чакай бе Алан Коолу, ти даваш нулеви декларации, ти си на някаква минимална заплата, изведнъж къде са ти парите?“, обясни Даскалов.
Черните търговци на валута - напротив - могат да обменят големи суми пари бързо и анонимно, без нужда от доказване на произход. Според икономиста Петър Ганев контролът срещу спекула и измами при обмяната е главно в ръцете на МВР. И дава съвет как хората с повече пари в брой да извършат обмяна в евро:
„Нека изчакат официалната дата, която ще стане ясно в началото на юли, но лятото, есента, да се свържат със своите роднини и просто да отворят една левова сметка, да вкарат парите там в най-обикновена левова сметка, която ще се превалутира автоматично на първи януари.“
Изпратихме запитване на МВР какви мерки за охрана и противодействие срещу незаконни търговци на валута предвижда евентуална обмяна на банкноти от януари. Оттам отговориха, че все още е рано да ги планират. Увериха ни, че предстои подробен набор от мерки, съгласуван с БНБ, данъчните, КЗК и други институции.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
