Понякога родителите си мислим, че на нашите деца им е лесно в училище. Имат учебни часове, почиват си в междучасията, създават приятелства със съучениците си, хранят се в училищния стол и денят е прекрасен. С две думи - Живот си живеят. Една майка обаче влезе в ролята на четвъртокласник, за да види с очите си какво се случва в училище. Предизвикателството отправи директорът на 51-во училище в столицата - Асен Александров.
Пред bTV той каза, че това е дългосрочна политика на 51-во училище, за да подобрят комуникацията между родители, учители и ученици. Три майки са участвали в предизвикателството, обясни директорът. Едната майка обаче не е издържала, останала е до 15 ч., а другите са се справили.
Денят е четвъртък, а часът 7:30 сутринта. Както обикновено, Милена и синът й Теодор бързат към спирката на автобуса, за да стигнат навреме за училище. В 8 ч. сутринта започва занималнята на четвъртокласниците.
„Будя го около 7 ч. или по-рано, за да има време да се разсъни, което е доста дълъг процес при него и най-късно в 7:30 ч. да тръгнем, за да може да стигнем навреме“, казва Милена Гогова.
Днес Милена влиза в ролята на четвъртокласник, за да тества себе си - дали би издържала 10-часовия учебен ден. Предизвикателството е част от конкурса "Един ден ученик в училище", организиран от директора на 51-о училище "Елисавета Багряна".
"Първо, всеки един възрастен иска да се върне в училище. Второ, искам да видя какво той прави по време на час, как се държи, какво научава. Да видя как се чувстват самите учители. Как върви целият ден. Интересно ми е", сподели Милена.
Синът й Теодор се шегува, че любимият му предмет е междучасието, а раницата му тежи, колкото 50 ябълки по сто грама. Сам е направил изчислението, което в някои случаи се оказва точно, а в някои - раницата е много по-тежка. Това е и един от основните проблеми, с които Милена се сблъска всяка сутрин.
- Тръгвайки, виждам едно залитащо по стълбите дете, с една ужасно тежка раница, на което му се спи.
- Мерила ли сте раницата, колко е тежка?
- Имало е случаи, над 8-9 кг дори, в зависимост от това какъв е денят и какви предмети има. Помагам му, нося я и не мисля, че се лигави, когато каже, че му е тежко".
Понякога раницата тежи дори повече от 10 килограма, ни казва една от съученичките на Теодор – Мая.
В занималнята се събират четвъртокласници от две паралелки, което прави между 25 и 30 деца на ден – с различна програма и различни домашни. И за госпожа Полина Кожухарова не е лесно да задържи вниманието на толкова много деца за толкова дълго време.
„4-ти клас имат доста сложни по обем домашни, което зависи от учебния материал. Наистина са доста натоварени. Това са деца, не са роботи, не са машини. Те имат нужда от игра, имат нужда от развлечение. Хубаво е да се редуват задачите с учебния материал с нещо разтоварващо. Аз например правя по-чести почивки, за да не се натоварват прекомерно“, заяви Полина Кожухарова, учител в 51 СУ "Елисавета Багряна".
И така, след кратко междучасие се връщаме в час, за да видим как Милена се справя с домашното.
„Пишем още първото. "Стигнахме до "Човекът и природата" и търсим какво се случва, когато добавиш сол във вода, но аз не го намирам в учебника и последната част ще остане ненаписана", каза Милена.
Вече е 11 ч., а Милена е прекарала три часа в писане на домашни. Предстои дълъг ден, защото следобед започват учебните часове.
"Когато чуеш "ученик" и си казваш: "Ехх… на тях им е лесно! Те не ходят на работа. Всъщност ще се окаже да си ученик, е по-трудно, отколкото да ходиш на работа", добави Милена.
Но преди да започнат учебните часове, децата имат малко време за почивка и за обяд – в училищния стол.
„Имаше супа от риба, боб с кюфтенце, хляб и плод ябълка, а обядът струва 4,50 лв.“, поясни Милена.
Часът е 1 следобед, 5 часа след началото на учебния ден на четвъртокласниците. Сутринта – занималня, сега – първи учебен час.
Оттук насетне отговорността за 4 "в" клас поема тяхната класна – Елена Димитрова. Следват 40 минути час по литература, в който децата трябва да се запознаят с ново литературно произведение. Нужна е пълна концентрация, защото следват и въпроси от госпожата.
Наближава 2 следобед. Краткото междучасие е шумно. И докато децата разменят няколко думи помежду си, следващата учителка вече е дошла. Предстои часът по физическо възпитание.
„Ще разгреем цялото тяло с упражнения в движение и на място, и след това предстои една игра – с топка на мрежа. Има моменти, в които им е трудно да се концертират, но когато има игри със състезателен дух, те обичат да побеждават, това е начинът да ги държа концентрирани“, разказа Венера Миладинова, учител по физическо възпитание.
Часът е 2:30 следобед, а Милена вече има своите първи впечатления:
- Присъствах на изключително шумна занималня сутринта и опитите на госпожата да ги укроти бяха неуспешни. И не мисля, че е нейна вина. Така, че преди да укоряваме учителите, е хубаво да дойдем тук и да видим за какво става въпрос.
- Имате още часове но, до този момент мислиш ли, че трябва да се промени нещо в програмата на сина ти?
- Да. Днес аз го опознах на още 30% от това, което съм познавала от него у дома за тези 10 години. И виждам къде му е трудно и къде трябва да наблегнем, за да е по-добре.
Часът е 3 следобед. Четвъртокласниците вече са прекарали седем астрономически часа тук. Предстои часът по английски език. Следват поредните 40 минути, в които децата трябва да бъдат напълно концентрирани.
„Те са деца, разбира се, на вас ви е ясно, че те не могат да бъдат 40 минути заковани на едно място и да мълчат. Ще има шум, ще има разсейване, но децата имат желание да научат ново“, каза Весела Павлова, учител по англ. език в 51-во СУ "Елисавета Багряна".
И така следват още часовете музика, български език и последен час по "Човек и природа".
Часът е почти 6 вечерта, а Милена и всички четвъртокласници трябва да слушат внимателно урока за "Кръговрата на водата". Децата се оказват истински герои - макар да прекарват по 10 часа в училище, казват, че умората е лека. И ако си мислите, че в 6:10 ч. вечерта е приключил денят за един четвъртокласник, то много се лъжете.
- Сега е 6:10 ч., прибираш се вкъщи и какво ще правиш?
- Ами, по принцип аз сега отивам на балет до 8 ч. вечерта. После се прибирам вкъщи, ще си оправя раницата за утре и ще си лягам, сподели Яна Дамянова, ученик в 4. клас в 51-во СУ "Елисавета Багряна".
Г-жа Димитрова не крие, че е горда с класа си, но е категорична, че времето на децата трябва да се разпредели по друг начин.
„Наистина умората си казва вече думата, макар те да не я квалифицират като умора. Ако имах вълшебната пръчица за промяна, щях да променя начина на организация, който няма как да бъде взет на ниво училище или ниво клас. Да имат време за почивка, за учебните часове, но и за своите хобита. Не да се прибират в 8 вечерта. Кога общуват със семейството, кога общуват с приятелите си?“, отбеляза Елена Димитрова.
И тя е изтощена, признава си, но я държи това, което държи всеки учител. „Определено усмивките и вдигнатите ръце в края на часа, показвайки обратна връзка, че знаят, ето тази емоция, тази енергия държи всеки учител, сигурна съм в режим на готовност от начало до край“, категорична е Елена.
И по всичко личи, че Милена е най-щастлива от края на този дълъг ден.
- Какво си мислиш за учителите сега, след като прекара този ден тук?
- Аз не си го мисля отсега, но сега още повече се затвърждава, че добре, че има хора, които могат да издържат, за да обучават децата ни, защото е много трудно. Със сигурност не е нещо, което може всеки, изисква страшно много професионализъм и търпение. Шапка им свалям! Доста е дълъг денят и е доста динамично. От час в час, ангажирани са децата, нямат много време за спокойни дейности. Не мога да кажа, че съм уморена, но не знам дали бих го повторила.
И това, че издържа 10 часа на училище, Милена заслужва нещо специално, според сина й Теодор: голяма шестица.
Седем вечерта. Краят на този ден и за нашия екип. Само един сън разстояние и утре маратонът за децата и учителите започва отначало.
