В края на октомври едно сърце спря да бие завинаги. 23-годишният Данчо, който имаше нужда от сърдечна трансплантация, не дочака донорско сърце. Но до последно се бореше и се надяваше. Това поставя много въпроси пред нас като общество и пред държавата като институция.

Чакащите към този момент за ново сърце са 40 души. И не е ясно каква ще бъде съдбата им на фона на броя извършени сърдечни трансплантации на годишна база.

Снимка: btvnovinite.bg

През 2020 г. е извършена само една сърдечна трансплантация у нас, а през тази - само две. 40 души чакат, а Йордан не дочака.

Йордан беше първият българин, на когото бе поставено американско изкуствено сърце в лявата камера през февруари 2019 г. Това беше единственият шанс за него, докато чака донор.

През тази година обаче състоянието му се влошава, а сърцето му окончателно се уврежда.
Налага се ново изкуствено сърце – този път в дясната камера. За да го поддържа жив. Отново, докато чака донор.

Йордан не успя да се върне към плуването. Не дочака и донорско сърце. Но каузата - борба за повече трансплантации и спасени животи у нас, му остава жива.

Много е тъжно да гледаш едни млади хора, облечени в черни дрехи, и носят ковчега на Данчо, плачейки. Приятелите му ме питаха: „Защо не се намери сърце за Данчо за година и осем месеца?“, сподели София Пенчева, майката на Данчо.

„Оказа се, че е много трудно. Не успях да му помогна въпреки молбите към здравния министър, обществото, изпълнителната агенция“, сподели София.

Снимка: btvnovinite.bg

Майката на Данчо разказа, че е звъняла постоянно на „Медицински надзор“, за да пита за донорски ситуации, помолила е министърът да организира среща с директорите на големите болници, но отговор не е имало. Самата тя е звъняла в реанимациите, за да пита за наличието на донори, но резултат не е имало.

Според София основният проблем е, че хората нямат достатъчно информация за донорството и се страхуват, именно защото не знаят много по темата.

„Кога последно чухме нещо за донорството? На Международния ден на донорството. Едни хора садиха рози, а трябва да посадят мозък и сърце“, заяви майката на Данчо.

В информирането за донорството трябва да се включат и родителите, и учителите, смята София.

„Донорството не иска молитва, иска дела“, казва майката на Данчо, която е категорична, че ще продължи борбата, за да може тези хора, които очакват трансплантации, да бъдат оперирани и да продължат да живеят.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!