Нищо в детството на 23-годишния днес Йордан Пенчев не предвещава срещу каква заплаха ще се изправи. „Беше много живо и енергично дете, никога не съм предполагала, че това супер живо, супер палаво дете ще има нужда от ново сърце“, разказа в студиото на „120 минути“ майка му София.
Днес той е до нея с помощта на устройство, което се събира в чантичка. Изкуствено сърце, което го държи жив, но това не може да продължи безкрайно.
След тежка вирусна пневмония на 10-годишна възраст Йордан започва да се изморява лесно, да усеща задух. Диагнозата е тежка – придобита дилатативна кардиомиопатия.
Въпреки това, до ноември 2018 г. младежът води нормален живот. Тогава, обаче, получава тромби в двете сърдечни камери. „Това беше първият ужас – два големи смъртни тромба стоят в двете му камери и чакаме или да се откъснат и да го убият, или да се резорбират от силните медикаменти, които му бяха изписани (…) Това беше едно дълго чакане, в което запивахме с него и спяхме ръка за ръка, той не беше сигурен, че ще се събуди на другата сутрин“, разказа София.
Йордан оцелява, но сърцето му вече е твърде слабо. Трябва да се сложи изкуствено, а в болницата няма и процедурата отнема време – а времето на момчето изтича. Майка му разказа, че след непрекъснати контакти с МЗ и с фирма вносител са намерени две сърца, с които надежда за нормален живот получават Йордан и жена, която е в същото състояние като него.
„Това е един живот на ток“, разказа Йордан. Батериите издържат 16 часа, когато спи, сърцето му е включено директно в контакта. Може да живее така 5-6 години, но изходът е само един – трансплантация. А у нас трансплантации се правят рядко поради липсата на донори. В същото време над 40 са чакащите.
Каузата на София и Йордан е да се приеме донорството по презумпция. Според майката не е правилно в скръбта си близките на починалия да вземат тежкото решение за неговите органи, трябва това да се решава от човека още приживе.
Какво иска тя да каже на всички, които са научили нейната история: „Искам да видят страха и болката в моите очи, но да запомнят жаждата за живот в очите на Дани!“.
