42-годишната графична дизайнерка Марияна Резова е с изкуствено сърце. Апаратът поддържа организма ѝ от началото на годината. Сега е в листата на чакащите за сърдечна трансплантация.
Проблемите започват преди години: „2015 г. по празниците този момент беше – почувствах се зле, аз не съм боледувала по принцип, нещо сериозно не съм имала като заболяване. Почувствах се недобре, започнаха изследвания, а то… коледни празници - имаше периоди, в които не работеха личните лекари, други лекари и почнахме от един лекар, на втори, на трети – не могат да установят какво е. Докато в един момент получих задух, отоци по краката, отидох на кардиолог и той ми каза: „Както си тука - направо в реанимацията, в Клиниката по кардиология реанимацията." 3 дена бях там на ръба дали ще оцелея или не, но – слава Богу, оцелях“.
Така след дълго лечение апаратът се превръща в единственото ѝ спасение. Днес все още не знае каква е била първоначалната причина за боледуването. И заради големите предизвикателства, казва че живее втори живот.
По думите ѝ у нас е проблем, че при донорска ситуация трябва да се търсят роднините на починали, което отнема време.
„Испанският модел е във всяка болница има лекар координатор на трансплантациите. Този лекар това му е най-важната работа, сутрин като отиде - да ходи по отделенията и да следи болните за евентуални признаци на смърт, за да може, той я установява и прави комуникацията с роднините на починалия, много изследвания се правят - както и на кандидата за донорство, така и на починалия, правят се скенери и т.н.“, обяснява Марияна.
Затова и там се чака по месец-два за трансплантация, докато у нас години наред болните се налага да мъкнат със себе си тежките батерии, които ги поддържат живи.
Тя разказва, че у нас подобна грижа на системата липсва. Обръща се обаче към д-р Незабравка Чилингирова, която отговаря за листата на чакащите за сърдечните трансплантации: „Тя е нашият ангел. Не знам, не знам кой би, не знам как да изкажа благодарността си към нея, по принцип тя е много скромен човек, и такива излияния… но тя знае, че ние я обичаме и ѝ благодарим“.
Марияна казва, че емоциите са също толкова силни - макар и с изкуственото сърце. И ще продължава да се бори с надежда, защото иска да живее – заради семейството си.
