Днес гражданите на Република Северна Македония избират петия президент на страната си. Както често се случва на Балканите, и този избор е наричан „съдбовен”.

Снимка: btvnovinite.bg

Специално за предаването „120 минути” кандидатът на управляващите Стево Пендаровски даде интервю пред репортера и водещ на bTV Иван Георгиев.

„Трябва да работим за онова, за което ни избират гражданите. А те ни избират, за да направим живота по-добър за тях. А не да питаме дали в 19 век Гоце Делчев се е чувствал македонец, или се е чувствал българин. Или кой е бил Тодор Александров. Или да строим паметници на площада на личности, които 90% от хората не ги познават. Не си избран да се връщаш в античността 23 века назад”, категоричен е Пендаровски. 

Снимка: EPA

Женен с едно дете, той е почитател на югославските групи „Бело Дугме” и „Леб и сол”. 56-годишният Стево Пендаровски е едно от новите лица на македонската политическа сцена. Допреди 5 години има по-скоро второстепенна роля – като преподавател, юрист и експерт по сигурността. На предишните избори е кандидат за президент на опозицията, но губи на втори тур срещу Георге Иванов. Днес е национален координатор за НАТО и олицетворение на македонските амбиции за интеграция в западните съюзи и подобряване на отношенията със съседите.

Снимка: EPA

Замислете се, ние не можем да изградим железопътна линия към България вече 30 години! Това е срамно за моята държава. Срам за моята държава! Едва сега това правителство реши да свърже Скопие с Прищина, с Косово. Можете ли да повярвате – Косово е все още международно, ненапълно призната държава и своята част от тази магистрала Скопие – Прищина, която е 90 километра, я изгради наскоро. Ние едва следващата пролет ще я правим. Защо? Защото междувременно дадохме 1 милиард евро за паметници, за които никой не знае защо са сложени там, освен че парите са откраднати от този народ”, каза Пендаровски. 

Предизборната кампания край Вардар е белязана от договора с Гърция и новото име на Северна Македония. 

Снимка: btvnovinite.bg

Мисля, че това е добавка, която трябва да приемем, защото нищо не отнема от нашата идентичност. Това е най-важното нещо. А какво прави? Географската добавка само прецизира в кой дял от географска Македония се намираме ние. Нищо повече, нищо по-малко. Това, че се уточнява къде се намираш в този регион, не означава, че си по-малко или повече македонец. Чувството, самочувствието кой си и какъв си е твое”, подчерта Пендаровски.

„И новото име, и политическият договор с Гърция са от еднаква важност за бъдещето на държавата, за по-доброто бъдеще на държавата, какъвто беше и референдумът за независимост от 8 септември 1991 г.”, допълни той.

Пендаровски нарича договора за добросъседство с България исторически, но съвсем не първият в историята.

„Това е 1999 г. – договорът „Костов – Любчо Георгиевски”. Работих три години с покойния президент Борис Трайковски – много добре знам връзките по тази линия. Включително и ключовата формулировка по отношение на езика е направена по това време. Тогава тези двама премиери бяха обект на жестоки критики в своите държави. Но времето им отреди място на визионери и това трябва да го кажем. Говоря за конкретното събитие, конкретния договор – това беше първият исторически договор в отношенията между нашите две държави”, отбеляза той.

Снимка: EPA

А могат ли да се правят компромиси с историята в изпълнението на някаква дългосрочна политическа цел?

„Не очаквам, че ще правят компромиси, защото става дума за историци и от двете страни в комисията. И мисля, че вече е направена крачка по отношение на определени събития и личности. И съм доста голям оптимист, че тази комисия ще постигне добри резултати, защото няма да ни слуша нас, политиците от двете страни, а ще се придържа само към принципите на историческата наука. И ще отвори архивите и в двете страни и където трябва по света, за да се достигне до решение”, каза още Стево Пендаровски.

Той беше в първите редици на граждански протести срещу управлението на Никола Груевски. Т.нар. „цветна революция” преобърна политическата съдба на страната с мотото „Няма правда, няма мир”. 

„Ние имаме мир. Имаме стабилност. И чрез поканата и скорошното членство в НАТО имаме и категорично потвърждение, ще имаме категорично потвърждение за стабилността и сигурността на Македония”, убеден е Пендаровски.

„Ние сме все още далеч от една високо развита, европейска, правна държава – това го знаят всички. Но е ясно, че в изминалите две години направи една огромна крачка в този смисъл. Разбира се, очакваме през юни да получим дата за преговори с ЕС и там тези въпроси ще бъдат повече, по-сложни. Впрочем, вие знаете, идвате от една стара членка на ЕС, за НАТО – още по-стара членка, но все още имате проблеми с върховенството на закона и правовата държава”, посочи той.

Снимка: btvnovinite.bg

На финала на кампанията младите хора в Северна Македония се шегуват горчиво, че искат да живеят в страната от рекламните клипове на президентските кандидати. А след днешния вот победителят ще трябва да работи за спирането на масовото изселване от страната. 

„В първото десетилетие от нашата независимост, когато около нас имаше войни, когато ние едва 1993 г. станахме членка на ООН – не се знаеше дали изобщо ще ни има като международно призната държава, по-малко хора напуснаха страната, отколкото през 10-те години на Никола Груевски”, изтъкна Пендаровски.

„Точната бройка ще знаем следващата година. През първите 6 месеца ще направим най-накрая преброяване 20 години по-късно и ще видим точния брой на хората, които живеят в тази държава. Страхувам се, че всички ще бъдем неприятно изненадани, когато видим реалната бройка на хората, които са останали да живеят в Македония”, коментира той.