Преди да се навършат 80 години от спасението на българските евреи започваме да повдигаме завесата на неразказаното за този единствен по рода си в световната история акт на хуманност.
Теодора Енчева и операторът Борис Пинтев се срещнаха с първите еврейски семейства от България, пристигнали в Палестина, за да изградят независима държава Израел. Екслузивният разказ започва сега.
Израел е плод на идеите на циониста Теодор Херцел, който в края на 19. век призовава всички евреи да се завърнат в Обетованата земя, а в началото на 20. успява да убеди първият преподавател по моделиране в българското рисувателно училище също да се премести от София в Йерусалим.
През 1906 година Борис Шатц, един от любимите художници на цар Фердинанд, създава Художествена академия в държава, в която по религиозни причини не рисуват човешките лица.
За да извърши тази културна революция Шатц загърбва 10-те години, в които създава бюстове на Иван Вазов и Тодор Кирков и барелефи с характерни селски образи.
Животът на Яков Джераси също минава през съдбовни обрати. На 2 години и половина е качен на параход за Хайфа, а после върви по пътя на всеки имигрант от мъжки пол, мобилизиран за 3 години в израелската армия, а ако е вишист - за 5. Роден в България, израства при Голанските възвишения и Галилейското езеро, на границата със Сирия.
“Майка ми, тя беше много ужасена, когато бутнаха един буркан с кисело мляко от парахода, когато ние пристигаме в Хайфа, пада от парахода и тя се чудеше сега как ще го храня това дете. Оттам заминаваме в едни бараки на англичаните, които напуснаха няколко месеца по-рано и там ни настаняват на коридори с кревати, семейства, всички бяха заедно за няколко седмици, докато се регистрират като нови имигранти”, разказва Яков Джераси.
Родителите на Яков са сред 48-те хиляди български евреи, спасени от лагерите на смъртта, и никога не разбират колко голям е ужасът от Холокоста, докато не се установяват в Израел.
И започва живота в крепост, построена по време на Британския мандат в Палестина. Майката му е единствената жена и единствената нееврейка.
„В крепостта живееха войници и само моето семейство. Дори аз помня, че аз се върнах от училище един ден с въшки и майка ми вдигна невероятен скандал, че това не може да продължи по този начин и баща ми получи специално разрешение, че полицейска кола ще ме кара на кибуц, където училищата са по-развити“, спомня си Яков Джераси.
50-те и 60-те години на 20. век са началото на бума в селското стопанство в Израел. За да бъде пресечен пътят на смъртоносната малария, блатата около Галилейското езеро трябва да бъдат отводнени и да се превърнат в райска градина със зюмбюли, аспержи и памук.
Нищо от духа на първите пионери в младата юдейска държава не подсказва, че семеен приятел ще донесе нещастие в семейство Джераси.
„Идваш от България, оцеляваш в цялата битка на Втората световна война, стигаш до Израел жив и здрав, готов си да строиш държава. Баща ми беше убит от човек, който оцеля от лагерите“, казва мъжът.
Убиецът е от онези силни физически евреи, които германците използват в концлагерите, за да им помагат за масовите екзекуции срещу по-големи привилегии.
“Баща ми му даде разрешение да носи оръжие, аз помня баща ми го питаше: Ти имаш опит с оръжие. Той каза: Не, аз от Полша нося този опит”, каза Яков Джераси.
Приживе успява да открие съпругата си и да създадат дете, чийто кръстник е бащата на Яков.
„Среща я случайно в автобус, който заминава в района, в който баща ми и аз живеехме тогава“, обясни Джераси.
Щастливото съвпадение и социализацията в новосформиран Израел на бившия концлагерист капо от Аушвиц, се оказват безсилни пред комплекса на Холокоста.
„Тези хора носят със себе си ужасни комплекси, те се чудеха защо остават живи в този свят. В семейството не се говореше много за това. Аз имам трудности да си го обясня на себе си“, казва още Джераси.
Станка Джераси научава за смъртта на съпруга си, в момент когато пише писмо до България, в последното изречение съобщава новината на близките си и изпраща малкия си син да пусне плика в пощата. Започва да работи като медицинска сестра, доживява до 93, без да позволи споменът да угасне.
Чичото Карл Джераси, откривателят на хапчето анти-бебе, поема грижата за семейството и образованието на децата в Съединените американски щати. В знак на привързаност синовете прекрачват юдейските традиции и полагат майка си до гроба на баща си, независимо, че не е еврейка.
И до днес братя Джераси все още не са разговаряли със сина на убиеца на баща си, за да го попитат знае ли подробности за трагедията.
Те са убедени, че целият свят трябва да говори за добрия урок по човечност от 40-те години на 20-ти век, когато българите спасяват от отявлена смърт своите съседи евреи.
Яков Джераси има корени от Русе и Карлово, женен е за американка католичка, завършил е международни отношения, бил е говорител на Цахал - израелските отбранителни сили по време на Кипур - една от най-тежките войни за младата еврейска държава. В Америка се занимава с бизнес. Един ден пристига в България с намерение да отседне за 6 месеца и остава 30 години.
