Детската й мечта е била да стане журналист, но днес е един от водещите офталмолози у нас и в Европа. Часове в графика й няма за няколко месеца напред, а пред кабинета й винаги има опашка от чакащи пациенти.
Тя казва, че в медицината не съществува "аз", а всичко е екипна работа и не брои на колко души е помогнала да започнат да виждат отново. За доцент Христина Благоева, за която да си лекар е професия без почивен ден.
Мъж губи зрението си при трудова злополука преди 39 години. След операция на очите, той за първи път вижда лицето на съпругата и дъщеря си.
С професионализма и уменията си тя прави такива моменти възможни и за пациентите с очни проблеми у нас.
"Един човек, който не е виждал, когато прогледне, вие виждате една цялостна промяна. Тя е ментална, хората се одухотворяват, влизат с различни лица. Виждате и външна промяна - те вече са видели, ако прическите им не са били добре, това дава едно допълнително - когато човек прогледне - дава едно допълнително и физическо самочувствие. Това е една истинска емоция, която ние като я видим получаваме такова удовлетворение и това удовлетворение е по - голямо от всякакви благодарности - когато си променил един човек благодарение на собствените си усилия”, споделя доц. д-р Христина Благоева - началник на Отделение по офталмология в МБАЛ "Света София".
Доцент Благоева не брои на колко хора е помогнала да се излекуват очите им. Нито направените операции. Да бъде лекар обаче не било детската й мечта. Първо искала да стане журналист.
"Аз съм доста емоционална и обичам да мисля, да се вглеждам в нещата. но в 8 клас реших, че искам да бъда на сто процента реално - не че журналистиката не помага реално на хората, но някак си исках положителните си качества да ги материализирам. А лекарската професия е такава професия”, споделя още доц. Христина Благоева.
Сега тя е лекар, който говори с любов за работата си. Нарича операциите на ретината "вълнуващи".
"Нашата хирургия е по – особена, тя е микрохирургия, ние работим на микроскоп, за нас един милиметър е твърде много... Аз не знам друга хирургия в която както например ние изпиляваме от ретината мембрани, които са 10 микрона дебели - 10 до 30 микрона дебели, не знам друг тип хирургия да можеш почти на клетъчно ниво да можеш да работиш. Операциите на ретината са вълнуващи, те няма прилика една с друга, предизвикателство са, интересни са, всеки случай е различен”.
Да си сред най-успешните офталмолози обаче има своята цена.
"Всички лекари, които държат да бъдат много прецизни и да се развиват, трябва да дадат от времето си, всеки специалист, всеки професионалист, който е достигнал определено ниво на развитие знае това, няма никаква възможност да имаш и личен живот. Моите приятели знаят, че когато примерно имат рожден ден да кажем през седмицата аз в 10 часа си тръгвам, защото спазвам режим, трябва да съм си легнала в 10.30 ч. и на следващия ден да съм кондиция за операциите. Не консумирам алкохол и така нататък. Така че това наистина изисква, но пък професията, благодарността на пациентите, това което ти дава като вътрешна мотивация, знаейки, че вървиш непрекъснато напред, напълно компенсира липсата на този социален живот”, отбелязва лекарката.
"Моята дъщеря съвсем скоро след седмица ще стане на 9 години. Аз много се гордея с нея, безкрайно я обичам. Мисля, че и тя се гордее с мен. Тя е типично лекарско дете. Миналата седмица, докато ме чакаше да свърша с прегледите, легна в конферентната зала и заспа, свикнала е да спи навсякъде”, споделя още доц. Христина Благоева.
Днес е време за емоционална среща. При лекарката на преглед е 84-годишната Мила. През октомври доцентката е оперирала лявото й око, което имало перде.
"Изключително презряло перде, много чакано - над 50 процента риск за усложнения. Когато дойде, зрението й беше движение на ръката пред окото - това беше всъщност, тя нямаше оформено зрение различаваше движение на ръката нищо повече”, разказва лекарката за случая.
Днес Мила вижда отлично, но през годините загубата на зрение на лявото й око не й позволявало да върши обичайни всекидневни дейности.
"О, боже. Кафето… Кафето го сипвах отвън от джезвето. Не уцелвах изцяло. Част влиза отвътре, част пада отвън, а то така мирише кафето, което изгаря върху котлона. А аз не виждам, че не съм сипала изцяло. Това вече ме накара да се оперирам. Преля… Чашата преля с него", обяснява доволната пациентка Мила Николова.
Лишило я и от любимото й занимание - книгите. "Много трудно ми беше да чета. Все по трудно и по-трудно. Обичам да чета. Окото бързо се влошаваше”, споделя още тя.
Връщаме я към първите моменти след операцията. "Възкликнах: Виждам, аз виждам, виждам!!! Това е такъв момент, трудно може да се опише”, категорична е Мила.
"Доцент Благоева не само е превъзходен лекар. В нея има много финес, много човешко отношение с много топлина. Към всеки един, аз я наблюдавам. Абсолютно към всички", посочва още тя.
"Ние не се изживяваме като спасители в общоприетия смисъл на думата, ние си вършим работата. Това е истината. Вършейки работа по различен начин, различните хора влагат сърцето си. Аз понеже много си обичам работата и наистина влагам сто процента в нея, от себе си, от уменията си, за всеки един пациент, независимо дали става въпрос за пациент, който идва да му изпиша очила или става въпрос за някакъв супер сложен случай, който е предизвикателство за мен. Винаги и в изписването на очилата влагам сто процента, и в другия случай влагам сто процента, просто защото си обичам професията”, категорична е доц. Благоева.
