За да осиновиш дете, се иска голямо сърце. И още по-голямо сърце за „различно” дете. Следва една история, която ще обърне представите ви за семейство и за любов, защото един самотен хомосексуален мъж направи света по-добро място за живеене на едно дете със Синдром на Даун.

Лука Трапанезе представя осиновената си дъщеря Алба пред Кристина Газиева и „120 минути”.

Преди 4 години в болница в Неапол едно момиченце поема първата си глътка въздух. Наричат я Алба. Тя е по-специална, защото е със Синдром на Даун. Но заради това, че е специална, родната й майка я оставя. Така Алба започва да чака своя нов родител, но десетки двойки отказват да я осиновят заради това, че е специална…

Преди 4 години в Неапол един 41-годишен мъж мечтае да стане баща на „различно” дете, защото през целия си живот самият Лука бил смятан за „различен” – заради това, че е хомосексуален.

Така, животът среща Лука и Алба, за да ги превърне в едно „различно”, но истинско семейство, което разбива стереотипи и ни показва, че щастието е възможно там, където има… любов.

- Здравей, Лука, как започна историята ви с Алба? Трудно ли беше да я осиновиш, след като си несемеен и с различна сексуална ориентация?

- Да, аз съм първият подобен случай в Италия, защото италианският закон не позволява на неженен да осиновява, а като добавим и това, че съм хомосексуален, става почти невъзможно. Но има един член 44-и, който позволява на несемейните да осиновяват… в много специални случаи.

Така, специалният случай се появява – Алба не се вмества в представите за осиновяване от традиционните двойки. Никой не я иска. Затова италианският съд решава да направи изключение – да даде възможност на Лука да я осинови.

- Моето съгласие да осиновя Алба беше безусловно и на мига. Да имам дъщеря като нея беше най-хубавият подарък, който животът можеше да ми предложи!

- Спомняш ли си първия път, когато прегърна Алба?
- Да, разбира се! Първият път беше в болницата, когато отидох да я взема. Тя беше там и ме чакаше… беше се родила преди 30 дни и лежеше в едно детско легълце. Сестрите ми я дадоха в ръцете и ми казаха да я преоблека.

- Това, че тя е със Синдром на Даун не те ли разколеба поне за миг?
- Ще разделя отговора си на две – моето желание за бащинство и желанието ми да имам дете беше свързано с това да бъда баща на дете с увреждане. Опитът ми в живота ме доведе до убеждението, че уврежданията не са недостатък. И, че да бъдеш човек със заболяване не е минус, напротив – може да се превърне във възможност. Така че дори и да можех да се запиша в регистъра на нормалните двойки, аз пак щях да поискам дете с увреждане.

А за това си има обяснение. Когато е на 14 г., Лука губи своя най-добър приятел от рак. Това променя живота му и оттогава той е посветен на бедните, онеправданите и различните. Затова идването на Алба в живота на Лука е повече от нормално. 

„Аз мисля, че всичко е резултат от това, че от малък живея в света на различните и на хората със заболявания. Работил съм в Африка, придружавал съм болни хора до Лурд. Имам асоциация, която се занимава с хора с увреждания.  Възпитан съм да ги уважавам, да им помагам. Така че, за мен човекът с увреждания е преди всичко… Човек“, казва Лука.

Близките на Лука приемат решението му да осинови Алба и бързо я приемат като негова дъщеря и част от семейството. Тя е само на 30 дни, когато той я прибира вкъщи.

- Това че над 20 семейства са отказали да я осиновят… как си го обясняваш?
- Мисля, че отказите тя да бъде осиновена са откази на обществото, а не на тези семейства. Обществото не е готово за Алба. То се възпитава в предпочитания към съвършенството, към идеалното. А в Италия семейството на дете с увреждания е изоставено. Отглеждането на такъв човек е много трудно. Няма я държавата, която да каже: „А, ти имаш дете със заболяване? Аз ще ти помагам, ще те подкрепям, ще бъда до теб.” Така че… тези семейства са били уплашени, те не са знаели нищо за Синдрома на Даун, били са неподготвени. Това е проблемът.

Лука все пак признава, че е трудно да отглежда дъщеря си сам. Но това, което тя му дава, не може да се сравни с нищо на света.

- Ако можеше с магическа пръчка да излекуваш Алба – би ли го направил? 
- Нее… не бих я променил за нищо на света! Защото тя е съвършена! Нужно е да разберем, че не всичко трябва да се лекува или променя. Трябва да отстъпим пред красотата на живота и пред неговите несъвършенства. Алба е хубава, каквато е! И въпреки състоянието й, тя просто е … Алба! Да я променя, би означавало да стане друг човек.

- Какво е Алба за теб?
- За мен Алба е…моята дъщеря! За мен е… все едно, че аз съм я създал. Сякаш е от моята плът и кръв. Тя е човекът, който промени живота ми. Той вече е изцяло обърнат към нейните нужди. Към това как да я отгледам и как да я направя щастлива. Това е най-хубавият подарък, който животът ми направи. 17:30 Алба е дете, което има силно желание за живот. Тя е щастливо дете. Буди се с усмивка и заспива с усмивка. Надявам се, обществото да гледа на Алба като на човека Алба, а не като на човека със Синдром на Даун. Тя е като всички останали -  има нужда да бъде обичана, да има работа, да бъде самостоятелна, да има приятели. Аз се надявам всичко това да й се случи и ще направя всичко по силите си тя да бъде приета в обществото.   

Вече 4 години продължава общият път на Алба и Лука, на едно дете, което получи дом и баща. И на един мъж, който сбъдна мечтата си да има дъщеря.   

- Кой беше е най-щастливият ти миг с нея досега?
- Най-вълшебният ми момент беше, когато…тя ме нарече „татко”… Или когато сутрин се събужда с усмивка, прегръща ме и ме целува. Имал съм много прекрасни моменти.

- Смяташ ли, че разби стереотипа за семейство?

- В момента, в който взех това решение, аз не мислех за това какъв съм. Очевидно е, че животът ми е пълен с противоречия - аз съм хомосексуален, вярващ… и отгоре на това съм осиновил дете с увреждания! Това са поредица от неща, които в Италия се блъскат едно с друго. Отговорът ми е, че в крайна сметка аз и Алба сме семейство. 

Затова реших да се появя в социалните мрежи. Защото преди всичко аз исках да възпитам хората, давайки им пример, че един баща може да бъде семейство, че един мъж, преди да бъде гей, е първо човек.

- Липсва ли ти още нещо в живота или смяташ, че вече си имаш всичко?
- Аз съм късметлия. Смятам, че вече имам всичко. Може би, бих искал да имам другар, с когото да деля Алба и това е нещо, което вероятно някой ден ще се случи. Но при всички положения аз съм един голям късметлия! 

- Какво е посланието ти към света с това, което правиш ти?
- Че не съществува думата „нормален”, никой не може да си присвоява правото да определя кой е „нормален”. Ние всички сме различни, може би всички ние имаме увреждания. Всички ние имаме недостатъци, но именно те ни правят уникални. Те ни определят. Затова вярвам, че не бива да се боим от нашите недостатъци, а да се гордеем с тях!

- А къде е Алба, можем ли да се запознаем с нея сега?
- Алба е в кухнята, защото се готвим за обяд. Искате да я поздравите ли? 

- Да, разбира се, бихме се радвали да й кажем „Здравей”.
- Разбира се, мога ли да отида да я взема? Ето ни! Ето я Алба!

- Алба, здравей! Прекрасна е!
- Тя е малко смутена! Искаш ли да поздравиш, хайде да поздравим! Алба, кажи здравей на нашите приятели, не бъди срамежлива! Ще ги поздравиш ли? Здравейте! Да! Махни и ти с ръка!

Историята на Лука и на Алба е история за доброто. За чистото сърце и за детската усмивка. Учи ни, че ако си подал ръка на другия, не си живял напразно. Че е нужна смелост да покажеш на света, „че си различен”. И голямо сърце,  за да посветиш живота си на беззащитния. И, че в крайна сметка, едно семейство е истинско семейство, когато е създадено с любов.