Този април, лекари от университетската болница „Дева Мария” в Бургас спасяват живота на родилка и нейното бебе. При раждането, 33-годишната жена изпада в състояние, при което шансът тя и момченцето ѝ да оцелеят, е много малък.
Бързата намеса на медиците се оказва решаваща, а Маргарита и нейният син Емануил са спасени.
8 месеца по-късно, те се радват на живота и очакват с нетърпение първата си Коледа заедно. В превод от иврит името Емануил има специално значение.
„Емануил означава бог е с нас. Бог е бил с нас в това време – както с мен, така и с малкия, пазил ни е, със сигурност има Божия намеса. Освен лекарите, които си свършиха перфектно професионално работата, има и Божия намеса”, каза Маргарита Драганова.
Всичко започва в ранната утрин на 14 април. Маргарита получава болки и е приета в болница, за да даде живот на втория си син. Дотам я закарва съпругът ѝ Калчо, приема я дежурният лекар.
„В този момент, в който аз си говорих с него усетих причерняване, при което аз не съм успяла да го сигнализирам, че на мен ми става лошо и след това съм припаднала в предродилна зала и не си спомням нищо друго от деня, в който е било раждането”, спомня си Маргарита.
„След час-два нямахме обаждане от болницата и започнахме да изпитваме притеснение, да потърсим ние контакт с болницата беше много трудно – какво си мисли човек в такъв момент, в който се страхува, а не знае нищо. В първия час може би с нетърпение да се случи най-хубавото в живота – да имаш дете, да се случи раждането, но с всяка изминала минута, в която това обаждане не го получавахме, започнахме да се притесняваме. Даже нямах смелост да звънна до болницата, помолих моя колежка да го направи, но на нея не ѝ дадоха информация, понеже тя не е роднина. И така след няколко часа никаква информация, от болницата разбрах, че всички доктори са в спешна операция, което още повече ме притесни и почнах да си мисля най-лошото”, заяви Калчо Градев, съпруг на Маргарита
В този момент лекарите оперират именно Маргарита, за да извадят бебето. По време на операцията тя изпада в състояние, при което кръвта ѝ престава да се съсирва. Нарича се „дисеминирана интравазална коагулация" или ДИК-синдром. Започва спешно кръвопреливане, защото Маргарита е изгубила много кръв.
От болницата организират спешна акция по кръводаряване. Отзовават се стотици хора. Желаещите да дарят кръв са толкова много, че се налага отделението по трансфузионна хематология да работи с удължено работно време.
Маргарита и Емануил оцеляват. Тя е в реанимация на командно дишане, а той в кувьоз. Успява да го прегърне едва на 11-ия ден след раждането.
Това, което се случва на 14 април тази година, не е първото голямо изпитание за семейството. Преди 3 години, когато е на три и половина, на по-големия брат Ванко поставят диагнозата „остра лимфобластна левкемия”. Следват 4 месеца в детската онкохематология в Пловдив – от май до септември момченцето минава през агресивна химиотерапия.
„Сега всичко е зад гърба ни – септември месец получихме последния си протокол от костния мозък, в който пише, че бластите са вече 0, 0000 в период, което означава, че организма му е напълно изчистен от бластите, които е имало в костния мозък и детето е напълно здраво и може да се приберем вкъщи”, заяви Маргарита.
7-годишният Ванко вече е първокласник. Обича математиката, да играе футбол и да се занимава с Емануил.
„Радвам се, че изпитанията, на които ме е подложила съдбата, са с щастлив край – че децата са ми здрави, че имам възможност да си ги гледам, научих се да се радвам на живота повече отколкото преди, не обръщам внимание на малките неща”, категорична е Маргарита.
В навечерието на Коледа отиваме в болницата, за да се срещнем с лекарите, спасили живота на Маргарита и Емануил. Тук вече ни чакат анестезиологът д-р Игнатов и акушер-гинеколозите д-р Йорданов и д-р Георгиоски. Тримата лекари добре си спомнят 14 април. Маргарита е едва четвъртия подобен случай в практиката им, откакто са в болницата.
„ Спомням си, че беше един ден, един ден от уикенд. Телефонът ми звънна, колегата, който беш – изкара тежко нощно и не можа да остане за интервюто, беше на работа и ми звънна и каза: Ако си в обсег, ела защото имаме лек проблем. Това е наша, как да кажа, наша терминология, защото ако на анестезиолог му кажеш, че има проблем – това означава „много страшно”, посочи Николай Игнатов, началник ОАИЛ в УМБАЛ „Дева Мария”.
Значи, просто тогава имаше едно щастливо стечение на обстоятелствата, че това всичкото се случваше между две смени на лекарите. Акушерките бяха там, специализантите бяха там. Изведнъж се струпаха от двете смени акушер-гинеколози, нали двaмата, които бяхме двете специализантки . Това са ръце, които са незаменими. Те изискват веднага кръвта, всичко това е една организация”, спомня си д-р Делян Йорданов.
На видно място в болницата стои благодарственото писмо, което Маргарита е написала до лекарите. То е сложено в рамка, а ето и част от него:
Искам да изкажа една дума, а да изразя толкова много чувства с нея. Обичам ви!
Датата е 14 април 2018 година. Денят, в който отново се родих, заедно с моето второ съкровище. Благодарение на това, че Господ ме изпрати при вас мои ангели от университетска болница „Дева Мария”.
Вие, със своя висок професионализъм, всеотдайност и човещина извършихте чудо – спасихте една майка, за да се грижи и радва на двете си деца. Колкото и да благодаря – никога няма да стигне, каквото и да кажа – никога няма да е достатъчно.
Бъдете благословени във вашата хуманна и благородна професия – да помагате на хората и да спасявате човешки животи.
