Красивите гледки около село Поибрене, близо до Панагюрище, са от полетата с био рози и лавандули. Техен стопанин е Веселина Ралчева. Тя е производител на етерично-маслени био култури.
„Биологичното земеделие като цяло е изключително зависимо от хората. Тъй като в този вид земеделие на мога да се използват хербициди. И ако не пипне човешка ръчичка всъщност всичко става в бурени. Така, че сме изключително зависими от работната ръка“, казва земеделският производител.
Tази пролет в Поиберене всички безработни жители се разболели от конюнктивит. А болестта им ги сполетяла в един ден точно, когато реколтата от рози трябвало да бъде събрана. И точно когато безработните получили предложение за работа от бюрото по труда.
„Понеже държавата е направила едно правило, че когато те са на борсата и откажат трудов договор, те губят тези права, вариантът да се измъкнат е като си вземат бележка за временна нетрудоспособност. И така се оказва, че в едни периоди, в които има конкретни кампании, както е розобера, цели села се разболяват от едни и същи болести. Например конюнктивит на очите или някакъв вид сезонна алергия. Всички се разболяват, всички имат едни лекарски листове“, обяснява Ралчева.
Земеделска работа около Панагюрище има цяло лято. Пазари за продукти от българска роза и лавандула има, но няма кой да отгледа и обере продукцията Въпреки армията от безработни в селата около розовите масиви.
Масовото разболяване, когато има земеделска работа за безработните се оказва традиционно явление.
Липсата на работна ръка или по-скоро отказа на безработната ръка да работи спъва развитието на земеделието у нас. Добрите работници пък бягат в Европа.
„Този въпрос трябва някак си да се регулира и то трябва да работят едновременно здравната система, която трябва при такива очевидно масови разболявания да има някакъв начин да се проверят. Трябва да работят заедно социалните служби, здравните служби и може би други служби“, коментира Веселина Ралчева.
Свързваме се с докторката, издала болничните, с които безработните от Поибрене могат да продължат да получават социални помощи от държавата, без да работят и без да полагат обществено полезен труд.
„Конюнктивит имаше, кератит имаше, той понеже е комбиниран. То пролетта е точно това време на алергичните конюнктивити, обяснява лекарката.
Не само мързелът е причина работниците да отказват да подписват договори за временна заетост на полето.
„Те търсят работа, ама повечето искат да работят без договор. Зарад отоплението и зарад ваучерите. Има и такива – не ще да работи на трудов договор, защото има много запори. И такива има“, обяснява бригадирът Янко, чиято задача е да намира работници.
Това потвърждава и Ралчева: „Една от основните причини тези хора да не искат да работят на трудов договор е, че се страхуват, че ще загубят помощите си, най-вече помощите за отопление, но и още един куп помощи, с които аз даже не съм съвсем запозната, които са на база доход. Тези хора, които са трайно на гърба на социалната система, категорично не искат да сключват договори“.
Земеделските стопани в цялата страна, които имат нужда от работна ръка, са изправени пред този проблем. Нискообразованите не вярват на официалната информация, че няма да загубят помощите си, ако работят временна заетост до 90 дни.
От Инспекцията по труда ни уверяват, че безработните няма да загубят помощите си, ако работят временна работа на полето. Голяма част от тези хора по-скоро биха повярвали на конспиративна теория, отколкото на нещо официално.
Глад за земеделски работници има в цяла Европа. Желаещи да работят на полето, особено от младото поколение, почти няма.
