Шри Шри Рави Шанкар е посланик на мира, духовен водач и обществен деятел. Роден е в Тамил Наду, Индия, през 1956 г. Получава името Рави, което от хинди означава "слънце", както и Шанкар в чест на индийския светец Ади Шанкар. На 17-годишна възраст през 1973 г. той завършва с отличие две специалности - Ведическа литература и Физика.
Шри Шри Рави Шанкар основава "Изкуството да живееш". Неговите програми за образование и самостоятелно развитие предлагат мощни инструменти за премахване на стреса и за укрепване на чувството за благополучие. Считан за неутрална фигура с единствената цел - постигане на мир, той представлява надежда за хората в конфликти - от войната в Ирак, през Пакистан и отношенията между Колумбия и ФАРК.
- Добре дошли в предаването! За нас е чест, че сте ни гост. Ако се замисли човек, в днешно време имаме толкова много неща, които предишните поколения не са имали. Но каква е основната причина да сме толкова разтревожени и нещастни?
- Стресът е основната причина за тази напрегнатост. Стрес означава твърде много неща за вършене, твърде малко време и никаква енергия. Това е формулата на стреса. Когато хората имат толкова много за вършене, а нямат нито енергия, нито време, те се стресират. Когато са под стрес, са нещастни. Вижте, днес нещата са много по-лесни, отколкото преди. При нашето поколение, ако искаше да научиш нещо, да провериш нещо, трябваше да отидеш до библиотеката, да се разровиш в каталога. Отнемаше половин ден само да намериш в коя книга да търсиш това, което искаш да намериш. Но днес получавате всичко на върха на пръстите си, цялото знание. Всичко в света вече е леснодостъпно… На един допир… Така че има много информация, но само информацията не може да те направи щастлив. Трябва да имаш личност, която може да устои на предизвикателствата, на стреса. Такъв характер ще донесе щастие.
- Толкова информация е непосилна за осмисляне, а Вие казахте, че нямаме енергия, съответно постоянно премисляме – дали се справяме добре на работа, вкъщи, как изглеждаме. Все мислим за политика, за финанси, за пари, за цени, за инфлация. Накъде ни води това?
- Вижте, в живота има предизвикателства. И преди ги е имало. Но ако решиш да бъдеш част от решението – за това се изисква енергия. Но ако позволиш проблемът да те смачка, ще станеш депресиран или агресивен. Това става с младите – или са много агресивни от една страна, или от друга – много се депресират. Трябва да върнем средното положение, правилния психичен баланс. Затова човек трябва да извършва техники за дишане, медитация… Всичко това помага изключително много.
- Изслушах една от лекциите Ви и казахте, че хората, които се опитват да бъдат перфектни, са изпълнени с гняв. Защо?
- Истината е, че не знам защо, но е така. Хората, които се стремят към съвършенство, са по-склонни на гняв. Ако дадете малко пространство и за несъвършенства, ще бъдете по-търпеливи.
- Много от нас казват, че ще спрат да преследват кариерата си. Чували сте го, не само в Индия, САЩ, Европа, а и България. Те решават да престанат да гонят кариера и да започнат да търсят щастие. Какво всъщност е щастието?
- Знаете ли, не е нужно да се отказват от кариерата си. Това е заради състоянието на прегаряне – бърнаут. Правим толкова много, прегаряме и накрая просто искаме да оставим всичко. Трябва да намерим баланса в живота. Преследвайте професионални постижения, но същевременно отделяйте време и за себе си, да можете да се възстановите, да презаредите батериите, да освежите ума и тялото, да се погрижите за благополучието в живота ви. Ако не се погрижите за това, накрая ще искате да изоставите всичко и да избягате.
- Кой е най-големият враг на щастието и най-добър приятел на гнева?
- Гневът може да се използва като инструмент, когато искаш да се свърши работа. Но трябва да бъде използван пестеливо. Ако продължавате да го използвате ежедневно, няма да стане. От време на време да позволявате да се прояви малко гняв, който да постави нещата в перспектива, хората трябва да работят за това. Най-големият враг на щастието? Егоизмът. Когато седиш и постоянно си мислиш "Ами аз, ами аз", ще изпаднеш в депресия, няма да станеш по-щастлив. Как да увеличите щастието в живота ви? Споделяйте със себе си, споделяйте с всички. Заредете с енергия комплекса ум-тяло. Тогава ще откриете, че дълбоко в себе си имате тази радост и тя започва да прелива от вас.
- Защо много хора мислят, че животът ни зависи от политиците, не от действията ни?
- Вижте, животът ни зависи от много неща, не само политика, икономика, от работническата класа. Ако работническата класа излезе в стачка, то цялото общество ще изпадне в застой. Ние сме взаимозависими и трябва да го знаем. Всеки човек е взаимозависим, всяка държава – взаимозависима. Предвид това, трябва да балансираме между това доколко можем да разчитаме сами на себе си и колко почитаме зависимостта си от околните. Трябва да намерим баланс в това.
- Срещали сте се с военачалници, войници във военни зони като Ирак и много други. Как се променят хората, след като убият, след като воюват.
- Войната е най-лошото действие. Ако наистина поговорите с войниците, никой не иска да убива никого. Но в този момент, ако не се защитиш, противникът ще те убие, така че са заставени да бъдат нападателни. До голяма степен за войниците това е тактика за оцеляване.
- А когато се срещнете с двете страни в един конфликт?
- Обикновено двете страни обсъждат само проблеми и това няма край. Когато само говорят за проблема, постоянно се обвиняват един-другиго и се завихря спиралата на негативизъм. Вместо това питам - И какво е вашето решение. И двете страни да измислят решение на проблема, да седнат и да сверят колко решения се припокриват. Ако от 10, 5 са сходни, бих казал, че е много добре! Да действат! А останалото лека-полека ще градят на тази база. Във всички конфликти наблюдавам, че основните проблеми са първо – липсата на доверие, второ – липсата на комуникация, трето – неразбиране. Затова посредникът, някой, на когото и двете страни имат доверие и е неутрален, може да изиграе много важна роля в преодоляването на различията.
- Един въпрос относно България, били сте тук три пъти. Какво мислите за манталитета на българите? Питам Ви, защото според много проучвания не сме сред най-оптимистичните нации в света, има някакъв негативизъм в нагласата ни…
- Знаете ли, понякога някои изследвания могат да бъдат много подвеждащи. Моят опит с българите е, че са много ентусиазирани, хората са изключително добри. Разбира се, има негативизъм по цял свят в днешно време, след COVID и с инфлацията, хората стават негативно настроени. Но аз бих казал, че хората тук са много по-спокойни, много по-осъзнати и знаят какво искат да направят.
- Коя е любимата Ви дума? Може да е на родния Ви език или на някой друг?
- Любимата ми дума? Предпочитам тишината пред думите. Тишината говори много повече от думите!
- Много Ви благодаря, беше много интересно.
