Човекът полетя в Космоса още преди десетилетия. Защото въпросът - Какво има над нас е един от двигателите в развитието на нашата цивилизация. Но какво има на дъното? Този въпрос вече е различен, но не по-малко ключов за хиляди изследователи, древни легенди и трагедии.

Колкото и малко да познаваме Космоса днес, го познаваме много повече от океанското дъно. Все още до голяма степен то остава истинската мистерия пред науката. Налягане от стотици хиляди тонове на квадратен метър, непрогледна тъмнина, която не може да бъде пробита и студ.

Когато германският бизнесмен Артур Льобл се качва на борда на малката подводница „Титан“ през лятото на 2021-ва, той знае, че му предстои нещо невиждано в своята екстремност. Но когато подводницата се потапя и започват техническите проблеми, той бързо разбира, че всяка малка повреда може да е фатална.

С него са френският океанограф Пол-Анри Наржоле, спускал се до останките от „Титаник“ повече от всеки друг и Стоктън Ръш, американският основател и директор на OceanGate, който е управлявал подводния апарат.

Когато в четвъртък вечерта стана ясно, че всички на борда от новата експедиция на „Титан“ са загинали, Артур се сбогува с двама приятели, чиито тела вероятно никога няма да стигнат до повърхността. Те ще останат там - на дъното, само на няколко крачки от носа на „Титаник“, защото спасителни мисии от такава екстремна дълбочина са рядкост, както при алпинистите, загинали в подножието на Еверест. Но за разлика от върха, материята на дъното, не оцелява.

Когато „Титаник“ потъва заедно с над 1500 души на борда през 1912-та година, повечето тела така и не са открити. По дъното около отломките няма разпознаваеми човешки останки.

Артур, приемете нашите искрени съболезнования за загубата на приятелите Ви. Какъв спомен ще запазите за тях?

Знаете ли, през 2021 г. бяхме заедно в подводницата. Пол-Анри беше толкова дружелюбен, винаги готов да помогне, много рядко се срещат хора като него. Стоктън Ръш също ми беше приятел, бизнесмен, инженер. Това беше уникално приключение за мен, никога няма да го забравя. Винаги ще помня тези прекрасни двама души.

Вие се качвате на тази подводница през 2021 г. Как бихте описали вашето спускане към Титаник?

Последното спускане беше през 2021 г. Беше планирано за събота или неделя от 6 сутрина. Забавиха ни с 4 часа, защото имаше проблем със зареждането на батериите. Имаше същият проблем и от преди, повтори се отново и затова се отложи спускането ни. Като ни спуснаха от кораба „Артик Хорайзън“ на платформата на към водата ,защото подводницата има тръби от двете страни за стабилизиране, едната тръба беше разхлабена и ни върнаха обратно към кораба. Ремонтираха я и започнахме от начало спускането. Докато я поправяха трябваше да стоим в подводницата, защото нямаше време да влизаме и излизаме отново, щяхме да се забавим твърде много.

Това ли е причината, за да кажете, че сте оцелели по чудо?

Абсолютно. Трудно ми е да опиша какво изпитвам през последните дни. Мъчния ми е за петимата, двама от тях познавам. Много съм разстроен от трагедията. Но и съм много радостен, че съм оцелял при пътуването.

При спускането подводницата не сработила, стигате до 1600 метра и трябва да преустановите, така ли е?

Да така е.

Какво се случи след това?

Когато стигат до 1600 се е наложило да се върнат, обаче не при моето спускане, а при предишно.

Имаше ли момент, когато си мислехте, че може да загинете?

Не. Нито за момент. Не ме е било страх от смърт. Надявах се да стигнем до дъното на морето, до Титаник, защото повечето предишни спускания са били неуспешни, но не съм се страхувал за живота си.

Как бихте описали условията, пространство на тази малка подводница?

Наистина е много тясно. Пода, на който седите е около 2м дълга на 1,4 широка, с пет души седнали. Няма седалки, няма удобства. Много изчистено и просто. Няма как да сетиш изправен или на колене. Можеш само да седиш през цялото време. Има едно малко прозорче през, което можеш да гледаш навън и това е. При спускането и издигането няма светлина. Седиш в тъмното. Наистина е приключение в сурови условия.

Междувременно, падате като камък в продължение на два часа и половина.

Да.

Това ли е правилното описание – в продължение на два часа и половина просто пропадате надолу?

Да.

А какво е усещането в това време?

При спускане е много силно усещането – много си притеснен, не знаеш какво се случва. Ще трябва ли да се връщаш предсрочно, а и като стигнем до долу – ще можем ли да видим изобщо Титаник, защото е имало спускания, които са стигали до долу, но не са виждали Титаник. Бяха два часа и половина, изпълнени с притеснения. А и двамата ми приятели, колеги от Англия, от Лондон, те бяха с нас. Спускането ни беше трудно. Издигането обратно нагоре беше супер, имахме късмет, бяхме видели всичко, подводницата беше изпълнена с добро настроение при издигането.

Вие сте били с двама от починалите – г-н Наржоле от Франция и г-н Ръш. Защо според Вас са предприели повторно ходене?

Да. В събота Стоктън Ръш ми писа по мейла, разказа ми ситуацията, в която са били, лошите метеорологични условия, на които са били изложени. Как в събота не се е осъществило пътуването и изчаквали неделя да опитат отново да се спуснат. Мисля, че беше въпрос на бизнес, ако всяко спускане е неуспешно, няма да има клиенти. Трябва да имате предвид, че ако не е възможно спускане поради метеорологични причини, подписал си договора и условията са, че не се връщат никакви пари, получаваш възможност за спускане друг път през идните години само ако има технически проблеми с подводницата, но ако е поради метеорологичните условия, ако е отменено спускането, не получаваш никакво обезщетение. Разбирате, че е въпрос на бизнес, на пари.

Разбирам. Какво си спомняте от момента, в който видяхте останките от Титаник? Как се почувствахте?

Почувствах се радостен. Имах чувството, че тонове тегло ми паднаха от тялото. Чаках този момент 4 години. Както Ви казах преди, имало е толкова много спускания, които не са стигали до Титаник. Бях много щастлив. Не мога да опиша усещането с думи. Беше уникално.

Знаете, Вие сте приключенец – катерите върхове, обичате екстремни изживявания. Но е много по-трудно за човечеството да изследва дълбините на океана, отколкото космоса. Какво научихте за най-неизвестното място на света, където липсва и навигация, изпълнено само с тъмнина и студ?

Уникално е. Както казахте, повече хора са били в космоса, отколкото до Титаник. Приключението е неповторимо. Сега ми се е променило мнението. Толкова съм щастлив, че съм се завърнал жив от този кораб, че нищо не се е случило, че не сме загубили живота си. Мнението ми е променено, но чувството да си там остава уникално.

И накрая, бихте ли се върнали до останките от Титаник някога?

Не. Имах късмета да сляза до него, късмета да се върна оттам, късмета да видя Титаник, както толкова малко хора са успели. Не искам да си изпитвам отново късмета. Не. Няма да се върна пак там.

Артур Льобл, много Ви благодаря за разговора! Пожелавам Ви крепко здраве на Вас и цялото Ви семейство.

Много Ви благодаря!