Марин Николов тръгна по сигнал за серия от кражби на кабели и метални части в БДЖ. За една година крадци от столично депо са повредили и извадили от строя десетки вагони, а ремонтите им струват над 80 000 лв. За това се оплакаха железничари, а от „БДЖ Холдинг“ твърдят, че щетите са по-малко.
Охраната на БДЖ струва над 26 млн. лева за 5 години и е възложена на фирма с обществена поръчка. Изтекли документи за 50 ремонта след кражби до екипа ни накараха Марин Николов да попита колко ни струват набезите на крадци в БДЖ и как се борим срещу тях.
"Поредна кражба на кабели блокира системата за управление на Централна гара София",
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
"Рекордна кражба в БДЖ – мъж изнесе 36 тона метал",
"Кражба в цех на БДЖ в Русе, отмъкнати са части на локомотиви",
"Кражба на кабели остави клиентите на БДЖ на студено" – това са само някои от медийните заглавия през последните години, посветени на кражби от железниците ни.
Извън новините обаче са останали още стотици кражби на кабели и части от вагони и локомотиви из цялата страна, за които ни сигнализират група служители на железниците, пожелали анонимност. Един от тях ни описва проблема.
„Основно се крадат части от вагони, медни изделия, които след това се предават на вторични суровини“, казва служител в железницата. На въпрос „Какво означава междувагонен кабел?“, мъжът отговаря: „Това е меден проводник с голяма квадратура, който е основното захранване на вагоните. За отопление, климатизация и всички функции на вагона. Без този кабел, вагонът не може да пътува, не може да функционира. Заради тези кражби, вагоните не могат да бъдат използвани, не могат да превозват пътници. Трябва да им се извърши ремонт. Тези вагони, за немалък период от време, не могат да бъдат включвани във влаковете. Вагоните не достигат. Оттам се нарушава и комфортът на пътниците. Влаковете са препълнени, особено в празнични дни“.
Служителят, пожелал анонимност, защото се притеснява за работата си, работи в столичното "Вагонно депо – Надежда" към БДЖ-"Пътнически превози". Дава ни копия констативни протоколи за изчезнали кабели и части от депото. 50 на брой. Всички документи са за периода април миналата година до април тази година.
„Тези протоколи описват номера на вагона, от който се случва кражбата, денят, в който се случва тази кражба, какво е откраднато от вагона и стойността на щетата. В рамките на една година – над 50 кражби, над 86 000 лева са щетите“, обясни мъжът.
Към един от протоколите има опис - сметка за щети по вагон от депо "Надежда". На 23. 02.2025 г. оттам са изчезнали 1 главен електропровод на стойност 1805 лв. и една клема, тип 800 А, на стойност 196 лв. За да заработи вагонът отново, цената за труд по монтажа на новите части е 831 лв. Сборът от всички разходи е 2833 лв. без ДДС. Парите са платени от държавата.
Сумите за покриване на щетите във всички 50 протокола за липси, с които разполагаме, варират от 200 до 8000 лв, според вида и размера на изчезналите отрязани кабели или други части. Общата сума на разходите в тях само в това депо е 86 000 лв. А колко са разходите за покриване на щетите от кражби за всички обекти в страната? И колко от тях БДЖ е удържала на фирмата за охраната им? Питаме ръководителя по сигурността на БДЖ-Холдинг Тодор Тодоров. А той ни дава други числа.
„За периода от четвърти месец 2024 г. до четвърти месец, 2025 г., в „Пътнически превози" общо сумата е 25 хиляди лева. Като 23 от тези 25, бих казал, е само за обектите в София. Всъщност 25 хил. лева имаме за „Надежда“ за период от една година“, каза Тодор Тодоров, ръководител „Вътрешна сигурност и безопасност“ в „Холдинг БДЖ“.
На въпрос защо сумата от документите, постъпили в bTV, е различна – над 86 хил. лв. за ремонти, за една година, в едно депо, Тодоров отговори: „ Но тук не знам какво са включили, ако са ви включили камъни, счупени стъкла, катастрофи и всичко останало. Това трябва да го проверя, защото има случаи, няма какво да крия, една и съща щета се описва няколко пъти. По ред причини – смяна на вагон, смяна на материално-отговорните лица, прави се инвентаризация, не се вижда точно какво е описано в предишния опис. И се пише наново“.
Тодоров каза още, че ще провери документите, с които bTV разполага. Всеки от 50-е протокола, с които разполагаме, има свой номер, който не се повтаря. И описва ремонт след липса на жизненоважните за вагоните кабели или медни части в депо „Надежда“. Щети от камъни или други хулигански прояви в документите не откриваме. Върху всеки от тях има имена и подписи на поне десет служители на БДЖ – свидетели на липсите, началници и отговорници в "Пътнически превози".
На този фон шефът на сигурността ни дава над 3 пъти по-ниска сума за признати щети, и то не за едно депо, а за цялата страна - 25 000 лв.
„За едно депо сумата е висока. Висока е сумата като щети. Но, ако погледнем на фона на цялото БДЖ, „Пътнически превози и „Товари“, имаме депа и обекти, в които нямаме нито едно посегателство. Ние имаме проблеми в Русе, Стара Загора, „Надежда“ и локомотивно депо „Подуене“. Там са положени депата в близост до махали. Голяма част от тях са криминален контингент“, коментира ръководителят на „Вътрешна сигурност и безопасност“ в „Холдинг БДЖ“.
Къде е истината? В думите на служителите от депо „Надежда“ и предоставените от тях протоколи? Или в думите на шефа на сигурността на железниците? Колко са ни стрували реално щетите от кражби в депо „Надежда“ за година – 20 000 лв. или над 86 000 лв. за година? Възстановява ли ги някой?
От фирмата за охрана на БДЖ подържат думите на ръководството - годишни щети от 25 000 лв. за "Пътнически превози" в цялата страна. БДЖ са удържали тези пари от охранителната фирма. Един от шефовете ѝ ни обяснява допуснатите липси.
„Само вагонно депо „Надежда“, примерно, е 300 декара. В „Надежда“ работят четирима служители на смяна. Това значи четирима през деня, четирима през нощта“, обясни Александър Апостолов, представител на „Трафик СОТ“.
На въпрос „Как се охраняват 300 декара с четири служители?“, мъжът отговори: „Трудно. С много обходи. По десетобалната система, без да скромнича, бих оценил охраната с десет! В смисъл с хората, които имаме… Ако има едно извършено, има хиляда предотвратени. Охранителите са крайно недостатъчно в тази си бройка. Това е нещото, което е довело до това да има липси“.
Съвсем отделно за последната година на охранителите са удържани пари заради кражби и в обектите на „БДЖ Товарни превози“ – 70 000 лв. Пловдивската фирма "Трафик Сот" изпълнява обществена поръчка за охрана на БДЖ за 5 години от 2021 г. насам, Тя струва 26,9 млн. лева, които в момента са скочили на близо 30 млн. лв. заради индексации в заплатите на охранителите.
Охраната е за обекти на пътнически и товарни превози, без площите на железопътни гари, за които отговаря друга фирма. Още при възлагането на поръчката от БДЖ заявиха, че се залага на по-малък брой охранители по места, за сметка на голям брой камери в жп-обектите, които излъчват в специален мониторингов център. Над 100 служители на фирмата там наблюдават за кражби, пише в офертата към договора за охрана.
Ако засекат случай на кражба, те уведомяват БДЖ и може да изпратят свой мобилен екип срещу крадците. Недоволните железничари от „Надежда“ обаче, твърдят, че много от охранителните камери в обекта им не работят. Един от тях ни го демонстрира на компютър в депо "Надежда".
„Ето сега започна да контактува системата. И се вижда, че всички тези камери в момента не работят. (б.р. натиска с мишката върху линковете и не се зареждат). Поне стотина камери в района на депото, както се вижда от тука, приблизително половината от камерите не работят“, каза анонимният служител.
Питаме фирмата за охрана защо така. Александър Апостолов от „Трафик СОТ“ отговори: „Ако някои твърди или смятат, че има неработещи камери, то не е защото ние не ги виждаме в нашия мониторинг център, а защото просто не сме ги извели в кабинката на физическата охрана, която е там. За да не може всичките хора, посетители, дори и работещи в БДЖ, да виждат на монитора неща, които по ремонтните цехове и по други работилници на БДЖ, което не е ОК от охранителна гледна точка, да бъдат наблюдавани. На служителите на място не им влиза в ангажимента да наблюдават видеокамери. Техният ангажимент е да правят нужните обходи, да извършват охранителна дейност физическа.
С други думи, БДЖ се наблюдава от разстояние. Така ни уверяват от фирмата. Мястото на този център е тайна - казва представителят Апостолов. И отказва да ни го покаже от съображения за сигурност. Служителите на БДЖ се оплакват и от друг проблем – набезите на пакостливи художници на графити, които въпреки охраната са изрисували с боя поне половината от пътническите вагони в депо "Надежда". Да измиеш само прозорците на такъв изрисуван вагон коства на БДЖ стотици левове, време и труд, а прокуратурата не приема графитите за престъпление.
„Тези артисти, някои са изключително бързи и 3-4 човека могат в рамките на 20-30 минути действително да изрисуват един цял вагон от едната страна. Имаме случай, където сме заловили лица в момент, в който изрисуват вагоните, постановление за отказ да се образува досъдебно производство. На същите лица са им върнати дори спрейовете, с които ние сме ги заловили“, обясни Апостолов.
Задържаните при кражби във Вагонно депо "Надежда"
В периода от април, 2024 г до април 2025 г. при опит за кражби в депо "Надежда" са били задържани седем души, казаха от БДЖ. Четирима от тях са арестувани от органите на МВР, а други трима са задържани от охранителната фирма, допълват от железопътния холдинг.
От там обаче не уточниха за какви точно посегателства става дума. След запитване на bTV до МВР от столичното Второ районно полицейско управление, което отговаря за територията на депо “Надежда”, съобщават за две разкрити кражби там за посочения период. Пак за година общо досъдебните производства за кражби в ЖП – обекта са 11. След запитване на bTV колко са задържаните, от МВР описват един случай с трима задържани на 19 март 2025 г, но не за посочените тук кражби на кабели и медни части от вагони. И описват случая:
"В хода на операцията полицаите забелязали влак, който идвал от депото и спрял до ул. "23-ти декември". Между първи и втори коловоз са забелязани двама мъже, които пренасяли тежки чували. Служителите на реда незабавно предприели действия по задържането им и установили, че чувалите са пълни с 11 туби с дизелово гориво. В хода на разследването става ясно, че двамата мъже – на 53 и 38 години, са служители на БДЖ "Пътнически превози". При последвали процесуално-следствени действия в автосервиз, който се намирал наблизо, били намерени и иззети складирани голям брой туби с дизелово гориво. 58-годишния собственик на автосервиза също е задържан. Установеното количество дизелово гориво, обект на престъплението, е 1310 литра. По случая е образувано досъдебно производство по чл. 195 от НК."
Ръководителят на избраната от БДЖ фирма за охрана на обектите Александър Апостолов посочи някои трудности в борбата срещу крадците на кабели и медни части : "Имаме случаи, в които залавяме лица с всички необходими атрибути, с които да извършват определена кражба - клещи, ножовки и каквото може да се сетите Не ги изчакваме, защото не това е нашата работа. Задържаме ги на територията на охраняемия обект, след което ги пускат, защото те фактически не са откраднали нищо и не са извършили кражба.
А само са нарушили територията на охраняемия обект, но с всички необходими атрибути, за да откраднат нещо".
Където и да е истината за броя на кражбите и стойността на щетите им в БДЖ, те продължават да са част от ежедневието в някои депа, твърдят железничари от цялата страна. И настояват за адекватна охрана и твърд контрол на БДЖ. Защото парите за сигурността и ремонтите идват от джоба ни.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
