Няма безгрешни политици, стига недостатъците им да не пречат за изпълнението на техните управленски задачи. Това каза в предаването „120 минути“ медийният експерт и моден анализатор проф. Любомир Стойков.

„Българските политици са в двете крайности. От една страна са тези, които искат по някакъв начин да контролират имиджа си. Дават си сметка, че за целта са им нужни имиджмейкъри, пиари и комуникационни експерти. Много често обаче те се провалят в своите напъни, защото въпреки всичко не им достигат индивидуални качества. В другата крайност са политиците, които загърбват техниките на убеждаване и услугите на експертите. Те действат инстинктивно. В този случай печелят онези, които не се преструват на такива, каквито не са. Говорят на жаргон и не се държат помпозно“, обясни той.

Медийният експерт коментира още, че е много лесно, да се създаде моментен имидж. За целта според него е нужна една добра медийна стратегия и сериозен бюджет. „Само за няколко седмици дори най-неизвестното лице в България може да стане свръх популярно. Нещата обаче се променят, когато свършат парите и лъсне неговата духовна, професионална и политическа импотентност“, категоричен е той.

Проф. Стойков коментира и най-честите гафове на политиците през годините. „Да започнем с изказа им. Най-често те са свързани с начина им на говорене, което е простимо. Но не бихме простили грешката на мисълта“, каза още той.

Според експерта повечето политици не си дават сметка за начина, по който функционират медиите. „Не си дават сметка какво е прозрачност, какво е да бъдеш откровен, какво е да държиш на думата си, да не се отметнеш от нея след два дни“, поясни проф. Стойков и допълни, че доста често се срещат некомпетентни политици, които не умеят да боравят със социалните мрежи.

„В моята книга съм отделил внимание и на секс скандалите при политиците – като Бил Клинтън, Франсоа Митеран, Франсоа Оланд и много други. Ето, например бил Клинтън не само, че не загуби от скандала, но дори успя да сплоти своя електорат“, каза още той.

Според медийният експерт „личният живот има съществено значение за имиджа на даден политик и неговата репутация в обществото“. Той посочи, че ако има увреждане на репутационния имидж, на първо място политикът трябва да е откровен, да си признае греха и да го компенсира с поредица от добри дела – нещо, което ще е от полза за обществото.