Ние непрекъснато живеем между срама и гордостта от българщината. Това каза в предаването „120 минути” по bTV проф. Ивайло Дичев, културен антрополог.
Публикацията му „Когато някой българин успее някъде там”, инспирирана от реакциите след наградите “Оскар” и флагa, който актьорът Димитър Маринов развя от сцената, предизвика много реакции в социалните мрежи.
Сведохме културните процеси до състезание, отбеляза той. Според него това е комплексът на малката страна, която се опитва да се покаже, да се състезава.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
„Националната идентичност е екзистенциална даденост, ние сме такива, каквито сме. Ние не се състезаваме, защото няма как да се променим”, подчерта проф. Дичев.
„Страната ни не е най-добрата, но не е и най-лошата. Да се тупаме в гърдите и да викаме: „Булгар, булгар, ние сме най-великите” е също толкова смешно, колкото да се бичуваме и да казваме, че сме най-загубените”, обобщи той.
В разговора проф. Дичев даде пример с един от големите интелектуалци на XX век – Цветан Тодоров. „Когато падна комунизмът, всички го викаха да дойде, да стои на някакъв подиум, да легитимира определени неща. Той казваше: „Нека книгите ми се върнат, прочетете ми книгите”. Но никой нямаше време за книгите, искаха само да се снимат с него”, коментира проф. Дичев.
„Нека да не гледаме на тази работа като състезание и като избиване на комплекси”, призова той.
