9 дни. Толкова е просъществувала Първата българска република, обявена след Новоселското въстание. То избухва на 2 май 1876 г. с обявяването на Новоселската република, но девет дни по-късно е потушено жестоко.

Проф. Атанас Семов е конституционен съдия и автор на книгата "150 герои разказват" по случай 150 години от Априлското въстание.

По думите на проф. Семов, тези девет дни имат дълбоко историческо значение: „Означават изключително много, защото показват, че този народ след 5 века, зловещата османска деспотия, която не случайно будителите му наричат робство, е способен не само на подвизи на героизъм, не само на идеали за свободата на българските земи, но и на много висококачествено държавническо мислене.“

Особено показателен е фактът, че именно учител – даскал Никола Дабев – обявява републиката в Ново село: „Севлиевският учител даскал Никола Дабев, който преподава в Ново село, обявява република – единствена в България. Учителят го прави.“ Това се случва във време, когато много от днешните демократични държави все още не са достигнали до подобна форма на управление.

Идеалите на Левски и тяхното значение днес

Проф. Семов подчертава, че трябва да се вникне по-дълбоко в идеологията на Васил Левски.

„Много ми се иска да вникнем в онова, което често повтаряме без особено да се замисляме и което сумарно определяме като идеология на Васил Левски.“ И допълва: „В която той казва не просто, че ратува за чиста и свята република, но за такава, в която всички ще живеят като братя, ако припознаят закона.“ Според него това са съвременните принципи на демократичната и правова държава.

Само няколко години след въстанието българите създават една от най-модерните конституции за времето си:

„Само три години след въстанието и само една година след освобождението, довчерашните роби създават може би най-демократичната в света за времето си конституция – Търновската конституция.“

Проф. Семов обръща внимание, че въстанието не бива да се разглежда само регионално. „Априлското въстание наистина е общонационално и обхваща цяла България.“ Той подчертава значението на Северна България и нейните героични прояви: „В Северна България има забележителни местности, личности и примери за героизъм не само в Ново село, но и в Кръвеник, Севлиево, Габрово, Враца…“ И прави важен извод: „Тук става дума за едно наистина национално дело, което изразява много ясно разбирането на тогавашния български народ за единство.“

Духът на съпротивата – жив ли е днес?

Историкът припомня, че българската съпротива не се изчерпва с Априлското въстание: „По време на близо петте века османско владичество има над 100 различни бунта и надигания. Априлското въстание е само кулминацията.“ Относно съвременността той отбелязва: „Много ми се иска да вярвам, че както ценностната тъкан на нашата национална свяст, така и непримиримият борчески дух на българския народ са живи.“

В разговора се поставя и въпросът за справедливостта днес. Проф. Семов е категоричен: „Справедливостта и днес, както и много години назад, изглежда силно желана и все недочакана.“ Той подчертава, че тя има много измерения: „Справедливостта означава честни и можещи хора да ръководят националните работи.“ И допълва, че обществото е загубило част от важните морални категории: „Колко рядко използваме думичките редно и нередно, морално и неморално… думи като съвест, дълг, чест.“

Според него всяка реформа изисква ясна визия. „За да е успешна една реформа, тя първо трябва да започне… а за да започне, трябва да има ясна управленска идея. Само мерак не стига. Трябва и чалъм.“ А най-ясният знак за успешна реформа е прост - Като спрем да говорим за нея.