Ваксината обучава организма да си направи антиген, посочи в предаването „120 минути“ проф. Радка Аргирова – председател на Българското дружество по медицинска вирусология. Според нея този подход е иновационен и това е първата ваксина от този тип.
Досега всичко, което знаем, че се прилага при подготовката, е безопасно. Не ми се вярва при тази постановка да има каквато и да било опасност, коментира тя.
„Ваксината на Пфайзер на практика е изкуствено създадена РНК не е вирус, която се слага в една малка липочастица. Тази липочастица с РНК се вкарва в организма на човека, влиза в цитозола на клетката, а не в ядрото и започва да синтезира молекулите, за които отговаря тази част от РНК, която е вкарана в липозомата. В резултат се намножава вирусен белтък, който не е жив, който представлява антиген. Срещу този антиген, организмът ще си направи антитела“, обясни проф. Аргирова.
„Доверявам се на експертите, логиката на тази ваксина е, че не е създадена за две седмици, има голяма разработка за САРС – 1, просто успяха да вземат същата технология и модифицираха за COVID“, отбеляза и Кирил Петков - предприемач и създател на Центъра за приложни изследвания и иновации в природните науки (CASI).
Двамата са автори на проекта за Регионална генетично-диагностична мрежа с Координационен център по биобезопасност.
В четвъртък президентът Румен Радев представи свои проекти за модернизирането на България в отговор на Плана за развитие и устойчивост, който правителството подготвя и ще представи пред Европейската комисия. Един от големите проблеми е липсата на близки лаборатории до хиляди малки населени места. Хората са принудени да пътуват, за да се тестват. Именно този акцент поставя проектът на проф. Радка Аргирова и Кирил Петков.
„Един от начините да не се затваря икономиката и да не се създава такова голямо напрежение в болниците е през масово тестване, но за това трябва инфраструктура. Това означава лаборатории и хора, които могат да работят в тях. Идеята е да има във всеки областен град такава лаборатория, в петте медицински университета да има място къде да се обучават кадрите за тези лаборатории, а на тях да не се гледа като лаборатории само за COVID“, обясни Кирил Петков.
Той припомни още, че реално медицината днес може да диагностицира всякакви болести много по-рано чрез ДНК технологиите и всъщност по думите му така играем за превенция, а не за лекуване.
„Нашата идея е всеки гражданин да може да потърси в своята област помощ за някакво тестуване. Тези лаборатории, които замисляме, не са задължително към болниците“, посочи и проф. Аргирова.
Идеята е частният сектор, плюс болниците и университетите, да направим една координация и да вкараме България в една модерна фаза на здравеопазване, каза Кирил Петков.
Според проф. Аргирова е възможно в срок от година и половина – две, този Координационен център да заработи.
