Поведението на президента и неговото правителство ще сплоти партиите в парламента. Около това мнение се обединиха в студиото на „120 минути“ анализаторите Арман Бабикян и Нидал Алгафари.
„Едната не разбра какво трябва да предложи, а другата не знаеше какво да отговори. Това е моят прочит, но аз не мога да претендирам за всеобхватност и обективност, защото съм субективен. ГЕРБ предложиха още от същото – разтвориха ръце и казаха: „Елате всички“. Съответно вторите изчакаха повечко, за да кажат това, което всички очакваха – че няма да влязат в кабинет на ГЕРБ“, каза Бабикян за реакциите след изборите на двете най-големи партии в парламента – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.
„Вървим към 50-ото Народно събрание – дали ще е след три месеца или след четири години, ще стигнем и до него. така че няма защо да се притесняваме, че ще изпуснем юбилея. Но според мен Бойко Борисов и партия ГЕРБ-СДС осъзнаха, че няма как те да са водещите. Те не са единствените“, каза от своя страна и Алгафари.
Според анализаторите хората искат да има редовно правителство.
„Що се отнася до вторите – те се обидиха, че българите не ги подкрепиха. Бяха се подготвили да са първа политическа сила. Гледаш първата серия, гледаш втората серия, но на третата - хората вече не ги аплодират толкова, а на четвъртата и петата дори спират да влизат с киносалона. Опасявам се, че „Продължаваме промяната“ сами скочиха зад борда“, каза още Алгафари.
Според анализаторите остават т.нар. системни партии или на статуквото – те трябва „да намерят решение за това, как да работи Народното събрание, макар и само за няколко месеца“.
„При всички положения този път ще се отиде на масата за преговори. Поведението на президента и неговото правителство ще сплоти партиите в парламента. Те ще се опитат да му напомнят, че България е парламентарна страна, притеснявайки се от прокремълския курс, или по-скоро на неубедителния курс на служебното правителство“, допълни Бабикян.
Анализаторите са категорични, че има и сериозни разлики между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Една от тях е свързана с бюджета на страната, а друга – с плана за устойчивост и обвързването му със съдебната реформа.
