Автономната Чеченска република се намира в един от южните райони на Руската федерация – точно между Черно и Каспийско море. Макар и в правителствените клипове, представящи столицата Грозни, да има много усмихнати и щастливи деца и възрастни – не винаги това е реалността. Особено ако става въпрос за хора с различна сексуална ориентация.
Не рядко тук хора, които демонстрират подобно различие, са жертви на побой, задържани са от полицията, преследвани и докладвани на властите – дори от близките им. А ситуацията е такава от поне няколко десетилетия, разказва единственият чеченец, който открито признава, че е хомосексуален – Максим Лапунов. „Не знам как е започнало… Някои може да кажат, че това е свързано с религията - че постоянно те учат на това и се опитват да ти го внушат”, споделя той в предаването „120 минути”.
Все пак обаче казва, че изключително голямо влияние за насилието, определяно от него като „кампания срещу ЛГБТИ хората”, има Рамзан Кадиров. Той заема президентския пост от 2013 г. след като в продължение на години преди това заема други високи постове в Чечня. Наследява управлението от баща си – който продължително време е главен мюфтия в републиката, а после – до смъртта си – президент. Неправителствени организации го обвиняват в умишлено преследване на гей хората, а някои определят действията му като „кампания със стремеж към чиста кръв” – по подобие на тази от времето на Третия райх.
„Кадиров успя да постигне социален контрол върху хората. Той използва религията за своите собствени политически цели като дори създаде нови религиозни норми и определения - за морал, например. Установи правителство, което да контролира на практика всички аспекти на ежедневния живот. И когато постави своето правителство срещу ЛГБТИ чеченците, той също обърна и хората срещу тях и ги превърна в детективи, които трябва да ги предават. Властта отива до роднините на подозираните хора и им казват "Знаем, че вашият племенник, син, дъщеря, майка… са.. част от сексуално малцинство и трябва да бъдат убити", разказва Дейвид Франс – американски журналисти и режисьор, който документира ситуацията в републиката и живота на хора като Максим Лапунов във филма “Добре дошли в Чечня”, разпространяван от HBO.
Научава за агресията от статия в американско списание и две седмици по-късно вече пътува към Грозни. Използва само скрити камери и има специално алиби, в случай, че бъде спрян и разпитван от органите на реда: „Влязох в ролята на турист - да видя красотата на мястото, разбира се, но и да проследя пътя на националния футболен отбор на Египет, който съвсем скоро беше там като част от световното първенство. Когато бях спрян на проверка – тъй като беше естествено видимо, че аз не съм човек, който принадлежи на Чечения – имах възможността да разкажа за моята невероятна страст към футбола”.
Така успява да види отблизо опита за спасение на хората с различна сексуална ориентация от Чечня – след тайни организации те пътуват до най-големите градове на федерацията – Москва и Санкт Петербург, където изчакват в специални „защитени квартири”. За допълнителна сигурност – всички спазват правилото да не знаят, питат и да се интересуват за детайлите от личния живот на другите. Затова – всеки използва и фалшиво име. Затова и Максим се превръща в Гриша. Във филма пък няма възстановки, но истинските емоции се виждат чрез специална технология, подобна на известната като „дийп фейк”, с която лицат на героите се прикриват като върху тях се наслагват други.
„След като ме пуснаха на свобода ми отне около 2 седмици да мога наистина да се прибера у дома – при моите родители и семейство, за да ги видя. Те ме лекуваха, тъй като бях в тежко състояние и имах наистина нужда от тяхната подкрепа.”, спомня си Максим и трудно разказва за 12-е дни в мъчения, които е прекарал в полицията.
След първоначалния шок обаче започва дело срещу Русия за нарушаване на човешките му права. Дълго време властите не коментират обвиненията. „Все още преглеждаме отговора, тъй като е доста голям, но много от адвокатите се шегуват, че той е абсурден, защото звучи като оправдания на малко дете. Те просто се опитват да се престорят, че нищо не се е случило”, казва той.
Макар властите в Чечня да отричат изобщо съществуването хора със хомосексуална или друга нестандартна сексуална ориентация, режисьорът Дейвид Франс казва, че те са десетки хиляди. И ще продължава да дава гласност на проблемите им.
У нас темата на филма на Дейвид Франс е кауза за фондация Сингъл Степ, работеща активно за правата и приемането на ЛГБТИ хора в България. Коста Каракашян, както и изпълнителният продуцент на филма Кевин Дженингс, са част от фондацията и работят за гласност на темата. На 30-ти ноември от 19 ч., фондацията ще срещне българската аудитория на живо освен с Франс – и с продуцента Алис Хенти, изпълнителния продуцент Кевин Дженингс, руския активист Вероника Лапина и Коста Каракашян, който е един от хората, чието лице се използва за защита на бягащите от насилието в Чечня.
Вижте повече във видеото!
