Ще приключи ли престоят ни в чакалнята на еврозоната? Ще приемем ли еврото на 1 януари 2025 година? Ще стане ли по-скъпо? Защо следващите месеци са решаващи за приемането ни – пред bTV говори председателят на Еврогрупата Паскал Донахю и един от важните хора, които вземат решенията за разширяването на еврозоната.

Какво научихте за готовността на България да влезе в еврозоната?

Паскал Донахю: Научих много неща. Научих на първо място, че икономически страната се представя добре. Както разбрах, а съм имал възможност да посетя България и София и преди, и знам, че вие сте направили голям прогрес, за да преминете многото тестове, които трябва да бъдат преминати, за да влезете в еврозоната.

Снимка: bTV



Ако приемем, че вървим към еврозоната с цел възможно най-скоро, бихте ли направил предвиждане кога ще отговорим на критериите?

Паскал Донахю: Мисля, че е много, много възможно България да покрие критериите в някакъв етап на тази година. Но това, което е по-важно е кога всъщност достига критериите.

Това означава ли, че можем да се присъединим на 1 януари 2025 г.?

Паскал Донахю: Зависи от това кога са покрити критериите. Аз вярвам, че е много възможно България да приеме еврото следващата година. За да се случи това, първо трябва да бъдат покрити критериите. Да подчертаем, че тези критерии и тестове, които България трябва да премине, са в интерес на България така или иначе, без значение дали ще се присъедините към еврото.

Инфлацията ли е единственото препятствие, което трябва да преодолеем, за да се присъединим?

Паскал Донахю: Инфлацията е ключът. Важно е да бъдете способни да покажете, че можете да овладявате инфлацията до средните нива на инфлация на еврозоната.

Снимка: bTV


 
Но много хора се тревожат за инфлацията след присъединяването към еврозоната. Бихте ли се обърнал към тях, имат ли основателна причина да вярват, че всичко ще стане двойно като цена?

Паскал Донахю: Ще дам пример с влиянието на еврото върху Хърватия. Властите в Хърватия, това което безпристрастно мери влиянието на присъединяването към еврото е нещо като разлика от 0,2 до 0,4 процента върху общата инфлация в страната. Което е повишение, но е малко повишение в общото измерване на инфлацията. Но голямата полза в средносрочен план е, че присъединявайки се към глобалната валута, която допринася за общата инфлация 2%, но в по-средносрочен план, вие имате шанс за по-ниска инфлация на вашата икономика. Разбира се, че признаваме, че в началните седмици и месеци на присъединяването към еврото, разбира се, ще има рискове. Защото променяте нещо толкова дълбоко като вашите пари. Но от друга страна, погледнете прогресът, който направи Хърватия на фона на незначителната инфлация.

Поглеждайки доходите на хърватите, виждаме, че страната влиза в еврозоната на 1 януари 2023 г. със средната чиста работна заплата след данъци от 1035 евро. А днес е вече е нетно хърватите получават 1180 евро, или 1630 евро среден брутен доход. Минималната работна заплата в страната се е увеличила от 500 на 677 евро чисто след влизането е в еврозоната.

Според вас какви са плюсовете и минусите от присъединяване към еврозоната?

Паскал Донахю: Предполагам, че негативното е, че някои хора във вашата страна ще погледнат лева и ще видят тази много практическа демонстрация на българската идентичност. Историята ни напомня, че всъщност физическата демонстрация на валутата на вашата страна като монета или банкнота е много важна за някои хора. Разбира се, притеснението е, че тази валута вече я няма и какво означава това за вашата идентичност. Аз признавам, че това е риск. Голямата полза е, че еврото дава невероятни икономически възможности.
 
Вие споменахте като минуси емоционални мотиви. Но щом ние сме във валутен борд и курсът на лева е извън наш контрол, какво се променя за нас на практика?

Паскал Донахю: На практическо ниво аз, искрено казано, не мога да открия негативи за вас точно поради причината, която вие отбелязахте. За наистина големите неща, които имат значение за стойността на валутата, вие днес автоматично плащате в евро. Ключовите въпроси свързани с лева се определят чрез неговата свързаност с еврото. Затова всяко решение да се присъедините към еврото е само и единствено печалба за вас – практически и икономически. Защото тогава ще означава, че вашият управител на Народната банка е във Франкфурт, присъства на срещите във Франкфурт, вашият финансов министър е във Еврогрупата, когато решенията за стойността на вашите пари се вземат. А в момента вие сте в ситуация с вързани ръце, защото се вземат решения, които влияят на стойността на вашите пари, защото сте свързани към еврото, но вашият главен банкер и министърът на финансите ви не са там, когато решенията се взимат.

Снимка: bTV

Какви са шансовете да се присъединим следващата година?

Паскал Донахю: Много съм обнадежден. Ако ме питате каква е гаранцията, ще бъда откровен вас, че не мога да дам такава. Но аз съм много обнадежден. Причината е, че по много от ключовите тестове България е направила прогрес. Още прогрес е нужен по отношение на инфлацията, но аз вярвам, че решимостта в България това да бъде постигнато е налична. Чакам с нетърпение деня, в който когато хората от Ирландия, които идват на почивка в България или българите в Ирландия, или бизнесът, ще могат да търгуват много по-лесно, защото ще използват една и съща валута. И когато това улеснение е факт, успехът на вашата икономика ще бъде по-голям.

А кога е денят в който ние ще знаем дали се присъединяваме към еврото?

Паскал Донахю: В ранната част на лятото, когато автоматичните тестове се случват. Това ще ви даде ясна оценка докъде сте. И след това, малко по-късно, но това е въпрос на вашето правителство, те могат да поискат нов тест и нова оценка.

Точно преди евроизборите на 9 юни България на практика ще знае дали е покрила критериите и дали ще успее да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2025 г. За да се случи това, е нужно страната ни да поиска допълнителен доклад – нещо, което финансовият министър Асен Василев вече е заявил, че ще направим, споделя пред екипа ни председателят на Еврогрупата г-н Донахю.