Александър Петров превръща думите и емоциите във вечни рок песни, които хиляди пеят по площади и зали в цялата страна вече няколко десетилетия. Той е написал и "една мансарда точно под звездите", и "този град, в който аз съм роден за мнозина навярно е скучен", и "бяхме момчета 16-годишни и аз, и ти...", и "оставаме - нищо, че е есен...", а групите "Тангра", "Фактор", Маргарита Хранова и много други артисти превръщат произведенията му в обичани златни български хитове.
Рок поетът казва, че доста от песните - като "Богатство" на "Тангра" - са почти изцяло автобиографични.
"Мансардата и до днес се намира във Велико Търново, където учих "Българска филология". Вдъхнови ме студентската атмосфера и дори моята хазяйка, която - за разлика от тази в текста - беше доста строга жена", спомня си Петров.
Негово вдъхновение винаги са били чуждата болка и щастие, защото предизвикателството да ги предаде в стихове е по-голямо. Някои от текстовете му обаче са били по-скоро социално ориентирани.
"Такъв е и "Нашият град", който всъщност не се отнася за конкретен град, въпреки че клипът е заснет в Белоградчик. Тогава се опитах да си представя, че съм роден в малък провинциален град и какъв би бил животът ми там. Всъщност правя аналогия с образа на малкото градче от втората половина на миналия век, което мисля, че дори и днес съществува", казва той.
Едни от най-вълнуващите му моменти са митингите в началото на прехода на пл. "Орлов мост" в столицата и как десетките хиляди хора пеят текстовете му:
"Ако някой си мисли, че песни като "Времето е наше!" и "Последен валс" са били поръчка от тогавашното ръководство на СДС - не, това не е вярно. Всички музиканти и композитори, които участвахме в създаването на тези песни, искахме да облечем емоцията на хората в песни, защото музиката обединява."
Вижте още от разказите на Златното перо на българския рок - Александър Петров - във видеото на Димитър Иванов!
