„Не намирах покой, докато не отида на това място и не изразя лично своята съпричастност” – така един българин разказва защо е отишъл в града, превърнал се в ад на Земята за стотици семейства.
„На това място хората са изключително сплотени и задружни, защото трагедията ги е обединила – почти няма фамилия, която да не е загубила близки”, казва Евтим Пудин, който посещава гр. Беслан по покана на част от оцелелите. Той признава, че на мястото все още се усещат болката и тъгата на пострадалите и техните роднини.
Трагичните събития от 1.-3. септември 2004 г., когато стотици деца са взети за заложници от сепаратистки чеченски терористи в собственото им училище в началото на годината и са били държани под тежки условия и лишения, парадоксално, но се превръщат в надежда.
В българската версия на песента Евтим Пудин вплита свое послание как хората да бъдат по-добри. Той пише текста, след като се връща у нас.
„Исках да го направя, за да покажа на хората колко е страшно да превръщаме децата в заложници на нашите тези и интереси”, казва той.
Така за Евтим трагедията може и да отвори пътя към мечта за по-добър свят. Променя напълно живота си, след като разбира и преживява чуждата скръб. С думите си иска да накара всички да се замислят не само когато нещо лошо ни се случи, но и когато трябва да погледнат и към по-голямата картина.
Вижте повече във видеото!
