Едуард Азуаза е готвач технолог на голяма компания за продукти за молекулярна и модерна кухня. Работата на Еду е да създава текстури и нови продукти, които влизат в употреба в най-известните ресторанти в света.  Голяма част от съставките, с които работи са лиофилизирани продукти. Така се прави храната за космонавтите, в която България някога е била пионер.

Снимка: btvnovinite.bg

Но шеф Азуаза е свързан по доста различен начин с България – женен е за румънка, с която преди повече от 20 години осиновяват момче от България.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Еду Азуаза и Дидак Богдан ексклузивно гостуват в предаването „120 минути“. Вижте интервюто на Светослав Иванов с тях:

Светослав: Еду, бихте ли представили сина си в две-три изречения?

Еду: Ще бъде трудно. Това е моят български син, Дидак Богдан, дойдох преди 20 години в Пловдив, за да го взема и доведа в Барселона.

Снимка: btvnovinite.bg

Светослав: Дидак Богдан?

Еду: Да.

Светослав: Какво означава името?

Еду: Дидак е собственото му име на каталунски, като българското му име е Божидар. Реших да оставя името му на румънски, защото съпругата ми е румънка, и искам да съхраня неговото истинско име от български.

Светослав: Тоест сте запазили българското име?

Еду: Да, само преведено – съответствието на Божидар на румънски е Богдан.

Светослав: А приятелите Ви викат Дидак или Богдан?

Дидак: Дидак.

Светослав: Ваш ред представете баща си в две изречения.

Дидак: Баща ми е тати.

Еду: Този, който плаща сметките.

Дидак: Да, купува ми обувките.

Еду: Все се шегуваме с това.

Дидак: Тати, моят баща, не знам… Той е шефът.

Еду: Известният шеф!

Дидак: Да.

Светослав: Еду, казвате, че преди 20 години сте дошли в България. Съпругата Ви е румънка. Чия беше идеята да осиновите българче?

Еду: Тогава имах ресторант в Барселона и един от клиентите ми беше българският цар Симеон.

Светослав: Наистина ли?

Еду: Да. Имах приятел, осиновил в Пловдив, който ми каза, че е прекрасно място, с добро сиропиталище. Казах си: „Защо не?“ По това време бяхме подали цялата документация за осиновяване на дете в Румъния, но Европейския съюз възпрепятства процеса там поради някакви проблеми. Тогава се насочих към България, защото беше близо. А и както казах, цар Симеон… Тогава си мислех, че Симеон може да ми помогне! Но да, резултатът беше сполучлив, защото най-накрая се прибрах от Пловдив със сина ми.

Снимка: btvnovinite.bg

Светослав: Разкажете ми за деня, в който дойдохте тук и видяхте Богдан за първи път.

Еду: Спомням си го ярко, сякаш беше вчера. Бяхме в Пловдив, в медико-социален център. Спомням си една жена, ангел, запътена към мен с бебе. Той ме погледна сериозно, погледна жена ми и се усмихна. Веднага го поискахме. Никога няма да го забравя.

Светослав: И го прибрахте директно в Барселона?

Еду: Останахме тук 4 дни. След това го оставихме тук в изчакване – 8 месеца – за да може съдия да подпише окончателните документи. Дойдохме 8 месеца по-късно и го взехме с нас в Барселона.

Светослав: Нямате спомени, защото сте били много малък.

Дидак: Нямам.

Еду: Беше на година и 10 месеца, на 22 месеца.

Светослав: 22 месеца. И оттогава сте се връщали в България. Колко пъти?

Дидак: Два пъти, това ми е вторият.

Светослав: Защо?

Дидак: Защо се връщам? Първият път се върнах, за да видя къде съм роден – бях на 10 – с баща ми и семейството ми. Сега се върнах, защото той е по работа тук и реших да дойда с него.

Снимка: btvnovinite.bg

Светослав: И отново отивате в Пловдив, в сиропиталището.

Дидак: Да.

Светослав: Влизате вътре… Разговаряхте ли с някого?

Дидак: Първият път да, разходихме се из стаите, където бяха бебетата. Но този път не ме пуснаха. Говорих с една от сестрите, която е била там преди 20 години…

Еду: Жената се е грижела за него, беше много развълнувана.

Светослав: Наистина ли? Казахте ли ѝ кой сте?

Дидак: Да, да. Тя не ме помнеше, но ми каза колко съм пораснал, колко се радват, че са ми дали добър живот и така.

Светослав: Страхотна история в страхотен град Пловдив е прекрасен български град с чудесни хора. Еду, много хора на твое място биха прекъснали връзката на детето им с…

Еду: Не, не, не.

Светослав: Но други биха, за разлика от Вас. Защо решавате да дойдете в България, когато той е на 10 години, да му покажете сиропиталището? Защо?

Еду: Не искам да губи своята идентичност. Той е българин. Роден в България. Искам да бъде българин и каталунец, но не и да губи… От първия ден му обясних от къде идва. Още от началото. За мен е много важно да не ме пита някой ден: "Тати, какво стана, ти ми каза, че си ми биологичен баща". За мен е биологичен. Но за мен и съпругата ми бе много важно да му обясним всичко още от началото.

Снимка: btvnovinite.bg

Светослав: Разбирам.

Еду: Даже имаше случка. Като беше на 6 години, беше в банята и каза: "Тате, като съм бил в корема на мама…", аз го прекъснах, че никога не е бил там. "Но бебетата нали идват от майката" – "Да, но имаш друго биологично семейство" – "Добре де, защо ме взехте от там?" – "Защото биологичната ти майка имала три деца и не е могла да ви изхранва и тримата". Той каза: "Е, ама съседите също имат три деца и са нахранени", казвам да, но е съвсем различно. Наистина, не искам да губи самосъзнанието си. Той има български паспорт.

Светослав: Знаете ли кои са биологичните родители?

Еду: Не. Не знаем. Знаем само името му.

Светослав: Останало е в тайна.

Еду: Да, мисля, че властите по онова време така…

Светослав: Абсолютно, правилно. Ако някой те попита за националността ти, какво би отговорил?

Дидак: Каталунец. Каталунец и после българин.

Светослав: Би ли описал детството си?

Дидак: Детството ми? Много щастливо, с късмет, с всички приятели, които имам, все играех… Щастливо. Това е точната дума, щастливо и изпълнено с късмет.

Цялото интервю гледайте във видеото!