Михаил Белчев е отличен от Гилдията на музикалните артисти за изключителен принос към музиката. Макар да има и множество други награди, за тази казва, че му е особено скъпа: "Дадена ми е от колеги, което значи, че животът ми дотук не е минал току-така. И все нещичко съм оставил зад гърба си."

За 53 години на сцената не губи вдъхновението си, нито публиката губи интереса си към неговото творчество. Въпреки това признава, че има месеци, в които нищо не може да измисли.

"Но не се плаша - продължавам напред. Това ми е работата, може би съм белязан да върша точно това, с което се занимавам."

Михаил Белчев завършва Минно-геоложкия университет, а музиката по това време за него е само хоби.

"Първо завърших Техникум по слаби токове. И сега мога да начертая схемата на телевизор "Опера". Толкова бяха добри нашите преподаватели. В Минно-геоложкия стана така, че се събрахме много хубава компания. Не бяхме много сериозни студенти. Лично аз започнах да се занимавам с музика, с групи. Тогава създадохме групата "Пчелите", с която спечелихме награда на Международния младежки фестивал в София."

Кариерата му тръгва вихрено нагоре с песента "Закъснели срещи", която изпълнява заедно с Мария Нейкова на "Златният Орфей" през 1969 г. Костюмът му тогава е бял, даден му от Георги Минчев, който е негов близък приятел. 

"Обувките ми бяха малко по-големи, но ги запълних с памук отпред. Изпяхме си песента. Близо една минута публиката мълчеше и след това аплауз. Тончо Русев тогава каза, че сме объркал сметките на журито." - спомня си поетът.

Нарича себе си "измисляч на думички" и държи текстове му да звучат като "изпята поезия". С думите си иска да пренася послания.

Харесал много емблематичната си песен - "Не остарявай любов", след като чува музиката, написана от Хайгашон Агасян, на касетофон. След това я слуша в изпълнение на Аня Пенчева и решава, че тази песен е написана за него. Записва я и тя става хит за едно денонощие. 

На сбирка при поетесата Миряна Башева пък записва музиката за друг свой хит - "Булевардът". 

"Харесах това нейно сттихотворение много и написах музичка за китарата. Без да очаквам, тази тробадурска песен стана на близо 40 години" - споделя музикантът.

Друга е песента обаче, която променя живота му. Два дни след като съпругата му чува "Самота", двамата се запознават и остават заедно до днес. 

"Тя имаше очи на кошута - много приятно момиче, искрено и чисто. За нас двамата това е едно събитие, което ни събра завинаги." Заради семейството, както и заради добрите си приятели, определя себе си като щастлив човек. 

На 20 май от 19 часа в зала 1 на НДК ще се състои и първият концерт на Михаил Белчев след пандемията. Надява се хората да не се плашат: "Да дойдат и да бъдем заедно."

А на въпроса какво е за него България отговаря със стих:

"След мен не зная аз какво ще бъде,
но сигурно ще бъде по-добре.
И само за едно ще съжалявам,
че няма да ме има някой ден."