„По-голямата част от македонците от ранните '90 години не могат да преболедуват югославянството и Югославия. И когато ние излязохме 1990 година и създадохме отделна, независима Македония, когато Югославия се разпадаше, Милошевич беше много страшен по това време. Започнаха да вървят към тази идея. Но трябва да кажа, че българското вето и тази реторика, която тогава дойде от някои български по-екстремни политици и постъпки, просто отключиха още веднъж сърбоманството в Македония. И се страхувам, че в този момент, на фона на тази структура на македонски елити, и „дълбока“ държава, и население – на всички тях им е добре дошъл разговорът за българското вето, за да се обърнат отново към сръбския свят“, отговаря бившият премиер.

„От друга страна, сега Вучич води една постоянна в реториката си много позитивна политика към Македония, не е толкова страшен като Милошевич. И мисля, че много от македонците ще бъдат дори по-щастливи да влязат в някакъв съюз със Сърбия, отколкото да влязат в Европейския съюз“, допълва той.

„Македонското общество трудно се освобождава все още от тази югославска, комунистическа идеология. Това е последното общество от републиките в бивша Югославия, в което тази декомунизация, и деюгославянизация все още не е приключила в съзнанието на обществото, на интелектуалните елити, а дори и на голяма част от народа. Най-тъжното е, че днес то преобладава в цялото ВМРО-ДПМНЕ, което утре трябва да формира правителство“, казва Георгиевски.

Снимка: Редакторски екип

„Барокът в Република Македония е свързан с времето, в което Македония е била сръбска колония. И затова твърдя, че в Македония, покрай процесът на антиквизация, върви и процес на югословенизация“ – това каза Любчо Георгиевски пред камерата ни преди 12 години.

Преди 12 години в Македония започна изграждане на барокови фасади – част от проекта „Скопие 2014“, който трябваше да бетонира и покрие с мрамор и гипс идеята, че македонците са античен народ – наследници на Александър Велики.

„Центърът на Скопие прилича на „Дисниленд“ или парка на Астерикс в Париж. За себе си наричам това цирк на идентичността“, каза тогава Георгиевски.

След тези думи, т.нар. Световен македонски конгрес публично призова Георгиевски не просто да бъде осъден и затворен, но и цялото му имуществото на територията на Македония да бъде национализирано.

Снимка: Редакторски екип

„Това беше време, в което Македония беше в златната ера на антиквизацията. И мисля, че промените, които се случиха, след падането на Никола Груевски и идването на Зоран Заев, поне тази работа я свършиха – антиквизация формално, същински не съществува. Има все още следи в Скопие от тази антиквизация, но вече не се говори по телевизиите за това, няма нови документални филми за антична Македония.

Мнозинството от населението не вярва в тази приказка“, казва сега Георгиевски.

Една друга приказка обаче се превърна в реалност и след тези избори стана болезнено ясно, че макар и с променено име, съдбата на държавата Северна Македония е в ръцете… и на албанските политици.

„Ако ги погледнете областите, границите, в които албанците живееха преди 10 години, ще видите, че те сега са удвоени. И в тази перспектива, след 10, максимум 20 години, Македония ще бъде трета албанска държава“, коментира Георгиевски през 2012 г.

„Това продължава да е проблем, но вече политическите партии не реагират по такъв начин на този въпрос, защото всички трябва да се коалират накрая с някоя албанска партия. Иначе това, което си казахме тогава за албанския фактор, на практика и се случи – Македония е сериозно демографски променена страна, да не говоря за трансфер на капитала в албански ръце… Това стана част от реалността, но вече емоционалният проблем хората не го преживяват по същия начин“, признава Георгиевски сега.