Репортерът и водещият на bTV Иван Георгиев прекара седмицата в Северна Македония и не само наблюдава, но и разговаря с новоизбрания президент на страната Гордана Силяновска-Давкова, която днес встъпи в длъжност.

По време на церемонията тя нарече страната си "Македония", а не "Северна Македония". За нея това не е името на родината ѝ.

Гордана Силяновска-Давкова заяви преди дни пред Иван Георгиев, че тя не таи лошо чувства към страната.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Той се срещна и с един от хората, който вече е извън политиката - Любчо Георгиевски. Разговорът им започва със спомени от последната им среща в Скопие преди 12 години. Във време, в което теми като промяната на името на страната бяха истинско табу. Тогава Любчо Геогиевски, бившият премиер на Македония казва, че не вижда проблем в име като „Северна Македония“. Сега се смее.

„Вижте, имам един такъв образ в Македония, че нещата ги казвам много преди да се случат, но не ме слушат и Македония загуби много време по този въпрос. На практика бях първият политик, който каза, че няма никаква трагедия в това Македония да бъде Северна или Горна Македония“, коментира Любчо Георгиевски.

„Но някои от тези пророчества мисля, че важат и за България. Ако го изпусне Заев, България ще трябва да чака поне 10 години, за да дойде нов такъв лидер, за да продължат отношенията ни. И мисля, че точно това се случи – ето вече 4 години, ако не се лъжа, ще изминат. Надявам се, че няма да се сбъдне и това пророчество и още 6 години да чакаме да се освободят процесите между Македония и България“, допълва той.

Снимка: Редакторски екип

Казва, че в уравнението са се включили силите на антибългаризма и проюгославието. „Вие ако погледнете един председател на македонската академия на науките – има десет интервюта, в които винаги казва: Ако се вкарат българите в конституцията на Македония, това е крах, край на Македония! Това, когато ви го казва един председател на Академията, това създава обществено мнение“, уточнява Георгиевски.

Снимка: Редакторски екип

„Аз съм на чисто с общата история между Македония и България и нямам проблем тук в Македония да говоря за това, макар че все по-малко и по-малко ме викат на интервюта“, признава той с усмивка.

Основният въпрос днес е - Какъв път ще изберат политиците в Скопие, след като краят на шумната кампанията за гласовете на хората върне тишината край Вардар?

„Очевидно ние ще имаме ситуация, при която Македония след тези избори ще бъде много по-близо до сръбския свят, отколкото до европейския свят. Мястото за оптимизъм е много ограничено, защото ВМРО-ДПМНЕ, но не само ВМРО-ДПМНЕ, доста дълго, може би три години, своята политика я основават на антибългарска реторика - срещу френското предложение, срещу вписването на българите в конституцията. Просто не мога да видя как могат да направят този завой след толкова много негативна енергия изведнъж да кажат: „Чакай, това не е толкова голям проблем!“, признава Георгиевски.

Емоционалната предизборната кампания в Северна Македония беше доминираната от един повтарящ се въпрос – вписването на българите в конституцията като условие за начало на преговори с Европейския съюз. На фона на скандиранията обаче не стана ясно… защо това е проблем.

Снимка: Редакторски екип

„Това не е никакъв проблем! За Македония да се вкарат българите в конституцията с оглед на това какво преживя Македония и какви компромиси направи – с гърците промяната на името, с албанците – промяната на вътрешното разпределение и много, много други отстъпки!“, смята Георгиевски.

Пред Иван Георгиев той коментира какво означава това за македонците и колко още могат да чакат по пътя си към Европейския съюз.

„По-голямата част от македонците от ранните '90 години не могат да преболедуват югославянството и Югославия. И когато ние излязохме 1990 година и създадохме отделна, независима Македония, когато Югославия се разпадаше, Милошевич беше много страшен по това време. Започнаха да вървят към тази идея. Но трябва да кажа, че българското вето и тази реторика, която тогава дойде от някои български по-екстремни политици и постъпки, просто отключиха още веднъж сърбоманството в Македония. И се страхувам, че в този момент, на фона на тази структура на македонски елити, и „дълбока“ държава, и население – на всички тях им е добре дошъл разговорът за българското вето, за да се обърнат отново към сръбския свят“, отговаря бившият премиер.

„От друга страна, сега Вучич води една постоянна в реториката си много позитивна политика към Македония, не е толкова страшен като Милошевич. И мисля, че много от македонците ще бъдат дори по-щастливи да влязат в някакъв съюз със Сърбия, отколкото да влязат в Европейския съюз“, допълва той.

„Македонското общество трудно се освобождава все още от тази югославска, комунистическа идеология. Това е последното общество от републиките в бивша Югославия, в което тази декомунизация, и деюгославянизация все още не е приключила в съзнанието на обществото, на интелектуалните елити, а дори и на голяма част от народа. Най-тъжното е, че днес то преобладава в цялото ВМРО-ДПМНЕ, което утре трябва да формира правителство“, казва Георгиевски.

Снимка: Редакторски екип

„Барокът в Република Македония е свързан с времето, в което Македония е била сръбска колония. И затова твърдя, че в Македония, покрай процесът на антиквизация, върви и процес на югословенизация“ – това каза Любчо Георгиевски пред камерата ни преди 12 години.

Преди 12 години в Македония започна изграждане на барокови фасади – част от проекта „Скопие 2014“, който трябваше да бетонира и покрие с мрамор и гипс идеята, че македонците са античен народ – наследници на Александър Велики.

„Центърът на Скопие прилича на „Дисниленд“ или парка на Астерикс в Париж. За себе си наричам това цирк на идентичността“, каза тогава Георгиевски.

След тези думи, т.нар. Световен македонски конгрес публично призова Георгиевски не просто да бъде осъден и затворен, но и цялото му имуществото на територията на Македония да бъде национализирано.

Снимка: Редакторски екип

„Това беше време, в което Македония беше в златната ера на антиквизацията. И мисля, че промените, които се случиха, след падането на Никола Груевски и идването на Зоран Заев, поне тази работа я свършиха – антиквизация формално, същински не съществува. Има все още следи в Скопие от тази антиквизация, но вече не се говори по телевизиите за това, няма нови документални филми за антична Македония.

Мнозинството от населението не вярва в тази приказка“, казва сега Георгиевски.

Една друга приказка обаче се превърна в реалност и след тези избори стана болезнено ясно, че макар и с променено име, съдбата на държавата Северна Македония е в ръцете… и на албанските политици.

„Ако ги погледнете областите, границите, в които албанците живееха преди 10 години, ще видите, че те сега са удвоени. И в тази перспектива, след 10, максимум 20 години, Македония ще бъде трета албанска държава“, коментира Георгиевски през 2012 г.

„Това продължава да е проблем, но вече политическите партии не реагират по такъв начин на този въпрос, защото всички трябва да се коалират накрая с някоя албанска партия. Иначе това, което си казахме тогава за албанския фактор, на практика и се случи – Македония е сериозно демографски променена страна, да не говоря за трансфер на капитала в албански ръце… Това стана част от реалността, но вече емоционалният проблем хората не го преживяват по същия начин“, признава Георгиевски сега.