Тя свири на флейтата. Музиката е нейният живот. Флейтата е неразделна част от нея. Избрала е пътя си отдавна и със смела крачка продължава.
Срещаме я в Турция. Но, носи България в сърцето си.
Проф. Айля Улудере е един от най-известните музиканти и преподаватели по флейта в Турция. Била е ректор на Държавната консерватория по изящни изкуства „Мимар Синан“ в Истанбул в продължение на няколко години, като в историята му преди нея е имало само още една жена на ръководна позиция.
Постиженията ѝ не могат да се изброят, успешните флейтисти под нейно ръководство – също.
Срещаме се в една есенна събота в Истанбул.
– Професор Улудере, благодаря ви, че приехте поканата ми за интервю. Кажете ни къде се намираме в момента?
– Първо аз искам да ви благодаря, много съм радостна, че сме заедно. Намираме се в Държавната консерватория в Университета за изящни изкуства „Мимар Синан“ в град Истанбул.
Разказва ни за флейтата като за живо същество. Като за част от семейството ѝ. Нейната е направена от злато.
„От три части се състои флейтата. Това е най-малката част, която се присъединява към средната, а това тук е мундщука, от който се духа. Тази част, само с нея учим в началото, за да може детето да вади звук. Защото е много трудно. Има и клапи за затваряне. И учим наизуст нотите, защото не виждаме пръстите, с които свирим“, уточнява проф. Улудере.
Айля Улудере е родена в Хасково. Израснала е с любов към българския език, литературата и музиката.
– Кога беше моментът, в който решихте да се занимавате с музика?
– Аз първо бях в пионерския хор, след това започнах да свиря на пиано и след това, понеже казаха, че съм с добър слух, ме пренасочиха към флейтата. Аз я избрах, защото винаги съм харесвала как звучи, но не съм мислила, че мога да се занимавам с нея професионално.
След седми клас Айля Улудере е приета както в математическата гимназия, така и в музикалното училище в Стара Загора. Тя прави избора си, без да се двоуми.
„Избрах си флейтата, защото си помислих, че музиката наистина ще бъде международният език, с който мога да кореспондирам в целия свят, с всички хора, без да ме делят, независимо каква съм“, споделя флейтистката.
– Имало ли го е това делене?
– В ежедневието си не сме го усещали, защото народът помеждуси винаги е бил много близък. Но когато ставаше въпрос да отида например на концерт в друга държава, аз не можех. Аз бях другата. И за мен това беше нещо, което трябваше да преодолея.
Естественият път за Айля бил да продължи образованието си в Националната музикална академия. Този важен за нея момент съвпада с „Голямата екскурзия“ – масовото изселване на хиляди български граждани от турскo малцинство.
„Просто, когато разбрах, че след музикалното училище не ме приеха в Академията и когато професор Митко Георгиев каза „Ами аз тази година си избрах друг“, това за мен беше моментът, когато се замислих – дали не трябва да пробвам нещо друго? Но тогава решихме, че няма да се изселим през 89-а. Попитаха ни – тръгвате ли? Татко каза – не.
Така, решили да останат в страната, която обичат, Айла си дала втори шанс – да кандидатства и следващата година в Академията. Знаела, че това е пътят ѝ.
„И втората година, когато пак професор Георгиев каза, че не ме е предпочел, аз реших, че вече трябва да се изселя… Това беше за нас нещо страшно. Всичко, което бяхме построили, всичко се срути. И къщата, и обстановката, и приятелите… Дойдохме някъде, където не знаем какво е“, разказва проф. Улудере.
На 20 години Айля започва живота си от нулата. В нова страна, знаейки само няколко думи на турски език, но с една мечта, която взела със себе си. Смело се явила на кандидатстудентските изпити в Държавната консерватория в Истанбул. И я приемат първа по бал с максимален брой точки.
– Какво стои зад този успех?
– Много труд. Наистина много труд. По време на музикалното училище в Стара Загора, един път не съм ходила на кино. И добре, че не съм ходила. Защото, когато дойдох тук в Истанбул, те ми казаха: „Свири! Няма нужда да говориш“. Взеха ме и казаха: „Ти вече си част от нас“.
Така, докато една държава затваря вратите си за един красив ум, то една друга държава я приема с отворени обятия.
Айля завършва висшето си образование само за три години, после я избират за стипендиант във Франция. Успехите се нижат един след друг, а в Турция се гордеят с нея.
4 години след напускането на България – през 1994 г., тя вече е хоноруван преподавател в Държавната консерватория в Истанбул.
„Тук постигнах това, което винаги съм искала и съм си мислила. И сега с всички мои професори, които ги ценя, проф. Георги Спасов, проф. Лидия Ошавкова, те бяха за мен идоли тогава. И сега са така. Ние заедно сега можем да стоим един до друг. Можехме и там сигурно… и трябваше да можем…. Но не успяхме“, коментира проф. Улудере.
– Липсва ли ви България като дом?
– За мен…е част от мен. Просто за мен е място, което е дълбоко в мен, което винаги ще ми напомня за хубави неща.
И защото България остава дълбоко в сърцето, професор Улудере не прекъсва връзката с нея. Редовно изнася майсторски класове и концерти в страната ни.
Гледайте цялото видео тук:
